О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 08.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №6120/2014 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№71083/09.6.2014 г., подадена от Прокуратура на Република България чрез Софийска градска прокуратура против въззивно решение №3458/12.5.2014 г. по гр.д.№11603/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Г състав, с което е отменено решение от 10.6.2011 г. по гр.д.№45945/2010 г. на Софийския районен съд, ГО, 51 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от С. М. С. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ за сумата от 300 лева – обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наказание “лишаване от свобода” над определения срок, както и по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 113,46 лева, върху обезщетение от датата на причиняване на вредите до датата на предявяване на исковата молба – 21.9.2010 г., и претенциите са уважени за посочените размери. В останалата част решението на първата инстанция в частта, с която са отхвърлени претенциите до пълните предявени размери е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание и отчасти по размер, поради което следва да бъде съответно уважен. Съдът е стигнал до извод, че е установено по безспорен начин наличието на хипотезата на чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ – изтърпяване на наказание “лишаване от свобода” от страна на ищеца С. над определения размер, за периода от 02.11.2007 г. до 07.11.2007 г., поради което е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационният жалбоподател поставя въпрос дали установяване незаконосъобразността на бездействието на орган на Прокуратурата на РБ е предпоставка за ангажиране отговорността на държавата в хипотезата на чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ. Сочи се противоречие с приетото в т.4 от ТР №3/22.4.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ВКС ОСГК.
Моли се за допускане на въззивното решение по касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба С. М. С. и Министерство на правосъдието не заявяват становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, и от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото.
С случая позоваването на касационния жалбоподател на противоречие с приетото в т.4 от ТР №3/22.4.2005 г. по тълк.д.№3/2004 г. на ВКС ОСГК не е налице. По поставения въпрос обжалваното решение е постановено в съответствие с приетото в цитираната точка на тълкувателното решение е именно, че “За вреди, причинени от изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ над определения срок или размер – чл.2, т.6 ЗОДОВ отговорността от бездействие на органите на прокуратурата за упражняване на надзор по чл. 4 във вр. с чл.3 ЗИН . от момента на изтичане срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №3458/12.5.2014 г. по гр.д.№11603/2012 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: