О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София 22.01.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 20.01.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 607/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Милен Д. Я. , пълномощник на Й. А. Д., Н. С. Ч. П. П. Ч., В. П. Ч. и Т. П. Ч., всички от село З., Община Б., Област Добрич, е подал касационна жалба против решение № 3/05.02.2008 год. постановено по т. дело № 109/2007 год. на Добричкия окръжен съд. В жалбата се правят оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и искане за отменяване на въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което се уважат изцяло предявените искове, или след отмяна делото се върне за ново разглеждане.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК с допълнителна касационна жалба от 16.06.2008 год. се прави изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І ГПК, като се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и, че правният спор е решаван противоречиво от съдилищата – в този смисъл се посочва първоинстанционното решение на РС гр. Б. и въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба. С молба от 10.06.2008 год. касаторът посочва решения – по гр. д. № 763/84 год. на ВС, ІV гр. о., по гр. д. № 977/84 год. на ВС, ІV гр. о., по ф. д. № 39/92 год. на ВС V гр. о., по т. д. № 516/06 год. на ВКС ІІ т. о., по гр. д. № 267/03 год. на ТК-ВКС и по гр. д. № 428/02 год. на ПАС, като заявява, че въззивното решение противоречи “на отделни техни части”.
Ответниците Р. С. , А. П. , И. К. и Кооперация “З” от с. З., Община Б., Област Добрич, не са подали отговор по чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е приел исковете на Р. П. С., А. П. П., И. К. К. и П. П. Ч. , предявени по чл. 58 от ЗК, за отмяна на решенията взети от общото събрание на Кооперация “З”, проведено на 20.12.2003 год., за процесуално недопустими. Според ДОС тези ищци нямат качеството на член кооператори, тъй като те са освободени като такива. Тези лица са подали молба за освобождаване като членове и с решение на общо събрание на кооперацията, взето на 02.03.2006 год., са били освободени – в приложения списък /лист 106/ те фигурират под номера 1, 7, 10, 21. С оглед на това въззивният съд приема, че решението на БРС с което се отхвърлят исковете на С. , П. , К. и Ч. , за отмяна на решенията взети от ОС на Кооперация “З”, в тази му част е процесуално недопустимо, поради това го обезсилва и прекратява производството по делото в тази му част.
Въззивният съд приема иска на Й. А. Д. за допустим, тъй като тя е член кооператор, но счита същия за неоснователен. Излага подробни съображения относно редовността на свикването на общото събрание на кооперацията от Управителния съвет, чието решение за свикване е публикувано във в-к “Д” на 27.11.2003 год. при спазване на срока от 14 дни преди провеждането му.
Прието е, че на събранието са одобрени за член кооператори 87 човека, които на 05.12.2003 год. са били приети от УС на кооперацията (не е имало оспорване на съдържанието на протокола на УС, освен на датата, и процедура по чл. 154 ГПК не е открита), и според ДОС те са могли да вземат решения предложени за гласуване от ОС съгласно чл. 8, ал. І и ал. ІІ ЗК /редакция ДВ бр. 13/11.02.03 г./. От доказателствата е прието за установено, че ОС е проведено при спадащ кворум в съгласие с изискването на чл. 17, ал. ІІ ЗК и чл. 27, ал. ІІ от Устава. Прието е, че твърдението на ищцата, че на нея не е бил осигурен достъп до подлежащите на обсъждане от събранието материали, е останало недоказано. Според ДОС твърдението на ищцата, че на събранието са присъствували лица които не са били членове на кооперацията е останало недоказано, като в този смисъл съдът излага подробни съображения в решението си. Недоказано е останало и твърдението, че не на всички кооператори е бил осигурен достъп до събранието.
Като е разгледал подробно всички оплаквания на ищцата и е съобразил релевираните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че всички взети от събранието решения, а именно, за утвърждаване на нови членове кооператори, за избор на Председател, за избор на Управителен съвет, и за избор на Контролен съвет, са законосъобразно взети при спазване изискванията на ЗК и Устава на Кооперация “З”.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото за законосъобразността на взетите от ОС на ответната к. решения, е от значение за изхода на спора, но независимо от това не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ал. І т 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е твърдението на касатора, че е налице правен спор, който е решаван противоречиво от съдилищата, в който смисъл било първоинстанционното решение на РС гр. Б. и въззивното решение /предмет на настоящата касационна жалба/, с което решението на БРС в една част се отменява и иска се отхвърля, а в друга част се обезсилва и производството по делото се прекратява.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. От разпоредбата на закона следва, че същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос които “са решавани противоречиво от съдилищата”, се отнася до влезли в сила решения, докато в процесния случай се сочи решение на първата инстанция /на БРС/ и решение на въззивен съд /на ДОС/, което е предмет на настоящата касационна жалба, и същите на могат да обосноват извод за наличие на основание по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК.
С молба вх. № 3269/10.07.2008 год., касаторът само посочва решения по гр. д. № 763/84 год. на ВС, ІV гр. о., по гр. д. № 977/84 год. на ВС, ІV гр. о., по ф. д. № 39/92 год. на ВС V гр. о., по т. д. № 516/06 год. на ВКС ІІ т. о., по гр. д. № 267/03 год. на ТК-ВКС и по гр. д. № 428/02 год. на ПАС, като заявява, че въззивното решение противоречи “на отделни техни части”, но в изложението няма съображения кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос по който се е произнесъл въззивният съд, който е постановен в противоречие с тези посочени от него решения в “отделни техни части”.
Предвид изложеното ВКС ІІ т. о. счита, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3/05.02.2008 год. постановено по т. дело № 109/2007 год. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :