3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
Гр. С., 04.08. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и втори юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. ХИТОВА
Д. СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч.гр. дело № 2712/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], чрез адв. Р. С., срещу определение № 9529 от 18.04.2016г. по въззивно ч. гр. дело № 2362/2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 07.01.2016 г. по гр. дело № 51287/2015 г. на Софийски районен съд за връщане като просрочена на подадената от [фирма] въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно решение с вх. № 1000568/05.01.2016 г.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че макар делото пред първата инстанция по предявените срещу жалбоподателя искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ да е било разгледано по правилата на глава 25 ГПК „Бързо производство“, като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 21.12.2015 г., срокът за обжалване на решението не е започнал да тече от тази дата, тъй като към този момент решението не е било публикувано на интернет страницата на Софийски районен съд. Поддържа се, че двуседмичният срок за обжалване е започнал да тече на 28.12.2015 г., когато страната е получила препис от първоинстанционното решение, поради което въззивната й жалба не е просрочена.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава наличие на основание за допускане до касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с твърдението, че въпросът относно началната дата, от която тече срокът за обжалване при производство по глава 25 ГПК „Бързо производство“ е решаван противоречиво от съдилищата в Определение № 662 от 30.12.2008 г. по гр. дело № 2242/2008 г. на ВКС, I г.о. и Определение от 28.10.2009 г. по ч. гр. дело № 10131/2009г. на СГС.
Ответникът Д. Д. Ц., чрез адв. А. Б., в отговор по чл. 263 ГПК поддържа становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да потвърди обжалваното разпореждане за връщане на въззивна жалба, състав на Софийски градски съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, поради което, в съответствие с разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 1 КТ, производството по образуваното гражданско дело е разгледано по реда на глава на 25 ГПК „Бързо производство“. Съобразно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК в последното открито съдебно заседание съдът е посочил деня, в който ще обяви решението си /21.12.2015 г./, като е указал на страните, че от този ден тече срокът за обжалването му. Въззивният съд е приел е, че тъй като съдебното решение е постановено на посочената дата и в съобщението до страната по чл. 7, ал. 2 ГПК не е указан различен срок за обжалването му, двуседмичният срок за обжалване е започнал да тече от 21.12.2015 г. и е изтекъл на 04.01.2016 г., т.е. един ден преди подаване на въззивната жалба, като обстоятелството дали актът е бил публикуван или не на интернет страницата на съда е без право значение за началния момент на срока.
По подадената частна касационна жалба съдът намира:
Предмет жалбата е определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. По аргумент от чл. 274, ал. 3 ГПК за настоящата инстанция е налице задължение да провери наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване преди да се произнесе по наведените касационни основания.
Поставеният в изложението правен въпрос, касаещ началния момент на срока за обжалване на съдебното решение, постановено в производство по глава 25 ГПК „Бързо производство“, е обусловил извода на съда за просроченост на въззивната жалба, поради което е налице общото основание за допускане до касационен контрол. Не е налице обаче релевираното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013г. по тълкувателно дело № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС е даден отговор на поставения от жалбоподателя въпрос, съгласно който срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си, а връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК. Наличието на тълкувателно решение, в съответствие с чието задължително тълкуване е постановено обжалваното определение, изключва приложението на визираното от жалбоподателя основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Именно наличието на задължителна практика на върховния съд установява еднородност на приложението на разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК, като по този начин преодолява съществувалото преди това противоречиво решаване на въпроса от съдилищата.
Горното налага извод, че не е налице поддържаното в изложението основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
При този изход на делото жалбоподателят [фирма] следва да бъде осъден да заплати на ответника Д. Д. Ц. сторените от последната разноски в частното производство, който съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие възлизат на 500 /петстотин/ лева.
При тези съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9529 от 18.04.2016г. по въззивно ч. гр. дело № 2362/2016 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Д. Д. Ц. сумата от 500 /петстотин/ лева – разноски в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК пред Върховния касационен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: