О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 07.05. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова ч. т. д. N 1959 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], против определение от 07.02.2013г. по ч. гр. д. № 1376/2013г., в частта, с която Софийски градски съд е върнал като просрочено възражението му по чл. 423 ГПК – вх. № 3114662/ 05.04.2012г. и е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата му срещу разпореждане от 29.02.2012г. на СРС, 60 състав, за оставяне без разглеждане, като подадено след срока, на възражение по чл.414 ГПК.
Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че е получил на 25.01.2012г. от ЧСИ заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, но с указания да подаде възражение по чл.414 ГПК в двуседмичен срок, което е направил, без да знае, че заповедта за изпълнение вече е влязла в сила, с оглед връчването й от съда по реда на чл.50, ал.2 ГПК. Сочи, че връчването по чл.50, ал.2 ГПК на заповедта за изпълнение е узнато от дружеството едва на 22.03.2012г., от когато счита, че тече срокът за възражение по чл.423 ГПК. Твърди, че с разпоредбата на чл.423 ГПК се презюмира, че узнавайки за заповедта за изпълнение, длъжникът узнава и факта, че срокът за възражения по чл.414 ГПК е вече изтекъл, т.е. че заповедта е влязла в сила и че единствената възможност за защита срещу нея е извънредният способ по чл.423 ГПК.
Ответникът, „А. Б. Ве Д. Х. И. С. Т. Л. Ш.” [фирма], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството е по реда чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1 ГПК, поради което предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК се са условие за обжалването му.
По гр.д. № 48738/ 2011г. Софийски районен съд, 60 състав, е издал в полза на „А. Б. Ве Д. Х. И. С. Т. Л. Ш.” срещу [фирма]- настоящ жалбоподател, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на последния по реда на чл.50, ал.2 ГПК на 5.12.2011г. На 27.02.2012г. е издаден изпълнителен лист въз основа на разпореждане от 13.01.2012г.
Заповедта за изпълнение, без да е налице искане от страна на заявителя и разпореждане за това от заповедния съд, е връчена от ЧСИ на дружеството- длъжник на 25.01.2012г.
На 31.01.2012г. е постъпило от длъжника възражение по чл.414 ГПК, което с разпореждане от 29.02.2012г. е оставено без разглеждане, като просрочено.
За да върне, като недопустима, частната въззивна жалба срещу разпореждането на районния съд, с което се оставя без разглеждане възражението по чл.414 ГПК, окръжният съд е приел, че то не подлежи на контрол по реда на обжалването. Изложени са съображения, че обжалваният акт не е измежду очертаните в чл.274 ГПК съдебни актове, като защитата на евентуално накърнени права е посредством обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и възражението по чл.423 ГПК, които длъжникът е заявил на самостоятелно основание пред въззивната инстанция.
Окръжният съд е счел възражението по чл. 423 ГПК, подадено на 05.04.2012г., за просрочено, тъй като длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение на 25.01.2012г., от когато е приел, че тече едномесечният преклузивен срок за подаване на възражение пред функционално компетентния окръжния съд, който изтича на 25.02.2012г.
Определението е правилно.
Началният момент на течението на едномесечният преклузивен срок за подаване на възражение по чл.423 ГПК, като извънреден способ за защита, е законоустановен и е свързан с момента на узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение. От тогава същият има възможност да се запознае с развилото се заповедно производство и ако счете, че е налице някое от основанията по чл.423, ал.1 ГПК, да сезира окръжния съд с възражение по чл.423, ал.1 ГПК, при приемането на което, същото ще има характер на възражение по чл.414 ГПК. Допуснатите от длъжника грешки относно реда на защитата му са ирелеванти и не могат да бъдат основание да се приеме друг начален момент от значение за течението на срока за депозиране на възражение по чл.423, ал.1 ГПК, различен от установения в закона.
Частният жалбоподател е узнал за заповедта за изпълнение на 25.01.2012г., когато същата му е била връчена, поради което възражение по чл.423, ал.1 ГПК от 05.04.2012г. е подадено след изтичането на едномесечния преклузивен срок, което е абсолютна процесуална пречка за разглеждането му.
Актът, с който заповедният съд оставя без разглеждане подаденото след срока възражение по чл.414 ГПК във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, има само декларативен характер. С него единствено се констатира неспазването на срока на възражението, поради което се касае до разпореждане/определение по администриране на делото. Определението няма преграждащ характер, нито е предвидена изрично обжалваемостта му, поради което не попада в нито една от категориите определения, които, на основание чл.274, ал.1 ГПК, подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Защитата на длъжника се осъществява, или посредством обжалването на разпореждането за издаване на изпълнителния лист, в хипотеза на подадено в срок възражение, или по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК – при твърдение за наличие на основание за лишаване на длъжника от възможност да оспори вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ето защо, не подлежи на обжалване с частна жалба разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне без разглеждане на възражението по чл.414 ГПК, като подадено след срока, при издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
С оглед изложеното, определението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.02.2013г. по ч. гр. д. № 1376/2013г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.