4
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№329
София, 25.06.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 2749 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК вр. чл.95,ал.4 ГПК.
С определение, постановено на 09.12.2014г. от Варненския окръжен съд, 5 състав по ч.гр.д.№1504/2014г. е оставена без уважение молбата на Д. В. И., Ж. И. Д. и И. Ж. И., последният действащ чрез настойника си Ж. И. Д., за предоставяне на правна помощ по реда на чл.94 и сл.ГПК, вр. чл.21, т.3 ЗПрП по подадената от тях частна жалба срещу разпореждане №7441/28.08.2014г., с което подадената от тях частна жалба срещу определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение №2107/11.06.2010г.
Определението е обжалвано от Ж. И. Д., Д. В. И. и И. Ж. И., действащ чрез настойника си Ж. И. Д. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържат, че преценката за основателността на искането следва да бъде извършена въз основа на приложените писмени доказателства за това дали имат средства за адвокат, който да защити правата им към датата на поисканата правна помощ, т.е. към 15.09.2014г., а не към по-стари дати и събития. Поддържат също така, че неправилно съдът е преценил, че имат достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като при по-добра организация и управление на собствеността биха могли да извличат и доходи от всички тези вещи, като твърдят, че по изложените в жалбата съображения не са в състояние да организират управлението на имотите си.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
В обжалваното определение съдът е приел, че молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна, тъй като към момента на искането Ж. Д. получава работна заплата като личен асистент на баща си в размер около минималната работна заплата за страната, декларирала е апартамент в [населено място] на [улица], ет.1 който макар да е ипотекиран и да е предмет на изпълнително дело №652/2013гг. На ЧСИ Д.П., извършването на публичната продан не е доказано да се е осъществило, което според въззивния съд не лишава страната от възможността да извлича граждански плодове от имота. Прието е също така, че Ж. Д. притежава и още един апартамент в [населено място] на [улица], ет.2 както и на 392.66 кв.м. от дворно място в [населено място],[жк], срещу което също е насочена публична продан, но липсват данни проданта да е осъществена. Изложени са съображения, че Ж. Д. е собственик и на дворно място с жилищна сграда в [населено място], като обстоятелството, че върху този имот е наложена възбрана не лишава страната от възможността да ползва имота. Прието е, че Ж. Д. извършва дейност и като [фирма], като не е установено заличаване на ЕТ нито прекъсване в дейността на [фирма], в което Д. е съдружник /след служебно извършена от съда справка/. Прието е, че И. Ж. И. и Д. В. И. са декларирали доходи от пенсия, както и че са собственици на дворно място в [населено място] с площ от 1995кв.мм., както и на хоби-стая с Р. 36.10кв.м. и тото-пункт в сградата, находяща се в [населено място], [улица]-партер, а И. Ж. И. е собственик и на три товарни автомобила. Взето е предвид обстоятелството, че и това дворно място е възбранено, а два от товарните автомобили са запорирани и е прието, че при по-добра организация и управление на собствеността биха могли да се извличат и доходи от всички тези вещи. С оглед на това е прието, че не е установено жалбоподателите да не разполагат с достатъчно средства по смисъла на чл.21 и сл. ЗПрП. Изложени са също и съображения, че в случая предоставянето на правна помощ не е и оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за това, тъй като предоставянето на правната помощ е поискано при отстраняване нередовностите на частна жалба, за което съдът е дал съответните указания, като участието на адвокат в това производство не е задължително, нито дадените от съда указания създават неяснота за страната, която да налага съдействието на адвокат.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на смисъла и целта на установените в чл.23 ЗПрП изисквания.
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.4 от Закона за правната помощ, по граждански дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Предвидено е, че преценката си за това съдът формира, като вземе предвид доходите на лицето и семействата; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. И след като е установено, че кандидатстващите за правна помощ лица притежават недвижими имоти и автомобили, както и че получават доходи, правилно въззивният съд е приел, че условията за предоставяне на правна помощ не са налице-същата се предоставя на лица, които не притежават недвижими имущества, не получават доходи или доходите и имуществата им са недостатъчни за едновременно осигуряване на средства за съществуване и заплащане на възнаграждение за процесуално представителство и защита от адвокат. Обстоятелството, че част от притежаваното от претендиращото предоставяне на правна помощ лице имущество е възбранено или запорирано, както е приел и въззивният съд, само по себе си не поставя лицето в невъзможност да ангажира адвокатска защита, още повече, че не са представени доказателства за установяване на останалите обстоятелства, които се излагат в молбата и в частната жалба.
Правилно въззивният съд е приел също, че предоставянето на правна помощ в настоящия случай не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за това. В изпратеното до жалбоподателите съобщение за постановеното по ч.гр.д.№1504/2014г. определение ясно е посочен срокът за неговото обжалване, като съобщението за постановеното определение им е надлежно връчено и за тези обстоятелства по делото не съществува спор. За спазването на срока, както и излагането на обстоятелствата, по причина на които този срок не е бил спазен, страната не се нуждае от адвокатско съдействие.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №3560/09.12.2014г., постановено от Варненския окръжен съд по ч.гр.д.№1504/2014г., с което е оставена без уважение молбата на Д. В. И., Ж. И. Д. и И. Ж. И., последният действащ чрез настойника си Ж. И. Д., за предоставяне на правна помощ по реда на чл.94 и сл. ГПК във вр. с чл.21, т.3 ЗПрП по подадената от тях частна жалба срещу разпореждане №7441/28.08.2014г., с което подадената от тях частна жалба срещу определение, с което е оставена без уважение частна жалба срещу разпореждане за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение №2107/11.06.2010г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: