О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
Гр. С., 29.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Т. КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2861/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена съвместно от лицата, упражняващи правомощията на синдик на К. Т. Б. АД /в несъстоятелност/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1307/08.06.2017 г. по т.д.№ 5942/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 1515 от 24.08.2016 г. по т.д.№ 3650/2016 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав за промяна на списъка по чл.67 ал.2 З., обявен в ТР по партидата на К. АД /н/, в частта му по вземането, описано под № 53 в списъка по чл.64 З. на клиент № 211899 – П. К. С., в размер на 100 084.96 лв., като същото се счита за вземане по банков влог с ред на удовлетворяване – чл.94 ал.1 т.4 З..
С жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, въз основа на които се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Със сключването на договор за цесия и уведомяване на длъжника от страна на цедента прекратява ли се правоотношението между цедента и длъжника; 2. Качеството „вложител” по смисъла на З. субективно качество с оглед личността ли е; 3. С цедиране на вземане по силата на сключен договор за цесия и след уведомяване на длъжника – банка, счита ли се прекратено правоотношението по договор за влог между цедента и длъжника в условията на отнет лиценз за извършване на банкова дейност; 4. След прехвърляне на вземането чрез цесия и последващо разваляне на договора за цесия, възстановимо ли е с обратна сила качеството “цесионер”; 5. Придобитото отново вземане по развален договор за цесия произтича ли от временни положения в резултат на обичайните банкови сделки и съответно отговаря ли на дефиницията за вложител по смисъла на § 1 т.4 от ДР на З.; 6. Законосъобразно ли е прилагането на различни стандарти от различни състави на съдилищата по отношение на списъка на приетите вземания, като същият бъде допълван с кредитори, чието вземане е възникнало след разваляне на договор за цесия с ред на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.4 З., при положение, че с решение № 922/25.05.2016 г. по т.д.№ 7529/2014 г. на СГС, което не подлежи на обжалване, съдът е одобрил и проверил за законосъобразност съставения от синдиците на К. АД /н/ списък на приетите вземания, по които не са направени възражения. В така одобрения списък, всички кредитори, придобили вземане след разваляне на договор за цесия са включени с ред на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.7 З.; 7. След разпореждане с вземането, цедентът запазва ли качеството си на “вложител” по отношение на цедираната сума, след като изрично е уведомил банката, че прекратява частично депозита със сумата, предмет на цесията, на основание чл.421 ал.2 ТЗ. Твърди се от касатора, че по първия въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а по останалите въпроси съдът се е произнесъл при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като те имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; по тях няма формирана практика по чл.290 ГПК, а разрешаването им ще има голяма теоретично и практическо значение.
Ответникът по касационната жалба не представя писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирани лица, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да формира извод за основателност на възражението, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че П. К. С. има качеството на вложител в К. АД по силата на сключен през 2008 г. договор за преференциален безсрочен депозит с парични вземания по две банкови сметки, съответно в размер на 47 026.43 щ.д. и 123 588.93 евро. С договор за цесия от 06.11.2014 г. е прехвърлил частично вземането си по евровата сметка на Н. П. Е., за което банката е уведомена на същата дата, а на 27.01.2015 г. вземането е прехвърлено обратно. Банката е уведомена на 29.01.2015 г. В изготвения от синдиците списък вземанията на С., след плащане на гарантирания размер от 196 000 лв., са били разделени на две части. От тях 28 229.89 лв. са приети като вземане по чл.94 ал.1 т.4 З., а 100 084.96 г. са приети като вземане по чл.94 ал.1 т.7 З.. Възражението до синдика относно поредността на удовлетворяване по отношение на втората сума е било оставено без уважение, поради което С. е подал в срока по чл.66 ал.6 З. възражение пред съда.
От правна страна съдът е посочил, че съгласно приложимата редакция на чл.94 ал.1 З. /преди изменението с ДВ, бр.62/2015 г./, вземанията на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете, са включени в 4-ти ред заедно с вземанията, за които се е суброгирал Фондът за гарантиране на влоговете в банките. В 7-ми ред се включват вземания, възникнали до 1 година преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Спорът по делото е сведен до това, дали последством посочените прехвърляния С. е загубил качеството на вложител, съгласно легалната дефиниция на § 1 т.4 ДР З. – лице, което има право, съгласно приложимите законови и договорни условия, да получи паричните средства по банкова сметка, произтичащи от временните положения в резултат на обичайните банкови сделки; респективно – по кой ред на чл.94 ал.1 З. следва да бъде удовлетворен.
Съдът се е позовал на първо място на характера на договора за цесия, като правно уреден способ, чрез който се променя титулярът на прехвърлими вземания и настъпва правоприемство на страната на кредитора в едно правоотношение. Посочил е, че съгласно чл.99 ал.2 ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. изтеклите лихви. Привилегията представлява процесуално право, което се упражнява в изпълнителния процес и обезпечава друго материално право, като се изразява във възможността за предпочтително удовлетворяване на едно вземане, когато имуществото на длъжника не е достатъчно да покрие всичките му задължения. Това право възниква по силата на закона и не може да се прехвърля отделно от главното право, т.е. има акцесорен характер. В заключение съдът е посочил, че при прехвърляне на едно вземане, то запазва своето качество, източника си на възникване и привилегията, която има. Поради неизменността на прехвърленото вземане, привилегията по чл.94 ал.1 т.4 З. се запазва по отношение на цесионера, а след обратното прехвърляне се връща в патримониума на кредитора /първоначален вложител/, подал настоящото възражение по чл.66 ал.6 З..
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на закона /в редакцията преди изменението му с ДВ, бр.86/17 г./ за допускане на обжалваното решение до касационна проверка, с оглед формулираните от касатора правни въпроси, мотивираните от него основания за достъп до касация и указанията по приложението на закона, дадени с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г.
Видно е, че крайният изход по спора във въззивното решение е основан на изводите за наличие на разпореждане с едно прехвърлимо парично вземане, по отношение на което се прилагат общите правила на ЗЗД относно цесията, включително относно привилегията, с което вземането се ползва /независимо от броя на прехвърлянията/. Съдът не е излагал мотиви, дали договорът за преференциален безсрочен депозит е прекратен със сключването на договора за цесия /въпрос № 1 и въпрос 3/, нито дали първоначалният договор за цесия е развален /въпрос № 4/. Следователно тези въпроси нямат значение за формиране на решаващата правна воля на съда. Въпросът, законосъобразно ли е прилагането на различни стандарти от съдилищата по отношение на списъка на приетите вземания, също не представлява правен въпрос, обусловил крайния извод на съда по спорния предмет по делото. Поради това посочените въпроси не отговарят на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация.
Останалите правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, обобщено отнасящи се до преценката за наличие на качеството на вложител по смисъла на §1 т.4 ДР З. на придобилия вземането при еднократно /многократно, вкл. обратно/ прехвърляне на вземане по договор за влог, обосноваваща приложението на чл.94 ал.1 т.4 З., най-общо покриват изискванията на чл.280 ал.1 ГПК. По отношение на тях обаче касаторът не е доказал наличието на допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на които в случая се е позовал бланкетно. Липсата на практика по чл.290 ГПК не съставлява достатъчно основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без да са въведени твърдения, че нормите на чл.94 ал.1 т.4 З. /в съответно приложимата редакция/ и на § 1 т.4 от ДР З. са непълни, неясни или противоречиви, като, от друга страна, по въпросите за приложението на чл.99 ЗЗД има трайно установена практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Цитираните правни норми от З. не затрудняват съдилищата при тълкуването и прилагането им, видно и от влезлите в сила решения в същия смисъл, недопуснати до касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК с определения на ВКС – ТК по т.д.№ 1155/2017 г. на I т.о., т.д.№ 1216/2017 г. на I т.о., т.д.№ 1234/2017 г. на I т.о., т.д. № 2467/2017 г. на I т.о., т.д.№ 2423/2017 г. на I т.о., т.д.№ 2370/2017 г. на II т.о., т.д.№ 3100/2017 г. на I т.о., т.д.№ 137/2018 г. на II т.о., т.д.№ 2698/2017 г. на II т.о. и др.
По гореизложените съображения, искането за допускане на касационен контрол на решението на Софийския апелативен съд се преценява като неоснователно.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1307 от 08.06.2017 г. по т.д.№ 5942/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: