О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 01.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3024/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 1900/12.02.2015г., подадена от адв. Н. М., пълномощник на [фирма], съгласно пълномощно – л. 24, гр.д. 2841/2014г. по описа на САС, и касационна жалба с вх. № 2451/23.02.2015г., подадена от И. М. П., М. М. К. и С. М. П., чрез адв. Т. М. и адв. К. К., срещу въззивно решение № 2451 от 30.12.2014 г. по в.гр. д. № 2841/20140 г. на Софийски апелативен съд /САС/, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 715/08.04.2015г., В ЧАСТТА с която след отмяна на решение №126/21.02.2014г., постановено по гр.д. №252/2013г. по описа на Окръжен съд-Перник в частта му, с която по иск с правно основание чл. 92 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, [фирма] е осъдено да заплати на С. Г. Н. сумата от 51 000.00 лева, представляваща част от цялата сума от 276 163.20 лева, дължима се неустойка за забава, по т. 16 от сключения между тях договор, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 04.04.2013 г. до окончателното плащане, като по отношение на И. М. П., М. М. К. и С. М. П. искът е отхвърлен, е постановено ново като са осъдени [фирма] , И. М. П., М. М. К. и С. М. П. да заплатят солидарно на С. Г. Н. сумата от 51 000.00 лева, представляваща част от дължимата се по т. 16 от нотариален акт № 77, том VІ, рег. № 4 215, дело № 1 044/2006г. на К. Т. М. -нотариус с район на действие района на Районен съд Разлог, вписан под № 61 в регистъра на Нотариалната камара, неустойка за периода от 04.04.2010 г. до 22.01.2013г., която неустойка е в общ размер от 271 664.79 лева, като за периода от 12.03.2009г. до 03.04.2013г. включително искът е отхвърлен.
В. решение в останалата чу част, с която е отменено решение №126/21.02.2014г., постановено по гр. д. № 252/2013г. по описа на Окръжен съд-Перник в частта му, с която е прекратено производството по отношение на предявения от С. Г. Н. срещу [фирма], И. М. П., М. М. К. и С. М. П. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с който е поискано ответниците да бъдат осъдени да изпълнят задължението си по сключения между тях договор за учредяване на право на строеж, оформен с нотариален акт № 77, том VІ, рег. № 4215, дело № 1044/2006г. на К. Т. М. – нотариус с район на действие района на Районен съд-Разлог, вписан под № 61 в регистъра на Нотариалната камара като въведат сградата в експлоатация и я предадат с разрешение за ползване и е постановено връщане на делото на Окръжен съд -Перник за разглеждането на спора по същество в тази му част, не е предмет на касационните жалби. В тази част въззивното решение е влязло в сила.
В касационната жалба, подадена от адв. Н. М., се релевират доводи за неправилност на решението. Поддържа се, че съдът необосновано и неправилно не е признал за нищожна уговорената неустойка. Искането е постановеното въззивно решение да бъде отменено в обжалваната част, да бъде призната за нищожна претендираната неустойка и искът отхвърлен със законните последици. В подадената жалба е инкорпорирано изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, като се твърди наличието на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
В касационната жалба, подадена от И. М. П., М. М. К. и С. М. П., чрез адв. Т. М. и адв. К. К., е релевирано оплакване за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд е достигнал до неправилни фактически и правни изводи, тъй като процесният договор представлява договор за изработка, по който страна е бил техният наследодател Методи П. и договорът бил прекратен по силата на закона предвид настъпилата му смърт. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в подадената касационна жалба, се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ Приложима ли е разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ЗЗД в случай, че настрещната престация по договора за изработка е учредяване и прехвърляне право на строеж и съответно прекратява ли се договора за изработка, когато изпълнителят умре, а задължението на възложителя е изпълнено още опри сключване на договора?; 2/ Дължи ли се неустойка за забава по прекратен договор за изработка за периода след прекратяването му, поради смъртта на изпълнителя?; 3/ Дължи ли се неустойка за забава от наследници на лице, сключило договор за изработка с оглед личността, и ако да, за какъв период? Твърди се, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с ТР № 7/2013 на ОСГТК на ВКС и решение №1/20.02.2009г. по т.д. № 363/2008г., ТК, ІІ т.о. на ВКС.
Ответната страна по касационните жалби С. Г. Н., чрез процесуалния си представител адв. М. М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подала отговор на касационна жалба с вх. № 1900/12.02.2015г., в който я оспорва като неоснователна и претендира разноски. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК страната, чрез упълномощения адвокат, е подала отговор и на касационна жалба с вх. № 2451/23.02.2015г., в който излага съображения, че същата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна, претендира разноски.
Касационна жалба вх. № 1900/12.02.2015г. и касационна жалба с вх. № 2451/23.02.2015 г. са процесуално допустими – подадени от надлежни страни с интерес от предприетото процесуално действие, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и са постъпили в срока по чл. 283 ГПК.
При проверка на касационните жалби настоящата инстанция констатира наличието на данни за евентуално допусната във въззивното решение очевидна фактическа грешка при посочването на ответника – юридическо лице. Преценката налице ли е такава очевидна фактическа грешка, както и поправянето на същата при положителен резултат, е от компетентност на въззивния съд като преди изпълнение на тази процедура настоящата инстанция е в невъзможност да се произнесе. Изложеното обосновава извод, че делото следва да бъде върнато за изпълнение на процедурата по предвидения в ГПК ред за това. Едва след изпълнение на процедурата по чл. 247 ГПК, по която компетентен да се произнесе е въззивният съд, постановил атакуваното решение, касационната инстанция може да се произнесе по подадените касационни жалби.
Изложеното обосновава извод, че производството по настоящото дело следва да се прекрати, а делото се върне на въззивния съд, който да проведе производството по чл.247 ГПК.
След изпълнение на указанията, делото следва да се върне на настоящата инстанция за произнасяне по допускането на подадените касационни жалби.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3024/2015г. по описа на ВКС, ІІІ ГО.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за провеждане на производство по чл.247 ГПК, съобразно мотивите на настоящото определение.
След произнасянето на САС делото да се върне на ВКС за произнасяне по реда на чл.288 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: