3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№328
С., 29.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1395/2016 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Х. Б. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение от 22.01.2016 г. по гр.д. № 10383/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Б състав, с което е оставена без уважение подадената от Б. молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Поддържа, че по делото са представени доказателства, установяващи плащане в брой на уговорения адвокатски хонорар в размер на 1 200 лева с ДДС за процесуално представителство пред Софийски градски съд. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакуваното определение и присъждане на разноски в размер на посочената сума.
Ответникът по частната жалба – [фирма]/н/, чрез синдика Д. Б., счита определението за правилно. В постъпилия по делото отговор са въведени и възражения за нередовност на жалбата, които не следва да се преценяват, доколкото не се касае за частна касационна жалба/ т.24 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение, постановено по реда на чл.248 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да отхвърли подадената по реда на чл.248 ГПК молба за изменение на постановеното въззивно решение в частта за претендираните от Д. Б. разноски в размер на 1 200 лв., съдебният състав на Софийски градски съд е приел за недоказано плащането на адвокатското възнаграждение по посочения в представените сметка и отчет начин – по банков път и съответно за заверяване сметката на адвокатското дружество с тази сума. Въззивният съдебен състав не е взел предвид представения финансов бон от 25.06.2014 г., по съображения за неговата относимост към фактура № 3912/25.06.2014 г., с която е уговорено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Определението е процесуално допустимо, а по същество е правилно. При постановяването му решаващият съдебен състав правилно е преценил конкретното съдържание на представените от молителя /сега частен жалбоподател/ доказателства – сметка за адвокатски хонорар и отчет, приложени към списъка по чл.80 ГПК. В резултат на това е направен обоснован извод за уговорения между Адвокатско дружество „Д. & Л.” и Д. Б. начин на плащане на адвокатското възнаграждение за въззивното производство по делото – по банков път, в посочения в сметката срок. Констатацията на съда за липсата на доказателства за извършен банков превод на договореното възнаграждение за процесуално представителство, обосновала отхвърляне на молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските, е в съответствие с указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно доказването на разноските в исковото производство.
Като неоснователни следва да се преценят доводите на частния жалбоподател за извършено плащане в брой на уговореното възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, независимо от посочения начин на плащане в отчета. Дори и се приеме, че страните по договора за правна защита и съдействие са изменили първоначално уговорения начин на плащане на адвокатското възнаграждение, в случая липсват доказателства за плащането му в брой. Предвид данните, съдържащи се в приложената към списъка по чл.80 ГПК фактура и финансов бон от 25.06.2014 г., настоящият състав възприема изцяло становището на въззивната инстанция за относимостта на тези доказателства към отговорността за разноски за първоинстанционното производство, което изрично е отразено във фактурата.
Предвид горното, следва да се приеме, че правилно Софийски градски съд е отказал да измени постановеното по делото решение в частта за разноските, като не е налице основание за отмяна на постановения по реда на чл.248 ГПК съдебен акт.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.01.2016 г. по гр.д. № 10383/2014 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: