Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1398_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 25.02. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1398 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение от 15.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 196 /2010 г. на Видинския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 23.02.2010 г. по гр.д. № 151 / 2009 г. на Районен съд – Кула, в частта, с която съдът е уважил искове на С. А. К. срещу жалбоподателя с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр. чл.225,ал.2 КТ и е осъдил жалбоподателя за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като твърди, че по въпроса за приложението на чл.193,ал.1 КТ е постановено в противоречие с практиката на ВКС, ІІІ г.о. – решение № 2112 /06.01.2006 г. по гр.д. № 1633 /2003 г. и № 568 /26.08.1988 г. по гр.д. № 472 /1988 г., които подкрепят тезата му, че само когато работодателят не е изслушал служителя или не е приел писмените му обяснения, спорът не се разглежда по същество. Твърди, че допускането до обжалване е от значение за точното прилагане на закона. Наведените основания са по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът в това производство С. А. К. не изразява становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.), първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първите два.
Ищецът е уволнен дисциплинарно на основание чл.188,т.3 вр. чл.187,т.1 КТ за системно неуплътняване на работното време – посечени са шест дни, часове и минути, в които е влязъл в общината по-късно от началото на работното време, а в някои от тези дни и е излязъл няколко минути по-късно. Работодателят твърди, че това е установено от записи на инсталирани охранителни камери.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд за това, че преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят не е поискал писмени обяснения от работника, нито го е изслушал. Първоинстанционният съд е приел, че работодателят е поискал от работника писмено обяснения защо в 8 часа не е на работното си място, без да посочи конкретно нарушенията, за които е наложено дисциплинарното наказание, поради което и на основание чл.193,ал.2 КТ следва да отмени процесната заповед без да разглежда спора по същество. Фактическият извод е обоснован – видно от представеното писмено искане от заместник – кмет на общината до ищеца, от него в определен ден в срок се искат обяснения „защо сутрин 8.00 h не е на работното си място”.
Настоящият състав също приема, че адресираното до ищеца искане за обяснения е общо, не се отнася до отделни дни и часове, въобще не се отнася до излизане от работа през работно време и затова не може да се свърже с конкретните дни и часове, за закъснения и отсъствия през които на ищеца е наложено дисциплинарното наказание. Изводът е, че от работника не са поискани обяснения за периодите на закъснения и въобще за периодите на напускане на работното място през работно време, за които е наказан.
Затова и настоящият състав намира, че приетият от съдилищата по същество извод не противоречи на разрешенията в двете посочени решения на ІІІ г.о. на ВС и ВКС, с които е прието, че предпоставка за законността на уволнението е приемането на писмените обяснения или изслушването на работника, за които е важно да се установи, че са приети от орган на дисциплинарна власт и че приемането на писмените обяснения или изслушването на работника може да бъде установявано с всички доказателствени средства.
Изводът на съдилищата по същество съответства на трайно установената практика на ВКС за това, че обяснения по чл.193,ал.1 КТ трябва да се искат за конкретни нарушения – за всяко едно от тях, което да е достатъчно индивидуализирано, за да бъде разграничено от всяко друго, включително по времето на извършването си, което за закъснения и отсъствия означава посочване на начален и краен момент за конкретен ден. Нормата на чл.193 КТ не е непълна, неясна, нито противоречива и жалбоподателят не излага доводи за необходимост от промяната или осъвременяването на съдебната практика по прилагането и.
Поради изложеното не са налице основания по чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не претендира разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 15.05.2010 г. по въззивно гр.д. № 196 /2010 г. на Видинския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.