О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 08.01.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело №4685 /2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място], подадена чрез адв.С. от САК, срещу решение на Софийски градски съд, постановено на 11.02.2013г. по в.гр.д.№ 13229/2012г. в частта, с която е потвърдено решение от 17.04.2012г. и допълнително решение от 27.06.2012г. по гр.д. № 52284/2010г. на РС [населено място] в частта за уважаване на исковете по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 във вр. с чл.225 КТ. С потвърденото първоинстанционно решение от 17.04.2012г. в обжалваната част са уважени предявените от Б. Й. Н. против [фирма] искове като съдът е признал за незаконно и отменил уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ със Заповед № 16/26.07.2010 година на Управителя на [фирма] , на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, възстановил е същия на заеманата преди уволнението длъжност “помощник одитор – ръководител екип” и е осъдил ответника на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ да заплати на ищеца сумата 8082,06 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за периода от 01.09.2010 година до 01.03.2011 година. С допълнителното решение от 27.06.2012г. съдът е присъдил в полза на ищеца и законната лихва върху сумата 8082,06 лева от предявяване на иска на 29.10.2010 година до окончателното изплащане на вземането. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК, с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалнопраавния въпрос за задължителните действия на въззивния съд при непълен и неточен доклад , извършен от първоинстанционния съд по реда на чл.146 ГПК,когато въззивника изрично се е позовал във въззивната си жалба на нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада. Жалбоподателят изтъква , че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, а също и, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС . Позовава се на приложени към изложението решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, в които е прието, че при непълен и неточен доклад на първоинстанционния съд и при направено изрично позоваване във въззивната жалба на такова процесуално нарушение въззивният съд е длъжен да отстрани нарушението като изготви нов доклад по чл.146 ГПК с конкретни указания до страните относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест и съответно да допусне и събере тези доказателства за тези факти, ако е налице искане от някоя от страните в тази насока. Сочи и решения, в които е прието, че въззивният съд служебно е длъжен да установи дали извършеният от първата инстанция доклад е пълен и точен и ако не, да изготви нов такъв. Наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е обосновано от касатора с оплакването за неправилност на решението поради допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, който е формирал решаващата си воля след като е приел, че възможността за представяне на нови доказателства с въззивната жалба е преклудирана, въпреки, че обстоятелствата, за които те са поискани от въззивника, не са посочени от първоинстанционния съд в доклада му по чл.146 ГПК.
Ответната страна Б. Й. Н. в писмен отговор, подаден чрез адв.Д., взема становище , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция в размер 560 лв., удостоверени с приложения към отговора договор за правна помощ.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Районният съд е сезиран с искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. С исковата молба ищецът е поддържал, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта не е мотивирана, не е налице намаляване на обема на работата, както и поради това, че е нарушен чл.329, ал.1 от КТ. Оспорил е , че подборът е обективен, тъй като се справя добре с възложената работа и предвид качествата му според останалите законови критерии по чл.329 от КТ. В депозирания отговор ответникът е оспорил исковете като е твърдял, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца е законосъобразно, както и, че е извършен законосъобразен подбор съгласно чл.329 от КТ. С оглед твърденията си в отговора ответникът е представил писмени доказателства – щатни разписания преди и след уволнението на ищеца, протоколи от заседание на ОС на съдружниците, протокол на комисията за подбор от 26.05.2010г. и приложения към него, длъжностни характеристики, Правилник за вътрешния трудов ред и др. РС [населено място] с решението си е признал за незаконно и е отменил уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ със Заповед № 16/26.07.2010 година на Управителя на [фирма] , на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, възстановил е същия на заеманата преди уволнението длъжност “помощник одитор – ръководител екип” и е осъдил ответника на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ да заплати на ищеца сумата 8082,06 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за периода от 01.09.2010 година до 01.03.2011 година. С допълнителното решение от 27.06.2012г. съдът е присъдил в полза на ищеца и законната лихва върху сумата 8082,06 лева от предявяване на иска на 29.10.2010 година до окончателното изплащане на вземането. Решенията са потвърдени от СГС с въззивното решение. Съдът е констатирал, че уволнението на ищеца е на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – “намаляване на обема на работата”, което е довело и до намаляване на числеността на персонала, че работодателят е извършил подбор, но в хода на производството по делото пред първоинстанционния и въззивния съд, работодателят – ответник по иска, не е ангажирал доказателства за законосъобразно извършване на подбора, при заявеното с исковата молба от ищеца твърдение, че подборът е в нарушение на изискванията на чл. 329 КТ. Приел е, че обстоятелството, че няма изрично оспорване на протокола за подбор и другите писмени документи във връзка с него от страна на ищеца на основание чл.193 от ГПК , не означава че работодателят не дължи установяване на обективността на неговата оценка и законосъобразното прилагане на критериите по чл.329 от КТ. Според съда протоколът за подбор и този от общото събрание на съдружниците са частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.180 от ГПК. От тази гледна точка тези документи следва да се обсъдят с оглед на останалите доказателства събрани по делото. След анализ на доказателствата е приел, че жалбоподателят – ищец има по-висока квалификация от В.И., който е със степен бакалавър и еднаква квалификация с останалите двама – Е..А. и Цв. П., както и, че не може да се направи обоснован извод въз основа на какво работодателят е приел, че ищецът има незадоволително ниво на квалификация и дали в тази оценка не се включва и такава относно нивото на изпълнение на възложената работа. Според съда при оценяването само на квалификацията – образование, знание и умения, придобити със съответен документ, в случая само образование, ищецът има по- висока квалификация от В. И.. Няма данни, а и в протокола за подбор от 26.05.2010г., в който е изложена подробната оценка за сравняваните, няма данни относно допълнителна им квалификация. С оглед на това е обосновал извода, че работодателят не е приложил правилно критерият за квалификацията и на работа да останат тези служители, които имат по- висока такава.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира конкретен правен въпрос, който се дефинира като общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК. На поставения в изложението процесуалноправен въпрос въззивният съд не е давал правно разрешение, а същият е формулиран от касатора в контекста на оплакването му с оглед анализа на събраните доказателства във връзка с твърдението му за законосъобразен подбор и непълнота на доказателствата с оглед допуснати от съда процесуални нарушения. Съдът е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ по съображение, че работодателят не е доказал, че поставените оценки на участниците в подбора са реални, т. е. коректно отразяват нивото на изпълнение на възложената им работа, техните умения и знания. Това обстоятелство е заявено с исковата молба като основание на предявените искове и първоинстанционният съд е дал изрични указания на ответника – работодател да ангажира доказателства, но това не е направено. Крайното решение на спора по делото е обусловено не от въпроса, който е поставен в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, посочен по-горе, а от липсата на доказателства, че определените оценки и конкретно оценката на ищеца е съответна на неговите знания и умения и на качеството на неговата работа. Разрешението на съда по този въпрос е изцяло съобразено с изискванията на ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, че работодателят е длъжен да установи с всякакви доказателствени средства, включително със свидетелски показания, фактическите обстоятелства, довели до конкретните оценки, а съдът е длъжен да провери дали определените оценки действително отговарят на квалификацията и работата на съответните работници и служители. Следва да се има предвид, че визираното в изложението несъгласие с извода на съда и с анализа на доказателствата, както и доводите за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са съображения, относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
При отсъствие на обща предпоставка за достъп до касация не се дължи произнасяне по въпроса налице ли са или не специфичните такива, поддържани от касатора. Независимо от това следва да се отбележи, че наличието на противоречива практика по правен въпрос обаче не винаги е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Възможно е по прилагането на определена правна норма да съществува противоречива съдебна практика, която обаче е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по реда на чл. 291 ГПК. Когато обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика,както е в настоящия случай, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос. Към настоящия момент следва да се съобрази и приетото от ОСГТК на ВКС ТР№1/2013г. от 9 декември 2013 год. по т.д.№1/2013г. Съгласно т.2. на същото въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В настоящия случай не може да се обоснове извод за противоречие на въззивното решение с така приетото доколкото в случая не е налице нито конкретно обосновано оплакване от страна на въззивника , а само общо оплакване, че първоинстанционният съд не е дал указания на ответника за въпросите, подлежащи на изясняване и значението им за делото, което се опровергава от данните по делото, а така също и поради това, че в случая не е констатирано от въззивния съд непълнота или неточност на доклада, вменяваща му задължение да даде нови указания на страните.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от СГС въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания. Съобразно изхода на делото разноски за настоящото производство на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответната страна сторените в настоящото производство такива в размер 560лв., удостоверени в приложения договор за правна помощ.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, постановено на 11.02.2013г. по в.гр.д.№ 13229/2012г. в обжалваната част досежно исковете по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 във вр. с чл.225 КТ.
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на Б. Й. Н. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 560лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: