О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 01.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4461/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№14009/03.12.2014 г., подадена от адв. Е. Я. – процесуален представител на ищеца Я. К. В. със съдебен адрес: [населено място], [улица] – офис – адв. Е. Я., против въззивно решение №2059/12.11.2014 г. по гр.д.№1963/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., първи състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Я. К. В. против Прокуратура на Република България за разликата от 1500 лева до 500000 лева.
С обжалваното решение е потвърдено решение №799/04.02.2014 г. по гр.д.№1549/2011 г. по описа на Софийския градски съд, I ГО, 11 състав, с което ответникът по исковата молба ответникът по исковата молба – Прокуратура на Република България е осъден да заплати на ищеца Я. К. В. сумата 1500 лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2, предл.2 ЗОДОВ, като искът до пълния предявен размер от 500000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК и е от своя страна е приел, че е налице хипотезата на чл.2, ал.2, т.2 предл.2 ЗОДОВ, като в случая по отношение на ищеца е било предявено и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.194, ал.1, общо 2 години и 3 месеца, като по това обвинение ищецът е бил задържан в продължение на 1 месец и 12 дни и под домашен арест 1 месец и 4 дни. Изложени са изводи, че предвид обстоятелството, че наказателното производство е прекратено поради неизвършване на деянието от ищеца, действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват незаконни, както и взетите мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. Прието е за установено обстоятелството, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер е причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психични изживявания. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е взел предвид продължителността на периодите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, съобразена е тежестта на престъплението, предмет на обвинението – тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, и отчетено обстоятелството, че в продължение на 1 месец; и 12 дни по отношение на обвиняемия е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане по д стража“, а определения му впоследствие „домашен арест“ е продължил 1 месец и 4 дни, след освобождаването му от ареста. Въз основа на тези данни, въззивната инстанция е приела, че с тях за свързани допълнителни негативни изживявания, невъзможност за водене да нормален социален и личен живот, като е съобразен интензитета им – ищецът е бил притеснен, напрегнат, чувствал се е зле психически и здравословно, бил е потиснат, допълнително се е разстроил за отношението, проявено към майка му и жената с която е живял на съпружески начала. Отчетено е негативното влияние на стреса от задържането върху заболяването „захарен диабет“, както и факта, че преди процесното обвинение и след това диабетът е бил лошо контролиран. Отчетен е и фактът, че преди процесното задържане ищецът е бил задържан шест пъти за други престъпления, а в процесния период е бил обвиняем и по други дела за извършени тежки престъпления от общ характер, поради което негативните изживявания и засилени страдания не се дължат само на процесното обвинение и взетите по същото мерки за процесуална принуда. Съдът е стигнал до извод, че не са доказани твърденията в исковата молба процесното обвинение и взетите по същото мерки за неотклонение да са причинили раздялата между ищеца и свидетелката Немска, както и недоказаността на твърдението обвинението да е променило в негативна насока отношението към ищеца от страна на негови близки, приятели, роднини и познати, нито да е налице накърняване престижа му и реномето му в обществото. При определяне размера на обезщетението/1500 лева/ въззивната инстанция се е позовала на изложените по делото обстоятелства, обществено-икономическите условия в страната, както и и с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Представлява ли физически и психически тормоз от страна на държавните органи и институции фактическото неосигуряване на животоспасяващ и животоподдържащ медикамент в условията на ареста ?, 2. Възможно ли е чрез бездействие, изразяващо се в неплащане на здравни осигуровки на един арестант от съответния орган или институция да бъдат причинени вреди на арестанта ? и 3. Представлява ли бездействието на Прокуратурата на Република България, изразяващо се в неупражняване на надзор за законност върху местата за лишаване от свобода и нетърсеното на отговорност от виновните длъжностни лица, допуснали неплащане на здравни осигуровки и лишаване на арестанта от медикаменти, основание годно да ангажира отговорността на държавата за вреди ?.
Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация – Прокуратура на Република България, не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима.
Поставените въпроси не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и са бланкетни. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставените въпроси обаче не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В случая жалбоподателят само е посочил това основание и формулирал въпроси, както и че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Не е посочено поставените въпроси, във връзка с кои изводи на въззивната инстанция за поставени. Освен това те са неотносими с решаващите изводи на обжалвания съдебен акт, тъй като по тях Софийският апелативен съд не е изложил правни изводи. Един от крайните решаващи изводи на апелативния съд, определил присъдения размер на обезщетението е, че в процесния период касационният жалбоподател и ищец е бил обвиняем и по други дела за извършени тежки престъпления от общ характер, поради което негативните изживявания и засилени страдания не се дължат само на процесното обвинение и взетите по същото мерки за процесуална принуда. По този решаващ извод обаче не е поставен въпрос.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2059/12.11.2014 г. по гр.д.№1963/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, по касационна жалба, вх.№14009/03.12.2014 г., подадена от ищеца Я. К. В. чрез адв. Е. Я..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: