О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 328
гр. София, 31.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 286 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1* от 02.12.2009г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 2151/2008г., с което е оставено в сила решение № 2* от 14.07.2008г. на Варненски районен съд по гр.д. № 2505/2008г., с което е отхвърлен предявения от К. Д. К. и С. М. К. против Е. С. Ф. иск за определяне на границата между П по КП на м.”Т” от 1987г. с ПИ № 1* по същия план, означена със синя линия и заключена между т. А и т. Б на скица № 3 на в.л. Д. К. , приложена на л.62 по въззивното дело, приподписана от съда и представляваща неразделна част от постановеното решение.
Жалбоподателите К. Д. К. и С. М. К., чрез пълномощника си адв. П, считат обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Според тях съдът не е обсъдил и мотивирал защо не приема сочените аргументи за незаконосъобразност на ПНИ, които съдът е следвало да прецени в рамките на косвения съдебен контрол. В изложението по чл. 281, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите сочат, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Това е въпросът за задължението на съда при наведено възражение да се произнесе по реда на косвения съдебен контрол относно незаконосъобразността на административен акт, който поражда гражданскоправни последици. На второ място е посочен въпросът за изработване на помощен план и план на новообразуваните имоти/ПНИ/ само относно земи по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ и че с този план не се регулират имоти, попадащи в регулация. Считат, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по двата въпроса, както и че първият въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Приложени са множество съдебни решения, както и ТРОСГК№ 6/2005г. и ТРОСГК № 2/1991г. Поддържа се и че постановяването на решение от ВКС по въпроса ще спомогне за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради несъобразяване от Варненски окръжен съд на нормата на чл. 17, ал.1 ГПК.
Ответницата по жалбата Е. С. Ф. е депозирала писмен отговор, с който намира решението за законосъобразно и правилно; счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като доводите в изложението са неотносими към спорните въпроси по делото. По същество намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, Варненски окръжен съд е приел, че страните по делото са собственици на посочените в исковата молба имоти съответно ПИ № 3* за ищците и ПИ № 1* за ответницата по кадастралния план от 1987г. на местн. „Т”, селищно образувание „В” гр. В.. И. са попълнени по плана на новообразуваните имоти/ПНИ/ на с.о. „В”, одобрен със заповед № 321/ 29.11.2006г., като ПИ № 645 и ПИ № 6* хода на производството съдът е установил, че за процесните имоти няма влязъл в сила подробен устройствен план; има единствено план на застрояване за имота на ищците; така че границите между имотите не са определени по административен ред с регулационен план и затова искът е допустим. От събраните доказателства е видно, че съществуващата на място граница между имотите не е променяна от години и съответства на заснетата по ПНИ от 2006г., както и на границата по кадастралните планове от 1956 и 1963г. Границата обаче не съвпада със заснетата по кадастралния план от 1987г., като по него имот № 646 навлиза в имот № 645 с 46 кв.м. За да отхвърли иска съдът е приел за недоказано, че при изработването на последния план, а именно плана на новообразуваните имоти, при заснемането на имотите е допусната грешка или непълнота. Посочил е, че заснетата през 1987г. граница не отразява действителното фактическо положение и не може да се установи на какво се дължи разместването й в сравнение с тази по предходните планове, както и че по кадастралния план от 1987г. и по действащия план имотът на ответницата е в размери по-малки от тези по титула й за собственост.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Формулираният процесуалноправен въпрос за задължението на гражданския съд да извърши косвен съдебен контрол върху административния акт, от който страните черпят правата си, в случая върху плана на новообразуваните имоти, не е бил разгледан от съда в обжалваното решение, тъй като такова възражение не е било наведено. В тази насока са и твърденията на жалбоподателите, че съдът не се е произнесъл по този въпрос, а е следвало да го стори и служебно. Вторият въпрос е относно изработването на план на новообразуваните имоти единствено и само за земи, предоставени по актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Този въпрос също не е бил обсъждан във въззивното решение. С оглед на това не може да се приеме, че тези въпроси са обуславящи за решаващите изводи на съда и за изхода на спора.
Независимо от горното съдът счита, че следва да се допусне касационно обжалване поради съществуващо съмнение относно допустимостта на решението, в която хипотеза съдът има правомощие служебно да стори това – виж ТРОСГКТК №1/2009г., т.1. В случая е ясно, че спорната граница между имотите е установена с влязъл в сила план на новообразуваните имоти/ПНИ/ и всъщност с предявяването на иска ищците се домогват да извършат промяна на тази граница. С оглед на уредбата в § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 ППЗСПЗЗ относно реда за изработване и приемане на плана на новообразуваните имоти и неговото предназначение следва да се даде отговор на въпроса дали е допустим иск за установяване на граници относно имоти, за които има влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Изясняването на този въпрос, по който няма съдебна практика, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Предвид изложеното следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 1559 от 02.12.2009г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008г.
Указва на жалбоподателите К. Д. К. и С. М. К. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25 /двадесет и пет /лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: