О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София, 26.01.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1834 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. С. – синдик на [фирма] /н/ против решение № 1127/17.05.2017г. по в.т.д. № 1103/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав, с което е обезсилено решение № 137/ 19.01.2017г. по т.д. №3602/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VI-15 с-в за отхвърляне на иска на касатора с правно осн. чл.646, ал.1, т.3 ТЗ за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 20.12.2013г. с НА № 49/2013г. между синдика на [фирма] /н/ и [фирма], като е прекратено производството по делото.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] в подадения писмен отговор оспорва основателността й и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно осн. чл.646, ал.1, т.3 ТЗ, за предявяване на който съгласно чл.649, ал.1 ТЗ е предвиден едногодишен срок, който тече от датата на откриване на производството по несъстоятелност, респ. от момента на обявяване на решението по чл.632, ал.2 ТЗ, а при атакуване на прихващане, извършено след решението за откриване на производството по несъстоятелност – срокът тече от извършване на прихващането. САС е счел, че по отношение на исковете с правно осн. чл.646, ал.1 ТЗ липсва изрично посочване в закона на началната дата, от която следва да се брои срокът по чл.649, ал.1 ТЗ. Доколкото фактическият състав на иска по чл.646, ал.1, т.3 ТЗ е извършване на сделка след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, то е неприложима началната дата, регламентирана в чл.649, ал.1, изр.1 ТЗ, а за такава решаващият състав е приел датата на сключване на атакуваната сделка, по аналогия от чл.649, ал.1, изр.2 ТЗ. От така посочения момент ищецът реално може да упражни процесуалните си права и да предяви иск по чл.646, ал.1, т.3 ТЗ. В процесния случай искът е бил предявен на 29.05.2015г., а атакуваната сделка е сключена на 20.12.2013г., т.е. след изтичане на преклузивния едногодишен срок.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Намира ли приложение разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ при хипотезата на предявен установителен иск с правно основание чл.646, ал.1, т.3 ТЗ ?; 2/ От кой момент започва да тече срокът за предявяване на иск по чл.646, ал.1 ТЗ в случай, че разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ е приложима при тези искове? Въпросите са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./, тъй като според касатора допускането на касационно обжалване по повдигнатите въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че и двата процесуалноправни въпроса изпълняват изискването за общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./.
Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая не е осъществена нито една от посочените хипотези – нормите на чл.646 и чл.649, ал.1 ТЗ са достатъчно ясни и непротиворечиви като изрично в последната законодателят е препратил изцяло към всички уредени в чл.646 ТЗ фактически състави, включително и тези по чл.646, ал.1 ТЗ. До изменението на чл.649, ал.1 ТЗ със ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013г./ нормата е предвиждала едногодишен срок за предявяване само на искове по чл.645, ал.3 ТЗ и по чл.647 ТЗ, а с новата редакция обн. в ДВ бр.20/2013г. е разширено приложното поле на преклузивния едногодишен срок за предявяване на всички искове за попълване масата на несъстоятелността – по чл.645, чл.646, чл.647 ТЗ и чл.135 ЗЗД. Относно приложимостта на разпоредбата на чл.649, ал.1 ТЗ и спрямо процесната хипотеза на чл.646, ал.1, т.3 ТЗ и относно началото на срока, както е било съобразено и от САС, е налице постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК Определение № 337/17.06.2015г. по ч.т.д. № 1658/2015г. на ВКС, I т.о. В тълкувателните му мотиви при обосновка на отговора на поставения правен въпрос е прието, че същностната характеристика на всички процесуални срокове, вкл. и тези за предявяване на иск е, че те текат занапред от момента на определянето им, тъй като обратното би ги лишило от смисъла им на времеви периоди, в които страната може обективно да осъществи определено процесуално действие. В съответствие с това разрешение въззивният съд е приел, че обективно синдикът може да предяви иск по чл.646, ал.1, т.3 ТЗ от момента на сключване на договора след като той следва датата на постановяване на решение за откриване на производството по несъстоятелност и това разрешение е най-близко до аналогично уредена хипотеза – по чл.649, ал.1, изр.2 ТЗ. Както при извършването на прихващане след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, така и при извършване на сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността след посочената дата, преклузивният срок за предявяване на отменителен иск не може да започне да тече, преди те да са извършени.
След като по формулирания правен въпрос в тълкувателните мотиви на постановеното по реда на чл.274, ал. 3ГПК определение на ВКС е даден отговор, т.е. изяснено е установеното от закона правило, а от друга страна е налице ясна законова регламентация, и касаторът не обосновава необходимост от промяна на така възприетото правно разрешение по прилагането на правната уредба поради влизане в сила на нова нормативна уредба или промяна в обществените условия, то не са налице условията, посочени в т.4 от ТР №1/2009г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение .
При този изход от спора дължимата държавна такса за касационната инстанция в размер на 30лв. следва да се събере от масата на несъстоятелността, на осн. чл.649, ал.6 ТЗ.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител пред настоящата инстанция в размер на 5124лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1127/17.05.2017г. по в.т.д. № 1103/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6-ти състав .
ОСЪЖДА [фирма] /н/ да заплати на [фирма] сумата от 5124 лв., представляваща сторените от последното разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА [фирма] /н/ да заплати на осн. чл.649, ал.6 ТЗ по сметка на ВКС сумата от 30лв., представляваща дължима държавна такса по касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: