О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София, 15.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 10 ЯНУАРИ през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело №2753 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ЕАД срещу определение №429/02.07.2018 г. по ч.т.д. №315/2018 на Варненски апелативен съд, с което е отменено частично определение на ВОС от 26.02.2018 г. по т.д. №1117/16 на ТО, постановено по реда на чл.248 ГПК, за разликата над сумата от 185 667,72 лева до пълния им размер от 341 409,30 лева – съдебни разноски на ответника-частен касатор .
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „ТЕХНОМАРКЕТ“ АД също е подал ЧКЖ срещу определението на въззивния съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, в частта, с която е осъден да заплати на ответника „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ЕАД сумата от 185 667,72 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частните жалби и прецени данните по делото, приема следното:
Частните касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с общо четири иска по чл.26 ал.1 ЗЗД за нищожност на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти като сключени в противоречие със закона, евентуално като противоречащи на добрите нрави и с ревандикационен иск по чл.108 ЗС за същите имоти. Общата данъчна оценка на имотите по единия договор е в размер на 222 777,40 лева, а на тези по втория-3 522 825 лева. Производството по тези искове е прекратено с влязло в сила определение №3786/28.11.2017 г. по т.д. №1117/16 на ВОС, на основание чл.233 ГПК, поради десезиране на съда с отказ от исковете от страна на ищеца, поради което и двете съдилища са счели, че ищецът следва да отговаря пред ответника за направените разноски-чл.78 ал.4 ГПК, включително и за договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство. Противно на становището в обжалваното пред него първоинстанционно определение по чл.248 ГПК, ВАС е счел за основателно възражението за прекомерност на размера на последното като го е редуцирал , на основание чл. 78 ал.5 ГПК, до минималния му размер, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските размери до сумата от 185 367,72 лева-общо, с начислен ДДС .
Като обуславящ изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на подадената от пълномощника на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ЕАД частна касационна жалба, се сочи въпросът за материалния интерес като основа за определяне на размера на минималното възнаграждение по цитираната наредба.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
В конкретния случай, нито пред въззивния , нито пред първоинстанционния съд от страна на „ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ЕАД не е повдиган изрично соченият като обуславящ въпрос и съответно съдилищата не са го обсъждали изрично като са се позовали на сбора от цената на съответните искове, като основа за определяне на размера на минималното възнаграждение. Недопустимо е посочването на правен въпрос за пръв път пред ВКС, при липса на съответно оплакване или довод пред инстанциите по същество. Ето защо по тази ЧКЖ не е налице основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От страна на частния жалбоподател „ТЕХНОМАРКЕТ“ АД не се сочи изобщо, обуславящ изхода на спора правен въпрос, с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 ал.1 ГПК, поради което по тази ЧКЖ също не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
На основание изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №429/02.07.2018 г. по ч.т.д. №315/2018 на Варненски апелативен съд,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.