О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 13.01.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1835/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. , чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение № 1* от 23.07.2009г по гр.дело № 1205/2008г. на Софийски апелативен съд ,в която след частична отмяна първоинстанционното решение на Софийски градски съд е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева по иск на В. Г. П. на основание чл. 2 т.2 от ЗОДОВ .
Към жалбата са приложени две изложения по основанията за допускане на касационно обжалване . Първо се посочва, че Софийски апелативен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай. Приложени са решения от практиката на ВКС във връзка с други случай на повдигнато обвинение , обосновка по критерииите на чл. 280 ал.1 от ГПК не е изложена. П о второто изложение е поставен друг материалноправен въпрос : Прекратяването на наказателното производство по реда на чл. 239а от НПК (отм) с определение на съда , обективира ли основанието по чл. 2 т.2 от ЗОДОВ , доколкото съдът в този случай не прави нито правна преценка ,че деянието не съставлява престъпление ,нито фактическа преценка дали деянието е извършено от лицето ,респ. доказано ли е това . Въпросът е изведен като основание по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК доколкото в подобна хипотеза Тълкувателно решение №3/2004г на ОСГК не указва възможност да се търси отговорност от правозащитен орган , а въззивният съд е приел обратното . Поддържа се основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , тъй като във връзка с този институт на прекратяване няма формирана трайна съдебна практика .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа посочване на решения на Върховния касационен съд по искове на основание чл. 2 от ЗОДОВ ,в които при установени предпоставки за отговорност на Прокуратурата , размерът на обезщетението е определен съобразно конкретните случаи, в зависимост от това за какъв перод е претендирано (реш №103 от 14.01.2005г на БАС) или в каква степен повдигнато обвинение е дискредитирало ищеца (реш №997 от 27.10.2008г на ВКС Іг.о) , при изследване на релевантните за това обстоятелства .
Противоречиво решаван въпрос по прилагането на чл. 52 от ЗЗД приложените решения не обосновават , тъй като не се касае нито за разлика в критериите , нито за принципно противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма . Различните по размер обезщетения за различните случаи не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в т.1 – 3 на чл. 280 ал.1 от ГПК Не може да се приеме като довод за допускане до касация и оплакване , че конкретните факти по настоящето дело не обосновават присъдения размер.
Несъстоятелен довод за допускане до касационно обжалване е и тезата на Прокуратурата по второто изложение , че специално уреденият случай на чл. 239а от НПК (отм) за прекратяване на наказателното производство с определение на съда, е извън нормативно предвидените по чл. 2 т.2 от ЗОДОВ основания за отговорност на провозащитните органи. Касае се за определение , извикано да замести бездействието на Прокуратурата да прекрати сама наказателното преследване или да внесе обвинителния акт в съда , за да се реши съответно и по законен ред въпроса за виновността на дееца. Ето защо, не обема на фактическа и правна преценка е от значение при постановяването на този акт , а обстоятелството ,че същият в никаква степен не може да валидира законността на повдигнато обвинение срещу гражданин ,като извършител на престъпление . Приемайки определението по чл. 239а от НПК (отм) за акт , приравнен на коментираното в т.7 от Тълкувателно решение №3 по гр.д. №3/2004г на ОСГК основание на прекратяване на наказателното производство от Прокуратурата ,Софийски апелативен съд не е постановил акта си в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 1280 ал.1 т.1 от ГПК , нито е дал разрешение което поставя проблематика по точното прилагане на закона и обосновава допускане до касация по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 1* от 23.07.2009г по гр.дело № 1205/2008г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .