1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
Гр. С. 18.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 12.03.13 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1295/12 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба В. Д. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №2035/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Министерство на образованието, младежта и науката с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „ младши експерт”, извършено на осн. чл.325, ал.1,т.3 от КТ. Решението е подписано с особено мнение за основателност на исковете от съдията – докладчик.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1 ГПК, с всички допълнителни основания. Намира, че въпросът: може ли клаузата / изключението/ за сключване на тр. договор по чл.68, ал.4 КТ да се извърши чрез позоваване или препращане към съдържанието на друг документ, е решен от въззивния съд в противоречие с р. на ВКС по гр.д. №453/09 г. на трето г.о., р. по гр.д. №1397/07 г. на второ г.о. и р. по гр.д. №3504/08 г. на първо г.о. на ВКС / по чл.290 от ГПК/. В тях е прието, че разпоредбите на чл.68, ал.4 и пар.1,т.8 от КТ са императивни, а причините за срочността на тр. договор следва да са посочени в него. Въпросът е решен така и в трайната практика на съдилищата – вл. в сила р. на СГС по гр.д. №43/03 г. и р. №630/06 г. на ВКС, по ГПК, отм. Това според касатора обосновава противоречие по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК, като основание за допускане на обжалването.
Противоречиво по см. на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК според касатора се решава и въпросът: ако работникът не е записал изрично и конкретно в своето искане, че желае тр. му договор да бъде сключен за определен срок, който да е по-кратък от една година, то може ли за такова искане по см. на чл.68, ал.4, пр.2 от КТ да се счете друга предпоставка, спомената в молбата за постъпване на работа / в случая – че желае да постъпи на работа по програмата „Старт в кариерата”/. Даденият от въззивния съд в случая положителен отговор противоречи на приетото във вл. в сила решение на В. по гр.д. №793/06 г., че е необходимо изрично писмено искане на работника за по-краткия срок. Според касатора поставените два въпроса са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, поради неяснота и непълнота на текста на чл.68, ал.4 и на пар.1,т.8 от КТ, които налагат тълкуване за еднаквото им прилагане / аргумент за това е и различното тълкуване на разпоредбите, дадено в случая от решаващия състав на ГС и изразилия особено мнение съдия – докладчик/.
ВКС намира, че посочените основания за допускане на обжалването не са налице. В. съд е приел, че работата, на която е назначен ищецът няма временен , сезонен или краткотраен характер по см. на чл.68, ал.4 от КТ. Тр. договор с ищеца обаче е сключен по изключение – по програма за заетост „Старт в кариерата”, за срока на предвиденото там финансиране от 9 месеца. В тр. договор е посочено, че се сключва в изпълнение на програмата, а към отговора на ответника са приложени договорът между Агенцията по заетостта и работодателя М., с който е уговорено финансирането по размер и срок, както и доказателства, че ищецът е от лицата, регистрирани в бюрото по труда и наети на работа по програмата. Според ГС от данните по делото се установява, че ищецът е запознат с програмата, кандидатствал е по реда й и се е явил на интервю с работодателя. След одобряването му за наемане на работа е подал молба за назначаване по програмата и е сключил тр. договор за 9 месечен срок, с посоченото за назначени по програмата индивидуално тр. възнаграждение. С това според ГС са налице причините, обосноваващи изключение по см. на пар.1,т.8 от КТ, посочени в договора чрез упоменаването, че се сключва в изпълнение на програмата. Съгласието на ищеца с условията на програмата е изразено с кандидатстването му по реда й и в молбата за назначаването му на работа по програмата и следва да се счита за такова по чл.68, ал.4 от КТ.
Въпросът възможно ли е причината, обосноваваща срочността на договора да бъде посочена чрез препращане към друг документ, с който страните са доказано запознати, така че да изпълнява императивното изискване на пар.1,т.8 от КТ не е конкретно застъпен в практиката на ВКС. Сходен въпрос обаче е решен в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК за императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ. Прието е, че заповедта по чл.195, ал.1 КТ е мотивирана и когато препраща към друг акт с изискуемото от закона съдържание, с който работникът е запознат – р. по гр.д. №467/09 г. на трето г.о., по гр.д. №1208/09 г. на четвърто г.о. и др. Затова не се налага допускане на обжалването по този въпрос на осн. чл.280, ал.1,т.1-3 от ГПК.
Вторият от въпросите също не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. В случая назначаването на ищеца е информиран процес – ищецът е запознат с условията и е кандидатствал по реда на програмата, явил се е на интервю при работодателя, бил е одобрен и е подал писмена молба за назначаване по програмата с необходимите за това документи и приложено насочващо писмо от бюрото по труда. След това е подписал срочен тр. договор, сключен в изпълнение на програмата Затова приетото от въззивният съд, че е изпълнено изискването на чл.68, ал.4, пр.2 от КТ / в степен достатъчна да гарантира доброволното и осъзнато съгласие на работника в случая със срока на договора – р. по гр.д. №1154/10 г. на ВКС, трето г.о./ съответства на практиката на ВКС.
Различното решаване на въпросите в решението на ГС и в особеното мнение към него не е основание по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, както не е такова основание различното им решаване от първата и втората инстанция при висящност на делото. Противоречието по тази точка не може да се обоснове и от приложеното р. №6462/12 г. на СГС, без данни за влизане в сила – ТР №1/19.02.10 г. Освен това, с него искът е уважен по други съображения – превръщане на договора със срок за изпитване в окончателен по чл.71 от КТ. Основанието по т.3 също не е налице – цитираните от касатора разпоредби на КТ са застъпени в практиката на ВКС, видно от сочените по –горе решения и им е дадено тълкуване, което не противоречи на приетото от въззивния съд при конкретните данни по делото..
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №2035/12 г. от 3.07.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: