Определение №33 от 22.1.2019 по ч.пр. дело №4196/4196 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 33

гр. София, 22.01.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 4196/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 7753/28.08.2018 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/, подадена от Е. Т. С. и С. З. С., чрез адвокат С. Б. Б. срещу определение № 719/13.08.2018 г. по гр. дело № 2585/2018 г. на ВКС, IV г.о. /гражданско отделение/, с което е оставена без разглеждане подадената от Е. Т. С. касационна жалба с вх. № 3024/16.04.2018 г., по регистъра на ВКС срещу решение № 106/16.03.2018 г. по гр. дело № 742/2017 г. на Софийски окръжен съд и производството по същото дело е прекратено.
Ответниците по частната жалба – Р. С. К., М. Д. К., И. Д. К., М. Е. С., Ц. Е. С. не изразяват становище.
ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съставът на ВКС е мотивирал извода си за недопустимост на касационната жалба с наличието на предпоставки за приложение на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК, предвиждащ необжалваемост на решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела.
При разглеждане на частната жалба настоящият състав установи следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване по отношение на Р. С. К., М. Д. К. и И. Д. К. за относително недействителен на договор за дарение на недвижим имот, предмет на нотариален акт № 127, том І, рег. № 1132, нотариално дело № 106/05.04.2013 г. на нотариус Ч., № 103 в рег. на НК, съгласно който Е. Т. С. дарява на дъщерите си М. Е. С. и Ц. Е. С. поземлен имот в [населено място], [община], подробно описан във въззивното решение, запазвайки правото на ползване върху имота за себе си и за съпругата си С. З. С.. С решение № 106 от 16.03.2018 г. по гр. дело № 742/2017 г. Софийски окръжен съд след отмяната на решение № 197 от 03.10.2017 г. по гр. дело № 564/2016 г. на Костинбродски районен съд е уважил иска. Посочената касационна жалба е оставена без разглеждане с обжалваното пред настоящата инстанция определение.
Частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. т. 2 ГПК, размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, в която категория попада и предявеният иск по чл. 135 ЗЗД, когато договорът има за предмет вещни права върху имот, какъвто е настоящия случай, е данъчната оценка на имота. Видно от приложеното на л. 16 от първоинстанционното гражданско дело удостоверение от [община], с изх. № [ЕГН]/06.08.2015 г., данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка, е в размер на 4321.40 лева, т.е. под предвидения законов праг от 5000 лева. С оглед на това, правилен се явява изводът на състава на IV г.о. на ВКС за недопустимост на касационната жалба, като насочена срещу решение, неподлежащо на касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК.
Доводите в частната жалба са незаконосъобразни. Материалният интерес, на който се позовават частните жалбоподатели – 300000 лв. е общият размер на сумите, присъдени с решение по гр. дело № 4398/2013 г. на СГС, съгласно което ответникът по настоящия иск с правно основание чл. 135 ЗЗД – Е. С. е осъден да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на Р. С. К., М. Д. К., И. Д. К.. Този интерес не е определеният от закона критерий за необжалваемост на въззивното решение. Необжалваемостта на второинстанционния акт, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК се определя от друг критерий, а именно от размера на цената на иска, установен по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК за решения по чл. 135 ЗЗД. П. състав на ВКС е определил размера на цената на иска по този ред, приложил е разпоредбата на чл. 280, ал. 3, пр. 1 ГПК. Не е допуснато нарушение на закона, поради което определението на състава на ВКС следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 719 от 13.08.2018 г. по гр. дело № 2585/2018 г. на Върховен касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове:

Scroll to Top