5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 24.01.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6103 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. А. Г. и С. С. Г. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено на 18.06.2013г. по гр.д.№234/2013г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което са отхвърлени предявените от С. Д. Г. /починал в хода на производството и заместен от А. А. Г. и С. С. Г./ срещу П. М. Я., В. Ф. Я. и ВК “Ч.” искове по чл.108 ЗС,чл.109 ЗС и чл.59,ал.1 ЗЗД за предаване владението на имот №035026 по картата на землището на [населено място], СО м.”М. мост”; за премахване на масивна тухлена сграда със застроена площ от около 200кв.м., построена откъм имот №035028 и сграда-кантар, построена откъм имот №000039 и за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване за периода от 01.12.2005г. до 11.12.2010г. в размер на 1250лв.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба П. М. Я., В. Ф. Я. и ВК “Ч.” изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че с решение № Р 3426/28.01.1999г. на ПК-Драгоман на П. А. Д. е възстановено правото на собственост върху нива от 8.001 дка, представляваща имот №035024 в м.”М. мост” по плана за земеразделяне, към което е приложена скица. Същият имот, идентичен с процесния, наследниците на П. А. Д. са продали на С. Д. Г. на 16.09.1999г. /н.а.№8, том ІІ, н.д.№530/. На 08.12.1992г. обаче между Д. Р. Д., председател на ликвидационния съвет на К.-Драгоман и ВК “Ч.” е сключен договор, съгласно който ЛС на К. продава на ВК “Ч.” въз основа на спечелен търг за недвижим имот склад от 750кв.м., склад от 610кв.м., навес за 32 коли-495кв.м.,тоалетна с две клетки, постройка с кантар до 20 тона и трафопост-ниско напрежение, всички съставляващи “З.”, обявен под №21 в тръжната документация, като е уговорена цена 1000000лв. /неденоминирани/, както и че собствеността преминава върху купувача след окончателното заплащане на цената. С допълнителен протокол е предоставена и необходимата земя към зърнекомплекса, състояща се от 12240 кв.м., която е оценена на 257 920лв. /неденоминирани/. Прието е,че размерът на прилежащата площ към сградата и съоръженията е определен по реда на чл.45,ал.3 ППЗСПЗЗ с протокол от 29.07.1994г.,а цената на земята и сградите е платена от кооперацията с фактура от 10.12.1992г. и платежно нареждане.
Прието е,че правото на собственост върху процесния имот не е могло да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ, тъй като процесната земя е била част от стопанския двор на К.-Драгоман, който е застроен със сгради още през 1960г.,а възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху земи, включени в стопански дворове на организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ може да стане само ако не са застроени или не са прилежащи площи към сгради и съоръжения и са годни за земеделско ползване /по аргумент от чл.10,ал.12 ЗСПЗЗ/. Прието е,че обстоятелството, че имотът е застроен със сгради не се оспорва, а обстоятелството, че имотът попада в стопанския двор на К. се установява от заключението на в.л. Р. К. като е отчетено и обстоятелството,че имотът попада извън границите на стопанския двор съгласно парцеларния план от 1997г. поради извършената през 1992г. продажба.
Прието е,че сградите и съоръженията, построени в стопанския двор, представляват част от имуществото на организацията по §12 ПЗР ЗСПЗЗ и подлежат на продажба чрез търг, като в случая имотът през 1992г. е бил продаден по този ред. Прието е,че ВК “Ч.” е придобила през 1992г. имота като при сключването на сделката е спазена предвидената в §29,ал.1,изр. три и четири ПЗР ЗСПЗЗ писмена форма и нотариална форма в случая не е необходима.Прието е,че в ЗСПЗЗ е предвиден правен механизъм за разпределяне на имуществото на огранизацията по §12 ПЗР ЗСПЗЗ, включващ облекчена писмена форма за продажба на недвижимо имущество като процедурата по продажба е проведена и за прилежащата към сградите земя, която е определена по реда на чл.48а ППЗСПЗЗ във вр. с чл.45,ал.3 ППЗСПЗЗ. С оглед на това е прието,че не са били налице условията по чл.10,ал.12 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността и решението на ПК не следва да се зачита, тъй като е непротивопоставимо на трети лица, които не са участвали в административното производство по възстановяване на собствеността.
Поради неоснователността на ревандикационната претенция за неоснователни са приети и исковете по чл.109 ЗС и чл.59,ал.1 ЗЗД.
Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса необходимо ли е наличните постройки да са законно построени в хипотезата на възстановяване на земеделска земя по реда на чл.10,ал.12 ЗСПЗЗ и следва ли този въпрос да се изследва при осъществяване от съда на косвен съдебен контрол върху решенията на ПК при решаване на спора за собственост относно същия имот,за който въпрос ищците поддържат, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС ,правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая подобно основание не е налице. Отговор на така поставения въпрос е даден в постановено по реда на чл.290 ГПК решение №301/24.06.2011г. по гр.д.№1154/2010г. на І ГО на ВКС. Прието е,че изградените от ТКЗС сгради върху земи на кооперацията не стават собственост на лицата, които са внесли земите, тъй като презумпцията на чл.92 ЗС е оборима и действа само ако не е предвидено друго,а с нормата на чл.27,ал.1 ЗСПЗЗ и чл.48 ППЗСПЗЗ е изключено приращението. Предвидено е тези сгради да се включат в имуществото на ТКЗС при ликвидацията му,щом са строени с негови средства, като законът не изисква сградите, които се включват в това имущество да са законно построени. Изложени са и съображения,че остойностяването на дяловете на член-кооператорите от това имущество се извършва по специален ред, като е определен и специален ред за разпореждане с това имущество-чрез възлагане на лице с право на дял или чрез търг. Разрешението, дадено в обжалваното решение на така поставения въпрос съответства на установената към настоящия момент практика на ВКС, поради което и доколкото по поставения въпрос е налице съдебна практика,която не е необходимо да бъде осъвременявана, то не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос валиден ли е договорът, сключен между ликвидационния съвет на К. и купувача за покупко-продажба на търг на сгради, бивша собственост на К., ако същият е в писмена форма, а не в нотариална форма,по който въпрос касаторите поддържат,че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. И по този въпрос е налице практика на ВКС-в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №301/24.06.2011г. по гр.д.№1154/2010г. на І ГО на ВКС е прието, че в подобна хипотеза съгласно чл.12,ал.3 от Наредбата за търговете /ДВ.бр.50 от 19.06.1992г., изм. и доп. бр.9 от 02.02.1993г., бр.30 от 09.04.1993г., бр.24 от 21.03.1997г.,бр.50 от 05.05.1998г., бр.125 от 28.10.1998г., бр.39 от 18.04.2001г.,в сила от 18.04.2001г., изм. бр.51 от 03.06.2003г., отм. бр.85 от 26.09.2003г./ след приключване на търга със спечелилия го се сключва писмен договор, като нормата на чл.48а,ал.1 ППЗСПЗЗ също предвижда Ликвидационния съвет на продаде вещните права и следователно законодателят е предвидил облекчен ред за продажба на имуществото на бившето ТКЗС, което е било включено в баланса му. Изложени са съображения, че едва с изменението на §29,ал.1 ЗСПЗЗ /ДВ.бр.98/28.10.1997г./ е въведено изискване договорът за продажба на имущество на правоимащи лица от имуществото на бившето ТКЗС да се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите,но до този момент формата е обикновена писмена съобразно предвиденото в Наредбата за търговете, към която изрично препраща чл.48,ал.8 вр. чл.43,ал.2 ППЗСПЗЗ. Разрешението на така поставения въпрос, дадено в обжалваното решение, съответства напълно на практиката на ВКС, поради което не следва да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса допустимо ли е определяне на прилежащата земя за обслужване на сгради в стопански дворове, бивша собственост на ТКЗС само чрез ситуационна скица и при липса на нормативно определен прилежащ терен чрез влязъл в сила парцеларен план без сключването на договор за покупко-продажба на прилежащ терен към сгради с държавата в лицето на областния управител и при придобиване на прилежащата земя след изтичане на една година от влизане в сила на плана за земеразделяне.
Така поставеният въпрос се основава на поддържаната от касаторите теза за приложимия ред за определяне на прилежащия терен към сградите и извършване на продажба и на изложеното от тях в касационната жалба тълкуване на установените по делото факти,но не съответства на установената по делото фактическа обстановка и относимата към нея правна норма-в случая прилежащият терен е определен от комисия по чл.45,ал.3 ППЗСПЗЗ и по предвидения в тази разпоредба ред,а продажбата е извършена по реда на чл.48а ППЗСПЗЗ.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 18.06.2013г. по гр.д.№234/2013г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: