4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
С., 29.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1380/2016 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Н. З. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 453 от 05.02.2016 г. по ч.гр.д. № 5078/2015 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 3-ти състав, с което е потвърдено определение № 286 от 30.10.2015 г. по т.д. № 15/2015 г. на Окръжен съд – Видин за прекратяване на производството поделото, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Жалбоподателката счита определението за неправилно, тъй като задължението за внасяне на разноски за назначения съгл. чл.29, ал.4 ГПК особен представител на ответното дружество, не касае първоначални разноски, дължими предварително, а невнасянето на тези разноски не може да обоснове приложението на чл.129, ал.2 във вр. с чл.128, т.2 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Представлява ли нередовност на исковата молба авансовото невнасяне от страна на ищеца на вмененото му от съда задължение да внесе възнаграждение за особен представител на ответника в производството и неизпълнението на това задължение в срок, основание ли е за нейното връщане.
Ответникът по частната касационна жалба – Д. център [фирма] не е заявил становище.
Третото лице помагач И. И. К., чрез процесуалния си пълномощник оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като твърди, че атакуваното въззивно определение е в съответствие с практиката на ВКС – определение по ч.гр.д. № 1793/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.
За да потвърди първоинстанционното прекратително определение за връщане на подадената от П. З. срещу Д. център [фирма] искова молба и прекратяване на производството по делото по предявените искове с правно основание чл.74 ТЗ, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.29, ал.4 ГПК, като разпоредбата урежда първоначалното поемане на разноските, дължими предварително от страната, определена от съда, според конкретните обстоятелства по делото, което изключва приложението на чл.77 ГПК. Съобразено е, че с атакуваното решение на общото събрание на съдружниците са освободени и двамата управители на дружеството/единия от които е ищцата/, което обуславя и правилността на определението на първата инстанция, с което първоначалното поемане на разноските за особен представител на ответното дружество е възложено на ищцата. Изразено е разбирането, че нормата на чл.129, ал.3 ГПК следва да се приложи и в случаите, когато ищецът не внесе разноски за извършване на процесуално действие, което е предпоставка за по-нататъшно развитие на производството, каквото е назначаването на особен представител на ответника.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Процесуалноправният въпрос, поставен от жалбоподателката в частта относно дължимостта на разноски от страна ищеца извън хипотезите на чл.47, ал.6 и чл.48, ал.2 ГПК, не би могъл да обоснове наличието на основната предпоставка за достъп до касация. В тази част въпросът е изцяло относим към правилността на извършената от съда преценка на обстоятелствата по делото, в зависимост от която е определено, че именно ищцата следва да поеме първоначалните разноски за назначения особен представител на ответното дружество.
Що се отнася до приложението на чл.76 и чл.77 ГПК, то тези разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по тяхното приложение е налице непротиворечива съдебна практика.
Като неоснователно следва да се прецени искането за допускане на касационно обжалване по формулирания въпрос в частта му относно приложението на чл.129, ал.3 във вр. с чл.128, т.2, предл.2 от ГПК, тъй като разпоредбите са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Възложените в тежест на ищцата разноски в размер на 300 лв. за назначения с акт на първоинстанционния съд особен представител на ответното дружество, по реда на чл.29, ал.4 ГПК, имат характер на първоначални разноски. До назначаването на особения представител е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия по делото, поради което е приложима разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК. При констататирано от съда неизпълнение на задължението на ищцата да внесе тези разноски, продължаването на производството е възпрепятствано, поради което е приложима разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК. По приложението на посочените процесуални разпоредби, вкл. и във връзка с невнасянето на първоначално дължими разноски за назначен по реда на чл.29, ал.4 ГПК особен представител, е налице непротиворечива практика на съдилищата, надлежно публикувана, вкл. и въззивни определения по чл.129, ал.3 ГПК, по отношение на което не е допуснато касационно обжалване / така например, определение по ч.т.д. № 801/2015 г. на Апелативен съд – В., определение по ч.т.д. № 203/2013 г. на Окръжен съд – Силистра, определение по ч.гр.д. № 4303/2012 г. на Апелативен съд – С. и др./
Не може да се възприеме твърдението на жалбоподателката, че е налице допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй приложеното определение по гр.д. № 342/2010 г. на ВКС, ІV г.о. не попада в обхвата на задължителната практика на ВКС, а преценено с оглед допълнителното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, това определение е неотносимо – касае определянето на възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК процесуален представител.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 453 от 05.02.2016 г. по ч.гр.д. № 5078/2015 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 3-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: