1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№327
С., 31.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 377 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. Б., М. П. Б., С. П. Б. и Г. М. Б., чрез пълномощника им адвокат В. К., против решение № 467 от 22.12.2011 г., постановено по гр.д. № 728 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 1373 от 18.04.2011 г. по гр.д. № 630/2010 г. на Районен съд-Гоце Делчев за отхвърляне на предявения от Д. С. Б., М. П. Б., С. П. Б. и Г. М. Б. против [община] ревандикационен иск по отношение имот пл.№ * в кв.* по плана на [населено място] с площ от * кв.м., ведно със застроената в него двуетажна масивна жилищна сграда и паянтов сайвант.
Ответникът по касационната жалба [община] не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира:
Ищците основали иска на твърдения, че имотът им е бил отнет без основание, тъй като не е проведана процедура по отчуждаване, не е издавана заповед за отчуждаване с посочване на мероприятието и не е изплатено обезщетение. В. съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като по делото е установено, че имотът е отчужден от Г. Б. и наследодателя на останалите ищци по реда на З. със заповед № * от * г., като е определено парично обезщетение за което е счетено, че е изплатено, макар да липсват преки доказателства за това, тъй като чл.108 З. /отм./ създава гаранции правоимащите да се снабдят с изпълнителен лист, ако след изтичане на срока не им бъде заплатено обезщетението, както и правна възможност да искат отмяна на отчуждаването по реда и при условията на чл.109 З. /отм./, за което няма данни да е направено. Счетено е, че дори да не е заплатено обезщетение и имотът да е етнет не по установения ред, то не са налице предпоставките за реституцията му, тъй като * кв.м. от него са публична общинска собственост и не подлежат на реституция, а останалата част от общо * кв.м. също не може да се реституира, тъй като не може да образува отделен урегулиран поземлен имот, защото не отговаря на изискванията за площ и излаз към улица.
К. считат, че при постановяване на решението съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, при което спорът е решен в противоречие с трайната практика на ВКС, противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Налице е обаче само формално възпроизвеждане на текста на нормата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но липсва формулиран правен въпрос, спрямо който да се прецени налице ли е хипотеза за допускане на касационно обжалване. Твърденията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК възпроизвеждат тези в касационната жалба и са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК – за неправилно приложение на материалния закон, тъй като за да е налице законно отчуждаване не е достатъчно само наличието на издадена заповед, но и спазване на всичко предвидено в нея, а именно осъществено мероприятие, изплащане на обезщетение и др.; допуснато нарушение на процесуалния закон, с оглед извода, че обезщетението е било изплатено, който съда не е основал на приетите от него писмени или гласни доказателства, а на предположения; необоснованост на извода, че не са налице предпоставки за реституция, тъй като не може да се образува отделен УПИ, който не е съобразен със заключението на съдебната експертиза, която категорично сочи изключение от правилото а наличие на квадратура и излаз. Въз основа на посочените касационни основания се преценява правилността на атакуваното въззивно решение, но същите сами по себе си и при липса на формулиран правен въпрос или възможност такъв да бъде уточнен са неотносими при преценка хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 467 от 22.12.2011 г., постановено по гр.д. № 728 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: