1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
С., 30.12, 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 22/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК вр. чл. 80, ал. 3, изр. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ /загл. изм. – ДВ, бр. 123 от 1997 г./, /обн., ДВ, бр. 104/6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г./.
Образувано е по касационна жалба от М. п. чрез пълномощник Х. А.-младши юрисконсулт в дирекция „Правни дейности” вх. № 6034/27.06.2011 г. против решение на Върховен касационен съд на РБ, ГК, Четвърто гражданско отделение № 264/25.05.2011 г. по гр. д. № 323/2011 г., с което в производство по чл. 80, ал. 3, изр. 1 ЗННД е потвърдено решение от 14.01.2011 г. на състав на Д. к. при Н. к. на Република България за прекратяване на производството по дисциплинарно дело № 3/2010 г. срещу нотариус К. А., рег. № …, район на действие – Районен съд, [населено място], поради погасяване на дисциплинарна отговорност по давност с изтичане на срокове, предвидени с разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗННД /изм., ДВ, бр. 18/2003 г./.
По допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че ВКС се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото относно обективиране на решение на състав към Д. к. при Н. к. на РБ, форма на решението, мотиви към решението. Посочено е, че тричленният състав на ВКС е приел, че няма изрично законово изискване решението да бъде удостоверено с отделен от протокола на проведеното заседание документ и че произнасянето на решението в тайно съвещание не предполага задължително отвеждане на състава на Д. к. при Н. к. в друго помещение, при липса на съдебна практика по сходни казуси.
С жалбата са изложени и аргументи в подкрепа на касационни основания за отмяна на решението, поради неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
От ответник по касационна жалба нотариус К. А., рег. № …, район на действие – Районен съд, [населено място] е постъпил писмен отговор вх. № 8060/15.09.2011 г. Изразено е становище, че жалбата не попада в приложното поле на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложени са копия отР. № 238/18.07.2007 г. по гр. д. № 96/2007 г., ВКС, Петчленен състав;Р. № 433/11.05.2001 г. по гр. д. 2469/2000 г., ВКС, ІІІ г. о.;Р. № 66/16.03.2001 г. по гр. д. № 2008/2000 г., ВКС, ІІІ г. о.;Р. № 1512/5.12.2000 г. по гр. д. № 1494/2000 г., ВКС, ІІІ г. о.
За ответник по касационна жалба Н. к. на Република България не е представен писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на тричленен състав на Върховен касационен съд на РБ, Четвърто гражданско отделение, постановен по реда на чл. 80, ал. 3, изр. 2 ЗННД и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Петчленен състав, като взе предвид поддържаното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, подаденото от ответника по касация нотариус К. А. възражение по допустимостта на обжалването пред Петчленен състав на Върховния касационен съд на РБ и като провери данните по делото, констатира следното:
Дисциплинарно дело № 3/2010 г. е образувано с разпореждане № 3/19.10.2010 г. на Председателя на Д. на Н. к. по предложение на М. на п. изх. № 94-М-457/4.10.2010 г. срещу нотариус К. П. А., рег. № …, район на действие-Районен съд-Пловдив за допусната груба небрежност при изпълнение на служебни задължения във връзка със съставяне на нотариален акт №… за покупко-продажба на недвижим имот-апартамент в [населено място] с купувач М. И. Н., като е допуснала същата да закупи имот, обременен с вещна тежест, а именно: вписана на 7.11.2008 г. договорна ипотека, изповядана от същия нотариус за същия имот с нот. акт № …, том .., рег. № …, дело № …, във връзка с което купувач Н. е възложила на нотариус А. изготвяне на нотариален акт, проверка за наличие на вещни тежести върху имота и изповядане на сделката, както и че впоследствие, а именно на 14.11.2008 г. продаденото на купувач Н. жилище, без нейно знание и съгласие е предмет на втора ипотека, изповядана отново от нотариус А. с нот. акт № …, том .., рег. № …, дело № … г. по описа на същия нотариус. В заседанието на състава на Д. к., проведено на 14.01.2011 г., нотариус А. е поискала дисциплинарното производство да се прекрати, поради погасяване на дисциплинарната отговорност с изтичане на сроковете по чл. 76, ал. 1 ЗННД. С протоколно решение от 14.01.2011 г. съставът на Д. к. при Н. к. на РБ е уважил искането на нотариус А. и е прекратил производството по дисциплинарно дело № 3/2010 г. срещу нотариус К. А. на основание чл. 76, ал. 1 ЗННД. Към решението е посочен следният мотив: „поради изтичане на преклузивния срок за реализиране на отговорност по чл. 76 ЗННД”.
Върховен касационен съд, тричленен състав на Четвърто гражданско отделение по жалба на М. на п. е потвърдил решението на състав на Д. к. при Н. к. на РБ за прекратяване на производството по дисциплинарно дело № 3/2010 г. В отговор на оплакванията в жалбата съдът е посочил, че не са съществени нарушения, които да са довели до незаконосъобразност на постановеното решение обстоятелството, че съставът на Д. к. не се е оттеглил на тайно съвещание, обстоятелството, че решението не е удостоверено с отделен документ, различен от протокола на проведеното заседание. А относно тайната на съвещанието на състава на Д. к. е посочил, че тя предполага обсъждане, което да не става достояние на други лица извън състава, но не изисква задължително отвеждане на състава в друго помещение. Посочил е и, че няма изрично законово изискване решението да бъде удостоверено с отделен документ, още повече, че в конкретния случай е постановено решение по хода на дисциплинарната процедура, а не по същество. Съдът е счел за неоснователно твърдението в жалбата, че липсват конкретни мотиви и че решението е неясно. В тази връзка съдът е посочил, че съставът на Д. к. се е позовал на разпоредбата на чл. 76 ЗННД и е констатирал точно изтичане на сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност на нотариус А., а именно: 6-месечна давност от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването. Съдът е мотивирал правния си извод с данните на конкретния случай, а именно: внесено в Н. к. на РБ предложение на М. на п. за образуване на дисциплинарно производство съгласно чл. 77, ал. 1 ЗННД от 4.10.2010 г. за извършено нарушение на нотариус А. от 10.11.2008 г., при което изтекъл на 10.11.2010 г. двугодишен срок за санкциониране на нарушението по чл. 76, ал. 1 ЗННД. Съставът на Дисциплинарната комисия, разгледал делото в заседание, проведено на 14.01.2011 г. не е имал основание да ангажира дисциплинарна отговорност. Възражението на нотариус А. за изтичане и на шестмесечния срок по чл. 76, ал. 1 ЗННД е счетено също за основателно. В тази връзка съдът е посочил, че шестмесечният срок по чл. 76, ал. 1 ЗННД започва да тече от датата на откриване на нарушението, като нарушението се смята за открито от момента, в който органът по чл. 77, ал. 1 ЗННД /в случая М. на п./ е узнал за нарушението съгласно чл. 76, ал. 2 ЗННД. В случая узнаването от Министъра на правосъдието е по сигнал от купувач Н., постъпил в министерството на 24.11.2009 г. Министърът на правосъдието в тримесечен срок от подаването на сигнала или до 24.02.2010 г. е следвало да образува дисциплинарното производство съгласно чл. 76, ал. 2, изр. 2 ЗННД. В случая делото пред състава на Д. к. е образувано по предложение на М. на п., постъпило в Н. к. на Република България на 4.10.2010 г.
Върховният касационен съд на РБ, Петчленен състав приема, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на решението на Върховен касационен съд на РБ, тричленен състав на Четвърто гражданско отделение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с дадените с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК разяснения с изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е длъжен да постави /формулира/ материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и от значение за изхода на делото, разрешен от съда с обжалваното решение и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
В случая не е поставен правен въпрос в аспект на посочените изисквания.
С изложението са поставени въпроси относно удостоверяването на решението на състава на Д. к. към Н. к. на РБ в отделен от протокола на проведеното по делото заседание документ, липса на мотиви на взетото решение, неяснота на решението, нарушение тайната на съвещанието, изискваща съставът да се оттегли в отделно помещение за произнасяне на решението. Посочените въпроси са от процедурен характер, които не са включени в предмета на спора, не са обусловили решаващия правен извод на тричленния състав на Върховния касационен съд /погасяване на дисциплинарната отговорност, поради изтичане на сроковете по чл. 76, ал. 1 ЗННД/ и в тази връзка са въпроси, които не са от значение за изхода на конкретното дело.
Неизпълнението на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за посочване /формулиране/ на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на обжалваното решение, без да се разглеждат сочените допълнително основания за това.
Независимо от това по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК е разяснено основанието за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посочено с изложението към жалбата. Правният въпрос в посочения по-горе смисъл е в аспект на хипотезата „от значение за точното прилагане на закона”, когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадена неправилна поради неточно тълкуване съдебна практика, или при необходимост от осъвременяване на тълкуването на правната норма при изменения в законодателството и обществените условия. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в аспект на хипотезата „за развитие на правото” е налице при непълнота, неяснота или противоречиви разрешения в нормативната уредба с оглед юриспруденциялното развитие на правото.
В конкретния случай по повод поставените с изложението въпроси се обосновава допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд с липса на съдебна практика, което разбиране е относимо към втората хипотеза на основанието на т. 3 „развитие на правото”. При липса на формирана практика на ВКС по тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна уредба, в който смисъл е разбирането на касатора, следва изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да съдържа конкретни данни за наличие на непълна, неясна или противоречиви нормативни разрешения, които недостатъци би следвало да се преодолеят от ВКС чрез произнасяне по обжалваното пред него решение.
В случая по поставените въпроси относно удостоверяването на взетото от дисциплинарния състав решение в отделен от протокола на заседанието документ, липсата на мотиви на решението, неяснота на решението и оттеглянето на състава в отделно помещение за тайно съвещание са въпроси, по които се е произнесъл тричленният състав на ВКС, тъй като същите въпроси са поставени и с жалбата, по която се е произнесъл тричленният състав на ВКС. Съдът е приел, че релевираните с жалбата нарушения не представляват съществени нарушения, които да са довели до незаконосъобразност на постановеното от състава на Д. к. при Н. к. решение.
В този аспект преценени поставените с изложението към жалбата до Петчленния състав на ВКС въпроси са оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3, хип. 2 ГПК, които не са относими към производството по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК, по реда на което се произнася П. състав на ВКС с настоящото определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Петчленен състав
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Върховен касационен съд на РБ, Четвърто гражданско отделение № 264/25.05.2011 г., постановено по гр. д. № 323/2011 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: