О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 22.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №19/2009 година.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ответника по исковата молба М. Й. К. – адв. Х, против въззивно решение №504/30.9.2008 г. по гр.д. №456/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения, че основанието на допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Като съществен материалноправен въпрос се сочи, че присъденото обезщетение не е съобразено с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Касационният жалбоподател се позовава на т.11 от ППВС №4/1968 г. и се твърди, че въззивната инстанция не е съобразила с тази практика.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Й. Г. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението към касационната жалба и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че не е налице основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите а към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер.
В конкретния случай обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и т.11 от посоченото ППВС, като са съобразени всички факти и обстоятелства, обусловили понесените от пострадалия неимуществени вреди. Поради това не е налице решение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на решение №504/30.9.2008 г. по гр.д. №456/2008 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 200 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №504/30.9.2008 г. по г.гр.д. №456/20908 г. по описа на Плевенския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх. №2292/11.11.2008 г., подадена от М. Й. К. от град П..
ОСЪЖДА М. Й. К., ЕГН – 6903073982, от град П., ж.к.”Д”, блок 313, вх. Е, ет.2, ап.5, да заплати на Й. Г. П., ЕГН – 4911173965, от град Д., област П. , ул.”М” №2, деловодни разноски в размер на 200/двеста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: