3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
гр. София, 07.05. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 1857 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 42 от 17.01.2013г., постановено по ч.в.д. № 759/2012г. от Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 5097 от 02.11.2012г. по т.д. № 1336/2010г. на Варненски окръжен съд за оставяне без разглеждане молбата на частния касатор за допълване на решение № 224/ 15.02.2012г., постановено в първоинстанционното производство, поради просрочие на молбата по чл.250 ГПК, инкорпорирана в подадената от това дружество насрещна въззивна жалба.
Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането е неправилно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че е подал в срока по чл.263 ГПК насрещна въззивна жалба, която следва да бъде разгледана по същество от въззивната инстанция, тъй като е възприета от съда като молба за допълване на първоинстанционното решение. Мотивира се, че е направил искането си за присъждане на законна лихва с уточняваща молба в първоинстанционното производство, по която В. не се е произнесъл с постановеното по делото решение.
Допускането на касационното обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се извежда от твърдението, че с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по обусловилия изхода на спора процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Следва ли въззивният съд, сезиран с насрещна въззивна жалба в законоустановения срок, квалифицирайки я като молба по реда на чл.250 ГПК, с определение, което не подлежи на обжалване, да е разгледа по същество при условие, че е налице подадена въззивна жалба и да върне делото за произнасяне на първоинстанционният съд по искане за допълване?” Излагат се съображения, че релевираното допълнително основание по чл.280, ал1, т.3 ГПК е налице, с оглед промените в гражданския процес.
Ответникът по частната жалба, „Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р М. А. М.- В.” Е., поддържа, че не е налице соченото основание за допускане на касационния контрол, а в случай, че се допусне касационно обжалване на определението, ответникът иска същото да бъде потвърдено, като правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че направеното с насрещната въззивна жалба от [фирма]- настоящ касатор, искане за присъждане на законна лихва върху присъдената с първоинстанционното решение сума, предмет на осъдителния иск, е по характера си искане за допълване на решението, поради което подлежи на разглеждане по реда на чл.250 ГПК. С оглед на така определения предмет на сезиране, апелативният съд е прекратил производството по жалбата и е върнал молбата за допълване по компетентност на първоинстанционния съд, като впоследствие е потвърдил връщането от окръжния съд на молбата по чл.250 ГПК, инкорпорирана в насрещната жалба, поради просрочието й.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въпреки осъществяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, не се доказва релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Безпротиворечива и постоянна е съдебната практика, вкл. на ВКС, че характера на извършеното от страната процесуално действие се определя не от даденото му наименование, а от съдържанието му – в случая от искането, с което е сезиран съда. Доколкото самият касатор сочи, че първоинстанционното решение се обжалва посредством насрещната въззивна жалба в частта, „в която съдът не се е произнесъл по искането на [фирма] за присъждане на законна лихва върху присъдените суми”, следва да се приеме, че по същество така наречената „насрещна въззивна жалба” е молба за допълване на решението на първата инстанция относно търсената лихва. Разпоредбите на чл.250 ГПК и чл.263, ал.2 ГПК ясно очертават институтите на „допълване на решение” и „насрещна въззивна жалба” и за разграничаването им не е налице нужда от преодоляването на възприети от съдилищата правни разрешения по прилагане на правната уредба, непълнота или неяснота на закона, които да налагат отстраняването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения с оглед промяна на обществените условия или изменение на законодателството. Ето защо, липсва формално наведената без конкретна мотивировка допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационния контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 42 от 17.01.2013г., постановено по ч.в.д. № 759/2012г. от Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.