2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София, 19.01.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 5067 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. С. В. срещу определение № 369/30.10.2017 г., постановено по гр. дело № 2857/2017 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя молба с вх. № 5590/12.12.2016 г. (озаглавена „искова молба“), уточнена с „молба-отговор“ с вх. № 11087/13.10.2017 г. – за отмяна, като „частично нищожно“ на въззивно определение № 3150/10.12.2012 г. по възз. ч. гр. дело № 2035/2012 г. на Бургаския окръжен съд (БОС) – „в атакуваната част“ (с която е посочен периода 2005-2011 г.); и е прекратено производството по същото гр. дело № 2857/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излагат твърдения и доводи, че жалбоподателят не е искал от ВКС отмяна на въззивното определение № 3150/10.12.2012 г. по възз. ч. гр. дело № 2035/2012 г. на БОС, а иска прогласяване на частична нищожност на същото.
Ответникът по частната жалба Б. Д. Б. не е подал отговор на жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С първоначалната си молба с вх. № 5590/12.12.2016 г. жалбоподателят е поискал ВКС да прогласи частична нищожност на определение № 3150/10.12.2012 г. по възз. ч. гр. дело № 2035/2012 г. на БОС. По повод дадени му от администриращия първоинстанционен съд указания за уточняване на молбата, в молба-уточнение с вх. № 219/16.01.2017 г. жалбоподателят е изложил твърдения и съображения за нищожност и на постановеното по делото решение № 156/04.11.2016 г. по гр. дело № 119/2015 г. на Карнобатския районен съд (КРС). По повод нови указания на КРС за уточнение на молбата, от страна на жалбоподателя – вече чрез назначения му от съда по реда на ЗПП процесуален представител адв. М. Т. – в молби с вх. №№ 1437/21.03.2017 г. и 2317/09.05.2017 г. е заявено, че се иска отмяна на посоченото първоинстанционно решение № 156/04.11.2016 г. на основание чл. 303, ал. 1 от ГПК „поради противоречие изцяло със законовите разпоредби“. След образуването на делото във ВКС – с определение № 318/29.09.2017 г., на жалбоподателя отново са дадени указания – да уточни отмяна на кой от двата съдебни акта иска и да представи ясно и мотивирано изложение на основанията си за отмяна по чл. 303, ал. 1 от ГПК. По повод тези указания, жалбоподателят лично е подал молба с вх. № 11087/13.10.2017 г., с която е заявил, че се отказва от всички назначени му от съда по делото адвокати, включително – адв. М. Т., както и че се отказва от всичко, което те са писали от негово име. Със същата молба жалбоподателят заявява, че поддържа първоначалното си искане – ВКС да прогласи частична нищожност на определение № 3150/10.12.2012 г. по възз. ч. гр. дело № 2035/2012 г. на БОС, като е уточнено: „само в частта, с която определя „… периода (за осъждане на ответника) от 2005 г. до 2011 г. …“. С тази част от това въззивно определение БОС е обезсилил по-рано постановеното по делото решение № 133/03.08.2012 г. по гр. дело № 682/2011 г. на Айтоския районен съд (АРС) – в частта, имаща характер на определение, с която АРС е прекратил производството по предявения от жалбоподателя срещу Б. Б. иск за заплащане на рента за земеделска земя за периода 2005 г. – 2011 г., като постановено свръх петитум за този период, който не е бил предмет на спора.
При така установените обстоятелства по делото, за да постанови обжалваното определение № 369/30.10.2017 г., съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС, като се е позовал на т. 6 от тълкувателно решение (ТР) № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че в атакуваната от жалбоподателя част, въззивното определение на БОС е преграждащо и не представлява акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Позовавайки се и на разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК, съдът е приел и че искането за прогласяване на частична нищожност на въззивното определение не може да бъде обсъждано в образуваното пред ВКС производство за отмяна на влезли в сила решения, тъй като то не е сред изчерпателно изброените основания в чл. 303 от ГПК.
Тези решаващи изводи за постановяването на обжалваното определение са правилни. Първият от тях е съобразен със задължителните за всички съдилища (чл. 130, ал. 2 от ЗСВ) указания, дадени с т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които, не подлежат на отмяна по чл. 307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В атакуваната от жалбоподателя част, въззивното определение № 3150/10.12.2012 г. по възз. ч. гр. дело № 2035/2012 г. на БОС е именно такова преграждащо по-нататъшното развитие на делото, като не е постановено поради отказ от иска. Правилни са и изводите, основани на разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ГПК, съгласно която нищожността на формално влязъл в сила съдебен акт може да се предяви по исков ред безсрочно – пред компетентния за това съд (с оглед правилата на родовата и местната подсъдност), но не и пред ВКС по реда за отмяна на влезли в сила съдебни решения. С оглед на това, правилно съставът на ІV-то гр. отд. на ВКС е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателя, като недопустима по този извънинстанционен съдопроизводствен ред по гл. Х. (чл. 303-309) от ГПК, по който е образувано делото пред ВКС, и правилно е прекратил производството по него.
По изложените съображения, обжалваното определение № 369/30.10.2017 г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят, ако счита, че това ще защити правата и интересите му, може да предяви твърдяната от него частична нищожност на въззивното определение на БОС чрез иск – съгласно чл. 270, ал. 2 от ГПК – безсрочно, както е посочено по-горе, за което самият той заявява готовност в частната си жалба.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 369/30.10.2017 г., постановено по гр. дело № 2857/2017 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: