О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
Гр. София, 18.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 16.10.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 390/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Г. Л. В. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 195 от 24.07.2018 г., поправено с решение № 212 от 26.09.2018 г., двете постановени по в. т. д. № 232/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна. С първото решение, след частична отмяна на решение № 32/19.02.2018 г. по т. д. № 104/2017 г. по описа на Добричкия окръжен съд, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на акцесорно парично задължение на А. П. Р. към ХИПОКРЕДИТ АД [населено място], при условия на солидарност, за заплащане на законна лихва върху главницата от 45 000 евро, считано от 08.12.2016 г. /дата на подаване на заявлението/ до окончателното й изплащане, което вземане е част от паричните задължения по заповед за изпълнение № 340/09.12.2016 г. по ч. гр. д. № 658/2016 г. по описа на Балчишкия районен съд, както и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част /по жалба само на А. П. Р./, с която е прието за установено по отношение на същата, че дължи на финансовата институция, солидарно с Г. Л. В., парични задължения /главница, договорни и наказателни лихви/, предмет на посочената заповед за изпълнение. С второто въззивно решение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, чрез допълване в диспозитива на решението, че вземането за законна лихва върху главницата след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се дължи солидарно от А. П. Р. и Г. Л. В.. За да постанови обжалвания резултат, съставът на АС – Варна с влязло в сила определение № 345 от 22.05.2018 г. е прекратил въззивното производство, образувано по жалбата на А. П. Р., в частта, с която се атакува първоинстанционното решение за уважаване на исковете по чл.422 ГПК спрямо Г. Л. В., както и е отказал присъединяване на същия ответник към подадената въззивна жалба в проведеното на 26.06.2018 г. публично съдебно заседание.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на така поправеното въззивно решение, като необосновано и незаконосъобразно. Оплакванията касаят изводите на въззивния съд за настъпила предсрочна изискуемост на процесните вземания, както и за дължимост на законна лихва върху главницата след подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Формулиран е петитум за отмяна на обжалваните решения и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и сочи практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи /решения на I т. о. по т. д. № 2072/2015 г. и по т. д. № 57/2012 г./, както и поставя следните въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ Волеизявление на кредитор по договор за заем за обявяване на предсрочна изискуемост, изпратено чрез нотариална покана на адрес, различен от изрично уговорения и описан в договора, счита ли се за връчено при условията на фингирано връчване, чрез залепване на уведомление; 2/ Допустимо ли е кредиторът своеволно да заобиколи уговореното в договора относно адреса, на който следва да се връчва кореспонденция, като реши да изпрати волеизявление за предсрочна изискуемост на друг адрес, за който се е снабдил с информация, че е постоянен на длъжника по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г.; 3/ При липса на ясно написана клауза в договора между страните за фингирано връчване на съобщения, съдържаща и разписани правила относно предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна, възможно ли е кредиторът да се позовава на надлежно връчено съобщение по реда на залепване на уведомление.
Против жалбата и изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна ХИПОКРЕДИТ АД, приподписан от процесуален пълномощник, в срока по чл.287 ал.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба възразява против нейната допустимост с доводи, че първоинстанционното решение за установяване съществуването на парични задължения на Г. В. е влязло в сила и въпросът за предсрочната изискуемост на същите не може да бъде пререшаван от касационния съд. Изразява и становище, че не са налице предпоставките за допускане на исканото касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е частично недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. На първо място, тя не е подадена в срока по чл.283 ГПК за обжалване на решение № 195 от 24.07.2018 г. Препис от същото е бил връчен на касатора на 31.07.2018 г., а жалбата е подадена по пощата на 02.11.2018 г., поради което се явява просрочена. На следващо място, касаторът не е придобил качеството на въззивник по подадената от А. Р. въззивна жалба срещу решението на първата инстанция, с което исковете по чл.422 ГПК са били уважени. В този смисъл е влязлото в сила като необжалвано определение на АС – Варна за прекратяване на производството по делото в посочената част спрямо Г. В. по съображения, че А. Р. не е процесуално легитимирана да предявява личните възражения на Г. В.. Не е обжалван и е влязъл в сила и отказът на въззивния съд да допусне присъединяване по реда на чл. 265 ГПК, като оплаквания за неправилност на посоченото определение не се съдържат и в касационната жалба. Предвид изложеното, решението на въззивния съд, с което е потвърдено решението на първата инстанция по отношение на А. Р., не може да се обжалва от другия обикновен другар. Постановеното спрямо него първоинстанционно решение в посочената част е влязло в сила и не подлежи на касационна проверка.
Касационната жалба е допустима в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, е прието за установено, че вземането на ХИПОКРЕДИТ АД включва и законна лихва върху главницата след подаване на заявлението по чл.417 ГПК, т.к. изхожда от легитимирана страна, подадена е в срока по чл.283 ГПК и е насочена против обжалваемо въззивно решение.
В тази част обаче не се установяват основания за допускане на касационно обжалване, тъй като липсват формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Страната поддържа, че върху главница в евро не може да се присъжда законна лихва, като оспорва изводите на въззивния съд, че законна лихва върху просрочени парични задължения, която се прилага в Република България като страна, членка на ЕС, чиято национална валута не е евро, е в размер на /равностоен/ лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта, без значение дали задължението е в евро или лева. Както се посочи по-горе, липсата на надлежно поставен правен въпрос, обусловил решаващата правна воля на съда за изхода на спора, е достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване, поради неустановяване на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, в какъвто смисъл са задължителните указания на т.1 от ТР № 1/19.10.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изхода на спора и направеното с отговора на касационната жалба искане, в полза на ХИПОКРЕДИТ АД следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.8 ГПК, в размер на 200 лв.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. Л. В. срещу решение № 195/24.07.2018 г. по т. д. № 282/2018 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е потвърдено обжалваното от А. П. Р. решение на Добричкия окръжен съд по т. д. № 104/2017 г.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 195 от 24.07.2018 г., поправено с решение № 212/26.09.2018 г., двете по т. д. № 282/2018 г. на Варненския апелативен съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Л. В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на ХИПОКРЕДИТ АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата от 200 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: