2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5920/2015 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 25.01. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5920/2015 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 от ГПК.
Обжалвано е решение № 900/04.05.2015 год., постановено по в.гр.дело № 4948/2014 год. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав, с което е потвърдено решението от 11.03.2014 год. на Софийския градски съд, Първо гражданско отделение, 15-ти състав по гр.дело № 9053/2012 год. за прогласяване на основание чл.42, б.”б” във връзка с чл.25, ал.1 от ЗН нищожността на саморъчно завещание от 21.04.2006 год., съставено от Ц. Л. И., починала на 22.04.2006 год., в полза на Е. Д. И..
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Е. Д. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат П. Й., която го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като не излага съображения по допустимост на касационното обжалване.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Ю. Е. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат С. Б., който го обжалва в срока по чл.283 от ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпроса:
Следва ли назначената съдебно почеркова експертиза да изготви заключението си върху целия представен по делото сравнителен материал, а не само върху неоспорения?
От ответницата по касация Ц. А. И., ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат Р. Ф., са постъпили писмени отговори по чл.287 от ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Разноски не се претендират.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид доводите на страните по чл.280, ал.1 от ГПК и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че съгласно чл.193, ал.3 от ГПК, когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта на доказване истинността пада върху страната, която го е представила, а в случая такова доказване не е проведено и съдът не би могъл да основе изводите си само на базата на „данни” и предположения, че завещанието е написано и подписано от Ц. Л. И.. Взето е предвид, че по искане на пълномощника на ответника по спора Ю. Е. М. е назначена повторна почеркова експертиза само относно текста на завещанието, която е стигнала до заключение, че ако се приеме, че текстът в сравнителния материал „заявление” е изпълнен от Ц. Л. И. – то ръкописният текст в саморъчното завещание е писан от друго лице и обратното, а освен това подписите са изпълнени най-вероятно чрез подражание (имитация) на нейния подпис, но с оглед поставената задача в тази част заключението не следва да се обсъжда. Направен е извод, че искът с правна квалификация чл.42, б.”б” във връзка с чл.25, ал.1 от ЗН е основателен и доказан и правилно е уважен от първата инстанция.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убедят касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Всъщност доводите на касаторите се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 900/04.05.2015 год., постановено по в.гр.дело № 4948/2014 год. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ