3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
София, 17.06.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3096 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 31.01.2013г. по гр.д.№1939/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което дружеството е осъдено да предаде на С. С. П. владението върху покрита дворна площ от 55.65кв.м., представляваща градина с места за консумация с пещ за пици и барбекю, която по кадастралната схема е включена в самостоятелен търговски обект с идентификатор ….., находящ се в [населено място], [улица],разположен на партерния етаж в жилищна сграда, който обект е със застроена площ от 124.29кв.м., ведно с 21.93кв.м. от общите части на сградата, повдигната с жълт цвят на скицата на в.л.Р. /лист 63 от делото/.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,както и по въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба С. С. П. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че ищецът С. П. е придобил правото на собственост върху ПИ с идентификатор …… по КК и КР на [населено място],одобрени със заповед № РД-…./…..г. на изп.директор на А., с площ от 356кв.м., представляващ УПИ….. в кв…. по плана на града,ведно с правото на надстрояване на съществуваща монолитна сграда-пицария, със застроена площ от 68.64кв.м., представляващо право на строеж за изграждане на пансион-надстройка и пристройка на съществуваща сграда с Р. от 683.50кв.м., който ще бъде построен съгласно разрешение за строеж №…/….г. Прието е ,че в н.а.№….,том ….,н.д.№…/…..г. изрично е посочено,че извън предмета на продажбата е изграденият в имота обект съгласно разрешение за строеж №…/…..г.- “В.-“П.”, който не е отразен на КК и КР на [населено място], като посоченият временен строеж е достатъчно ясно индивидуализиран като площ,вкл. чрез посочване на разрешението за строеж,поради което е прието,че няма никакво съмнение относно волята на страните по договора.
По изп.дело №20098030400154 на ЧСИ Т. М. срещу праводателя на ищеца е било образувано изпълнително производство за парично задължение,като ЧСИ е приел,че последният е собственик на търговски обект с площ от 68.64кв.м., находящ се в партерния етаж и представляващ самостоятелен обект с идентификатор…….., който обект е изнесен на публична продан и възложен с постановление за възлагане от 25.01.2011г. на праводателя на ответното дружество. Прието е, че именно в този обем е и изготвената в изпълнителното дело оценка на пазарната стойност-72кв.м. / и описан от вещото лице като състоящ се от кухненски блок,складово помещение,самостоятелен санитарен възел и баня,два отделни самостоятелни възела,предназначени за клиенти/,като собствеността впоследствие е прехвърлена на [фирма].
Прието е,че дружеството е придобило собственост върху търговски обект с площ от 68.84кв.м.-толкова,колкото е било притежанието на праводателя на ищеца към момента на извършване на проданта и не се явява собственик на целия търговски обект с площ от 124.29кв.м. и с идентификатор……. По отношение на претендираната покрита дворна площ е прието,че е собственост на ищеца С. П. като дружеството владее тази част без основание.
Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за задължението на съда за преценка на всички доказателства и доводи на страните и задължението му да основе решението върху приетите за установени обстоятелства и закона- въззивният съд не е излагал съображения,че част от доказателствата не следва да бъдат обсъждани,нито е приел установени по делото обстоятелства за ирелевантни. Такъв въпрос пред въззивния съд не е поставян на обсъждане и според настоящия състав преценката на доказателствата не е извършена в противоречие с практиката на ВКС.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуален въпрос за мотивиране на въззивното решение с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК,за който касаторът излага съображения, че въззивният съд не е изложил мотиви за упражняване на фактическа власт върху имота от ответника по предявения иск без основание.
Досежно този въпрос въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение,в което е прието,че е доказано по несъмнен за съда начин,че дружеството владее процесните 55.65кв.м. чрез управителя и едноличен собственик на капитала К.. Този извод е основан не само на показанията на свидетелите Б. К. и Е. С.,както се поддържа в изложението към касационната жалба, но и на представения по делото касов бон. Поради това следва да се приеме,че поддържаните от касатора съображения не обосновават по убедителен и категоричен начин наличието на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по така поставения въпрос. Следва да се отбележи също така,че въпросът би бил релевантен и значим ако въззивният съд беше препратил изцяло към мотивите на първоинстанционното решение без да излага каквито и да е съображения по наведените доводи,каквато хипотеза в случая не е налице- препращане е извършено само досежно факта на упражняване на владение върху имота.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за предпоставките за уважаване на ревандикационния иск.
В обжалваното решение е прието,че за да бъде уважен иск по чл.108 ЗС е необходимо да се установи,че ищецът е собственик на имота,чиято ревандикация се претендира; ответникът да владее имота; владението да се осъществява без правно основание. В същия смисъл е и константната съдебна практика,вкл. и посочените от касатора решения на ВКС. Изразът, че “основанието на иска не е самото право на собственост,а фактическите обстоятелства,от които произтича това право” според настоящия състав е изтълкуван неправилно от касатора,без да бъде проведено разграничаване на основанието на една претенция от процесуалния ред,по който нарушеното право се защитава. Изводът на въззивния съд,че имащите значение за принадлежността на спорното право фактически обстоятелства са в основата на правния спор не противоречи на практиката на ВКС,нито на константната практика на съдилищата.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК-при наличие на трайно установена съдебна практика по поставените въпроси и без да се обосновава необходимост от промяна на тази практика,не може да се приеме,че това основание е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 31.01.2013г. по гр.д.№1939/2012г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма],ЕИК[ЕИК],със седалище и адрес на управление [населено място], [улица],ет….,ап……, представлявано от управителя Т. К. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на С. С. П.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],ж.к.”К. село”,кв.Б.,чл…..,вх…,ет….. сумата 1000лв. / хиляда лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: