О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 33
София, 14.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети януари…………………………………….
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря ………………….………………………………………………………….. в присъствието на прокурора ….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 774/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от [фирма], София, приподписана от юрисконсулт М. И., срещу решение № 356 от 20.01.2012 година по гр.д. № 10383/2011 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-53-56 от 14.05.2010 г. по гр.д. № 41827/2009 г. на Софийския районен съд, 53 състав в частта, с която са уважени обективно съединените искове на И. К. С. от София срещу касатора за признаване на незаконност и отмяна на заповед за уволнение, извършено на основание чл.325, ал.1, т.4 КТ, за възстановяване на заеманата длъжност “ръководител отдел ОМП” в предприятие ”Промишлена вентилация” и за заплащане на обезщетение за това уволнение в размер на 3456 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът И. К. С. от София не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е лаконично и се съдържа в касационната жалба. В него се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, а именно определяне на момента на прекратяване на срочните трудови договори, сключени по реда на чл.68, ал.1, т.2 КТ – при завършване на определена работа. По нататък са изложени съображения по съществото на правния спор. Няма обосновка по соченото от касатора допълнително основание.
Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Видно от данните по делото искът на И. К. С. е уважен, тъй като касаторът не е доказал наличие на срочен трудов договор до завършване на определена работа /чл.68, ал.1, т.2 КТ/, съответно използваното от него основание за прекратяване на договора /чл.325, ал.1, т.4 КТ/ е неправилно, тъй като липсват предпоставките за законното му упражняване. В този смисъл въпросът за момента на прекратяване на срочните трудови договори, сключени по реда на чл.68, ал.1, т.2 КТ, е неотносим към решителните мотиви на въззивния съд и не може да се разгледа, поради липсата на данни за наличието на такъв договор.
На второ място – съдържанието на трудовия договор е императивно установено в нормата на чл.66 ГПК, а изискването за посочване на времетраенето на трудовия договор в хипотезата на чл.68, ал.1, т.2 КТ е допълнително разяснено с решения на ВКС, които са формирали задължителна и последователна практика – напр. р. № 1548/28.09.2006 г. по гр.д. № 3240/2003 г., ВКС, ІІІ г.о., р. по чл.290 ГПК № 104/23.02.2010 г. по гр.д. 453/2009 г., ВКС, ІІІ г.о. и др. В тях е прието, че обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, следва да бъдат конкретно посочени в него и не могат да се извличат от други актове на работодателя, напр. длъжностна характеристика, както и че срокът, посочен в трудовия договор, трябва да е определен или определяем съобразно конкретната специфика на работата, до завършването на която е нает работникът или служителят. Тази практика не се нуждае от промяна, а касаторът не е изложил и съображения в тази насока – задължително изискване по т.р. № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГКТК.
По изложените съображения Върховнит касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 356 от 20.01.2012 година по гр.д. № 10383/2011 година на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.