3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
гр. София, 21.06.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на десет и осми май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………………………….., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 5 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н./, [населено място] срещу решение № 78/07.04.2017г., постановено по в.т.д.№ 610/2015г., с което Варненският апелативен съд е потвърдил решение № 92/24.07.2015г. по т.д.№ 586/2011г. на Шуменския окръжен съд за обявяване в несъстоятелност на [фирма], за прекратяване на дейността на дружеството, за постановяване на обща възбрана и запор на имуществото на длъжника, за прекратяване на правомощията на управителните му органи, за лишаване от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, за започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и за разпределение на осребреното имущество.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с практиката на ВКС и по въпрос от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предложеният план за оздравяване на предприятието на длъжника – настоящ касатор, не е приет от Събранието на кредиторите, проведено на 23.04.2015г., поради което са налице предпоставките по чл.710 ТЗ за обявяване на длъжника в несъстоятелност с последиците, визирани в чл.711 ТЗ.
В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е поставил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложените съображения са, че на Събранието на кредиторите на 23.04.2015г. представителите на кредиторите [фирма] и на НАП били упълномощени да гласуват за предложения на 06.03.2015г. план за оздравяване, но не и за коригирания план, представен преди провеждане на събранието. Според касатора липсата на изрични пълномощни прави „Събранието незаконно проведено и обезсилва взетото решение за неприемане на предложения втори коригиран план за оздравяване”, след като не е било уважено искането за отлагане провеждането на Събрание на кредиторите за приемане на плана.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1 – 3 на разпоредбата. По смисъла на ТР № 1/2009г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос с ясна и точна формулировка.
Заявлението на касатора в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК не може да се квалифицира като конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста по чл.280, ал.1 ГПК не представлява основание за допускане на касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор. В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът възпроизвежда оплакванията си от касационната жалба, които нямат характер на правен въпрос. Направените доводи за неправилност на въззивното решение са относими към поддържаната теза за липса на пълномощни на представителите на кредиторите за гласуване на предложен план за оздравяване, но не и към наличието на предпоставките по чл.710 ТЗ. В случая с определение от 22.04.2015г. съдът по несъстоятелността е указал внасянето на корекции в плана за оздравяване до 23.04.2015г. в частта относно дължимите публични вземания, като размерът им бъде увеличен от 116993,92 лв. на 118167,81 лв., предвид приетото допълнително вземане на фонд „Гарантирани вземания на работници и служители” в размер на 812,75 лв. и на дължими държавни такси по изпълнителни дела. Съдът по несъстоятелността не е уважил искането на представителя на НАП за отлагане на събранието, като е констатирал, че корекциите на плана са направени по негова молба, а интересите на останалите кредитори не се засягат от промяната. Посочените от касатора възражения срещу редовното провеждане на събранието са изцяло неотносими към изводите на съда, които са основани на факта, че предложеният план за оздравяване на предприятието не е приет от Събранието на кредиторите.
По изложените съображения касационно обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 78/07.04.2017г., постановено по в.т.д.№ 610/2015г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.