Определение №33 от 22.4.2019 по гр. дело №23/23 на Петчленен състав отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 33

гр. София, 22 април 2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД И ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – СМЕСЕН ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 23/2017 год.

Производството е по чл. 135, ал. 4 от АПК.
Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Враца и Районен съд – Враца относно компетентността им за произнасяне по постъпил сигнал – жалба за дискриминация.
С определение № 30 от 23.06.2017 г. производството по настоящото дело е спряно до приемане на Тълкувателно постановление по т. д. № 1/2016 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
По образуваното тълкувателно дело № 1/2016 г. е постановено Тълкувателно постановление, обявено на 16.01.2019 г., поради което са отпаднали пречките за разглеждане на настоящото производство по реда на чл. 134, ал. 4 АПК, и то следва да бъде възобновено на основание чл.230, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,за да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, съобрази следното:
С определение № 116/13.03.2017 г. Административен съд – Враца е прекратил образуваното адм.д. № 104/2017 г. по „сигнал – жалба за дискриминация“ с вх. № 471/24.02.2017 г., депозиран от Н. Е. С., в който се твърди, че по разпореждане на Кмета на Община Враца на гражданите е забранено да ползват главния вход на общината за достъп до стола за диетично хранене в сутерена и са насочени да преминават през задния вход, докато чиновниците от общината не са ограничени и могат по всяко време да го посещават, както и че от заплатените данъци на всички граждани е изградена детска градина, предназначена само за децата на чиновниците. Административният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр, тъй като в случая не се оспорва административен акт, издаден в нарушение на законите, уреждащ равенство в третирането по смисъла на чл. 73 ЗЗДискр и не се търси обезщетение за вреди по смисъла на чл. 74 ЗЗДискр, причинени от дискриминационен акт, действие или бездействие на административен орган, който иск съгласно чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр и даденото задължително тълкуване в т. 4 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2014 г. на ОСС от ГК на ВКС и ОСС на I и II колегия на ВАС е подсъден на административните съдилища. По тези съображения Административен съд – гр.Враца е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – гр.Враца.
С определение № 715/11.04.2017 г.по гр.д. № 1396/2017 г. Районен съд – гр.Враца е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност. Посочено е, че подадения „сигнал-жалба за дискриминация“, постъпил с вх. № 4291/27.03.2017 г. на Врачански районен съд, допълнен с две пояснителни молби с вх. № 555/08.03.2017 г. на Административен съд- гр.Враца и с вх. № 4761/04.04.2017 г. на Врачански районен съд,е срещу заповед на Кмета на Община Враца, чието съдържание се твърди да е разгласено по вратите на сградата на общината и с която се забранява на столуващите граждани да използват главния вход на сградата на същата община за достъп до стола за диетично хранене в сутерена на сградата, като е посочено, че вследствие на тази заповед са ограничени правата и законните интереси на столуващите граждани, включително възрастните и болни такива, поради необходимостта те да заобикалят цялата сграда на общината и да влизат през задния вход /разстояние над 300 метра/, да преодоляват препятствие /стълбище на височина човешки ръст пред задния вход, както и да търпят унизително отношение от това, че имат достъп само от задния /животински/ двор на сградата на Община Враца, докато подобни ограничения не са поставени за служителите на общината и последните не търпят подобно унизително отношение, както и за наличие на дискриминация поради изграждане на детска градина за децата на служителите на Общината с общински средства. Иска се съдът да установи твърдените нарушения, да се присъди обезщетение – един безплатен обяд за всички столуващи граждани, да се възстанови положението преди тяхното извършване, както и насрещната страна да се въздържа от по-нататъшни нарушения.Мотивите на съда са, че в случая се претендира обезщетение за вреди от нарушения на права на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица – Кметът на Община Враца, което обуславя компетентността на административен съд. Освен това се касае за дискриминационно отношение, произтичащо от действия на орган, притежаващ властнически правомощия, което определя компетентността на административния съд. Посочено е в допълнение, че при извършената преценка по отношение на подсъдността Административен съд – гр.Враца е пропуснал претенцията за обезщетение за вреди в размер на един безплатен обяд за всички столуващи по чл.71,ал.1,т.3 ЗЗДискр.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд счита, че с оглед даденото тълкуване на законовите разпоредби с Тълкувателно постановление № 1/2016 г. на ОС на ГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация са подсъдни на районен съд.Съображенията за това са следните:
Съобразно приетото Тълкувателно постановление, исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по – нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗД също е подсъден на районен съд, а т. 4 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС е обявена за загубила актуалност.
Преценявайки съдържанието на „сигнал – жалба за дискриминация“ с вх. № 4291/27.03.2017 г., подаден от Н. Е. С., ведно с подадените уточняващи молби и заявените претенции, настоящият петчленен състав на съдии от ВАС и ВКС намира, че компетентен да се произнесе по него е Районен съд – Враца.
Воден от горното и на основание чл.135,ал.4 АПК, настоящият петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д № 23/2017 г. по описа на ВКС, образувано по повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – Враца и Административен съд – Враца относно родовата компетентност за произнасяне по постъпил „сигнал-жалба за дискриминация“ с вх. № 4291/27.03.2017 г. на Районен съд – Враца, подаден от Н. Е. С..
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа образуваното производство по „сигнал-жалба за дискриминация“ , подаден от Н. Е. С. е Районен съд – Враца.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Районен съд – Враца.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top