О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№33
Гр. София, 16.01. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 26.10.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д.№ 583/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. В. Н. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. Н., против решение № 2319 от 26.11.2015 г. по в. гр. д. № 3561/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12 състав, в частта, с което е потвърдено решение № 2333 от 08.04.2015 г., постановено по гр. д. № 1992/2013 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, първо отделение, 17 състав в частта, с която е отхвърлен искът на касатора по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ против Б. И. АД [населено място] за разликата над 80 000 лв. до претендираните 100 000 лв.; както и в частта, с която решението е частично отменено за разликата над 70 000 лв. до присъдените 80 000 лв. и за нея искът е отхвърлен.
В касационната жалба се излага, че решението страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, моли се за неговата отмяна като неправилно и постановяване на такова по същество, с което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 22.12.2012 г, причинено от виновния водач С. Т. К./ да бъде уважен за пълния му предявен размер.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване се твърди наличие на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, т. к. даденото от съда разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане противоречи на задължителната съдебна практика, изразена в ППВС № 4/1968 г.
Ответникът по касационната жалба ЗД Б. И. АД [населено място] не е подал писмен отговор против нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид становището на касатора и материалите по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок за обжалване, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт.
За да определи обезщетение в размер на 70 000 лв., респективно за да счете искът за горницата до 100 000 лв. за неоснователен, съставът на въззивния съд е изложил следните фактически и правни съображения: При ПТП, причинено от С. К. /трето лице – помагач в процеса на страната на ответника/ на 22.12.2012 г. на ищеца – настоящ касатор са причинени телесни увреждания – счупване на лявото бедро, на лявата предмишница, на вътрешен малеол на дясната голяма пищялна кост, охлузвания на двете колена и десен глезен, контузия на носа с травматично кървене. По отношение на единствения спорен въпрос във въззивното производство – относно размера на дължимото обезщетение, съдът е съобразил, че за лечение на описаните травми са се наложили оперативни интервенции – открито наместване и заковаване на лявата бедрена кост с метален пирон и винтове, открито наместване и заковаване на лявата предмишница с метална пластина и винтове, безкръвно наместване на счупването на десния глезен и поставяне на гипс. Изваждането на металните винтове от лявото бедро е наложило втора операция. Лечението е продължило 19 дни в болнично заведение и 13.5 месеца – в домашни условия, като на пострадалия предстои и нова операция. Според вещото лице, ищецът е търпял болки и страдания с голяма интензивност първите 9-10 дни, както и 5-6 дни след втората операция, като по време на оздравителния период те са били с по-малък интензитет. Пострадалият не е можел да ходи първите три месеца, а след това е започнал да се придвижва с патерица. Гипсът на десния глезен е свален след 45 дни, а на ръката – след 60 дни. Към момента на прегледа през 2014 г. състоянието на пострадалия е стабилизирано, счуванията са зараснали, движенията са възстановени в нормален обем. Взети са предвид прогнозите, че болки ще бъдат изпитвани при влажно и студено време, по-продължително натоварване на лявата ръка и стоене прав, както и при ходене, за период от около 3 години. Вещото лице още е дало заключение, че характеристиките на получените травми сочат, че ищецът е шофирал без поставен предпазен колан, но заключението му е в несъответствие със събраните гласни доказателства на пряк очевидец – пътник в колата, че предпазните колани са били надлежно поставени. Съдът е кредитирал свидетелските показания, дали точно описание на удара между двете превозни средства, като ги е счел за непосредствени, обективни и безпристрастни. От правна страна по приложението на чл.52 ЗЗД съдът е приел, че справедливостта не е абстрактно понятие, а при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички конкретни обстоятелства, които обуславят тези вреди, съобразно ППВС № 4/1968 г., те трябва да намерят отражение в мотивите на решението и да се посочи значението им. В тази връзка на първо място съдът е ценил вида и характера на уврежданията – многобройни, водещи до изпитване на физически болки с голям интензитет в посочените по-горе периоди. На следващо място е съобразил извършените оперативни интервенции, невъзможността за самостоятелно придвижване и обслужване в продължителен период от време, както и продължителността на целия оздравителен период, протекъл за повече от година. Взел е предвид и възрастта на пострадалия – 36 годишен към момента на ПТП, включително наложителността на нова операция за отстраняване на металните винтове, което като цяло има негативен ефект върху общото му здравословно състояние, както понастоящем, така и за в бъдеще. На последно място съдът е отчел обществено-икономическите условия в страната в момента на настъпване на произшествието, както и нивата на застрахователно покритие, и така мотивиран е определил размера на дължимото обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация, поради следното:
Касаторът не е формулирал надлежно материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да има значение за обжалвания от него краен резултат. Съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, съдът не е длъжен да извежда правния въпрос, по който следва да се допусне обжалване, когато той не е изрично посочен от страната. К. съд може само да преформулира, видоизменя, уточнява правен въпрос, който вече е зададен, в противен случай би нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса. Освен това, от мотивите на обжалваното решение е видно, че въззивният съд е спазил стриктно указанията на ППВС № 4/1968 г., поради което, дори да бъде изведен правен въпрос във връзка с приложението на правилото на чл.52 ЗЗД, то не биха били налице допълнителните условия за достъп до касация на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, на които касаторът се позовава.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2319 от 26.11.2015 г. по в. гр. д. № 3561/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12 състав, в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.