4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№330
Гр. С., 01.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 200/2012 г
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Тонче Р., И. А. Р. и А. А. Р. от [населено място] са подали касационна жалба вх. № 83446 от 26.09.2011 г. срещу въззивното решение от 08.04.2011 г. по гр.д.№ 12905/2010 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ „в” състав, с което е отменено решението от 09.04.2010 г. по гр.д.№ 31059/2007 г. на Софийския районен съд, 35-ти състав в частта, с която са били отхвърлени установителните искове за собственост и е признато за установено спрямо касаторите, както и спрямо „С. Д.-І” Е., че ищците Г. Х. С., И. Х. С. и А. Х. С. са собственици по наследство на следния недвижим имот: * идеални части от дворно място в [населено място], м.”Л.” с площ * кв.м., при съседи: [улица], [улица], държавен имот и М. А..А., а по скица: от две страни улици, УПИ * и УПИ *, идентично с парцел * от кв.*, и с УПИ * в кв. *, което представлява чат от УПИ *, * от кв.*, м.”Л.-ІІ част”. С въззивното решение е отменен на основание чл.431, ал. 2 ГПК /отм./ нотариален акт за собственост, придобит по давност № *, т.*, нот.д.№ */* г. на ІV-ти нотариус при СРС, както и нотариален акт № *, т.*, рег. № *, нот.дело № */* г. в частта относно * идеални части от процесното описано в тях дворно място.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с решение № 639 от 02.10.2009 г. по гр.д.№ 497/2008 г-., ВКС, ІІІ г.о., решение № 404 от 16.04.1995 г. по гр.д.№ 1904/94 г., ВС, ІV г.о.; б/ противоречие с тълкувателно решение № 1/2001 г. от 19.02.2001 г. на ОСГК и тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на О.. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск – по делото нямало искане за отмяна на нотариален акт № */* г., т. *, рег. *, нот.дело № */* г., който се отнася до павилион-бистро, застроен в процесния имот и бил неотносим за спора. Налице било и противоречие между мотиви и диспозитив на въззивното решение-в мотивите окръжният съд бил разгледал въпроса за отмяна на нотариален акт № */* г., докато в диспозитива съдът отменил нотариален акт № */* г. за павилион-бистро. М. въпрос в изложението е формулиран така: придобиване на собствеността на наследствен имот по давност от наследник, който е променил анимуса на владението на изключителен собственик на целия наследствен имот, при липсата на противопоставяне от страна на останалите наследници за тази промяна при условията на чл.79 ЗС, при липса на агресивни действия на завладяването, при липса на оспорване и при знание на останалите сънаследници за своенето на имота като изключителен собственик.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че ищците като наследници на Ц. И. С.-дъщеря на общия наследодател И. С. Р., са придобили по наследство части от дворното място и от първия етаж на построената в него жилищна сграда-със сила на пресъдено нещо с решение от 19.12.1984 г. по гр.д.№ 4181/83 г. Софийският градски съд било признато за установено, че А. И. Р. /наследодател на касаторите/, неговият брат С. И. Р. и наследниците на починалата на 21.09.1983 г. тяхна сестра Ц. И. С. /сега ищци по делото и ответници по касация/ А. В., Г. С. и И. С. са съсобственици, съответно на: * ид.ч. за А. Р., * ид.ч. за С. С. и общо * ид.ч. за ищците /сега ответници по касация/ от дворното място, както и при следните квоти за първия етаж от двуетажната къща: за ищците /сега ответници по касация/ общо */* ид.ч.; за С. С.- */* ид.ч. и за А. Р. – */* ид.ч. В. съд е приел, че ответниците /сега касатори/ са живеели в жилището на първия етаж, но не е установено да са владели изцяло дворното място. От показанията на свидетелите С. и М. било установено, че ищците ползвали двора, събирайки плодове за зимнина и държали вещи на таванския етаж до разрушаването на сградата през 2003 г., когато започнало строителството на новата пететажна кооперация. Прието е по-нататък, че са останали недоказани и твърденията на касаторите, че А. Р. е установил анимуса си, декларирайки имота в общината на свое име и плащайки данъци като изключителен собственик.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Доводите на касаторите в изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК за нищожност на въззивното решение, което било постановено по непредявен иск, а освен това следвало да бъде обезсилено и на второ основание – противоречие между диспозитив и мотиви, не държат сметка за решението от 28.10.2011 г. с което градският съд по реда на чл.247 ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението си от 08.04.2011 г., като в диспозитива на стр.10, ред 6 отдолу-нагоре след израза „и констативен нотариален акт”, вместо изписаното „нотариален акт № *, т.*, рег. № *, дело № */* г.”, да се чете: „нот.акт № *, том. *, рег. № *, дело № */* г. на нотариус Ц. С.”. В решението по чл.247 ГПК, което не е обжалвано, е прието, че погрешно вписаният нотариален акт № *, т.*, рег. № *, дело № */* г. е за павилион-бистро и за него изрично било посочено в мотивите на въззивното решение, че не е относим към спора, а за частта от процесния имот се отнася нотариален акт № *, т.*, рег. № *, дело № 1*/* г.на нотариус Ц. С..
Твърденията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за противоречие на въззивното решение с цитираните в него решение № 639 от 02.10.2009 г. по гр.д.№ 497/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 404 от 16.06.1995 г. по гр.д.№ 1904/94 г. на ВС, ІV г.о. не биха могли да бъдат проверени, доколкото касаторите не са изпълнили задължението си да представят копия от същите съдебни актове. Отделно от това, твърденията в раздел * на изложението по своята същност съставляват оплаквания срещу правилността на въззивното решение по смисъла на чл.281, т. 3, предл.първо и последно от ГПК. По тяхната основателност Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В случая, липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.04.2011 г. /поправено с решение от 22.08.2011 г. и с решение от 28.10.2011 г./ по гр.д.№ 12905/2010 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ „в” състав, по жалба вх. № 83446 от 26.09.2011 г. на С. Т. Р., И. А. Р. и А. А. Р. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: