2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
[населено място], 18.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4564 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 81 от 20.03.2013г. на Габровски окръжен съд по гр.д. № 58/2013г., с което е потвърдено решение №639 от 17.12.2012г. по гр.д. № 1438/2012г. на Габровски районен съд за осъждане на В. И. П. и Р. И. П. на основание чл. 108 ЗС да освободят и предадат на Ц. М. Р. и И. И. Р. владението върху стая от пристройката на жилищната сграда в етажна собственост с идентификатор *, разположена в поземлен имот с идентификатор * в [населено място] на [улица], която стая представлява принадлежност към самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.
Касационната жалба е подадена от ответниците В. И. П. и Р. И. П. чрез пълномощника адв.К.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени три правни въпроса: 1/ длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички спорни въпроси и счита ли се за мотивирано съдебно решение, в което съдът е обсъдил само част от исканията и възраженията на страните, а други не е обсъдил; 2/ чия собственост е пристройка, изградена въз основа на право на строеж, която представлява част от съществуващ обект на други собственици, а не на носителите на правото на строеж; 3/ допустим ли е иск по чл. 108 ЗС, ако в исковата молба не е посочено правното основание за придобиване на собствеността върху вещта. Спрямо всички въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК предвид наличието на съдебна практика по чл. 290 ГПК, на която решението противоречи.
Ответниците по жалбата Ц. М. Р. и И. И. Р. в писмения си отговор молят да не бъде допускано касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по ревандикационен иск за предаване владението върху стая, която е изградена от ответниците въз основа на право на пристрояване по чл. 56, ал.2, т.2 З./отм./, но е функционална част от притежаваното от ищците жилище на първия надпартерен етаж в сградата на [улица] [населено място]. Установено е, че ищците са собственици на жилището на първия надпартерен етаж в сградата, а ответниците – на жилището на втория надпартерен етаж. През 1991г. въз основа на право на надстрояване, учредено по реда на чл. 56, ал.2 ,т.2 З./отм./ на ответниците е разрешено и те са изградили пристройка към съществуващата жилищна сграда. Пристройката е проектирана и изпълнена като разширение на съществуващата сграда и е функционално свързана с основната сграда – на партера е изградено антре и стая за игри, на първия етаж – една стая, а на втория етаж – спалня, тоалетна и кабинет. Според одобрения проект пристройката няма самостоятелен вход, но при изпълнението на проекта са извършени отклонения. Приетите експертизи сочат, че пристройката като цяло не представлява самостоятелен обект, защото няма вертикална връзка между помещенията; пристроената стая на първия надпартерен етаж /която е обект на спора/ не може да съществува самостоятелно като спалня, извън жилището на това ниво.
В. съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и по този начин е приел, че въпреки учреденото право на пристрояване ответниците не са станали собственици на пристроената част на основание чл. 63, ал.1 ЗС, защото тя не представлява самостоятелен обект. Пристроената стая на първия надпартерен етаж е функционално свързана с жилището на ищците и е станала тяхна собственост като принадлежност към жилището им. Съдът е намерил за несъстоятелни доводите на ответниците за възникване на съсобственост върху построеното между тях като суперфициари и собствениците на съществуващите обекти в сградата. Освен възприетите изводи на първоинстанционния съд, въззивният съд е счел, че суперфицията в полза на Р. и В. П. не е надлежно учредена, тъй като разпоредбата на чл. 56, ал.2, т.2 З./отм./ изисква строителят да е роднина на собственика по съребрена линия от втора степен, а единия от съсобствениците на терена – М. Р. е роднина на В. П. по съребрена линия от трета степен. В. на ответниците по иска за произнасяне по нередовна искова молба поради непосочено правно основание за придобиване на собствеността, съдът е намерил за неоснователно. Посочил е, че в исковата молба са изложени твърденията на ищците по възникване правото на собственост, а задължение на съда е да определи приложимия закон на база на тези фактически твърдения.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Първият правен въпрос на касаторите е: длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички спорни въпроси и счита ли се за мотивирано съдебно решение, в което съдът е обсъдил само част от исканията и възраженията на страните, а други не е обсъдил. Визира се необсъждането на довода им, че не е установено правното основание, на което ищците са придобили собствеността върху спорната стая. Посочена е задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да прецени всички доказателства и да обсъди доводите на страните. В случая съдилищата са се произнесли по възражението на ответниците – жалбоподатели. В исковата молба ищците са заявили, че спорната стая не е съсобствена, а е тяхна собственост като принадлежност към етажа им. Първоинстанционният съд е приел, че пристройката не станала собственост на носителите на правото на строеж поради несамостоятелния й характер и че нейни собственици са собствениците на жилището, към което тя принадлежи. Вярно е, че в това решение не е дадена правна квалификация на придобивното основание. В отговор на доводите във въззивната жалба Габровски окръжен съд изрично е посочил, че собствеността е придобита на основание чл. 97 ЗС и че това е „друг начин, определен в закона” по смисъла на чл. 77 ЗС. Изобщо следва да се изтъкне, че след извършеното препращане към мотивите на първата инстанция, въззивният съд е отговорил на всяко едно от оплакванията във въззивната жалба, както го задължава процесуалния закон. Ето защо не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване по посочения въпрос.
На второ място касаторите поставят материалноправния въпрос: чия собственост е пристройка, изградена въз основа на право на строеж, която представлява част от съществуващ обект на други собственици, а не на носителите на правото на строеж и дали в този случай възниква съсобственост между тях. Извършено е позоваване на редица актове на ВКС – Решение № 58 от 14.03.2012 г. по гр.д. № 678/2011г. на ІІ г.о, Решение № 273 от 23.03.2009г. по гр.д. № 6329/2007г. на І г.о.; Решение № 260 от 14.07.2010г. по гр.д. № 91/2009г. на ІІг.о.; Решение № 407 от 12.06.2009г. по гр.д. № 891/2008г. на ІІг.о. В тях липсва разрешение на поставения въпрос. В първото решение се сочи, че когато съдът установи, че ищецът по иск за собственост е собственик на идеална част от имота, следва да уважи иска за тази част. Разрешението е неотносимо към настоящия спор, тъй като съдът изрично е отрекъл съществуването на съсобственост върху обекта. Останалите актове обръщат внимание на предпоставките на иска по чл. 108 ЗС, на тежестта на доказване и необходимостта от доказване на съответно придобивно основание за правото на собственост.
От страна на ответниците по жалбата е представено Решение № 177 от 13.07.2010г. по гр.д. № 745/2009г. на ІІ г.о., представляващо практика по чл. 290 ГПК, в което е прието, че „собствеността върху пристроено към сградата помещение, което архитектурно е изградено като част от старо жилище, принадлежи на собственика на това жилище, а не на собствениците на мястото”. В същия смисъл е и Решение № 707 от 25.10.2010г. по гр.д. № 48/2010г. на І г.о., също постановено по реда на чл. 290 ГПК. Според него когато към няколко етажна сграда е изградена пристройка, която по проект е предвидена без самостоятелен вход, а с вход откъм първия етаж на сградата, то тази пристройка не е самостоятелен обект на собственост, а принадлежност към етажа, който обслужва и съгласно чл. 97 и 98 ЗС е собственост на собственика на първия етаж. Видно, че възприетото в обжалваното решение на Габровски окръжен съд напълно съответства на тази задължителна практика.Поради това не следва да се допуска касационно обжалване по сочения въпрос.
Последният формулиран правен въпрос е дали е допустим иск по чл. 108 ЗС, ако в исковата молба не е посочено правното основание за придобиване на собствеността върху вещта. Представена е практика на ВКС, според която ищецът е длъжен да изложи фактите и обстоятелствата, от които извлича правото си на собственост, а съдът при постановяване на решението следва да се увери, че наличните доказателства установяват предвидено в закона основание за придобиване на собственост – Решение № 455 от 05.06.2009г. по гр.д. № 1363/2008г. на ІІІг.о. и Решение № 53 от 12.02.2009г. по гр.д. № 5626/2007г. на ІІг.о. Не е налице противоречие със сочените актове. Както бе изтъкнато по-горе в исковата молба са изложени твърдения за способа за придобиване на собствеността и съдът в решението си е посочил, че собствеността е придобита на основание чл. 97 ЗС. Ето защо липсва съмнение в допустимостта на решението като постановено по нередовна искова молба, както поддържат касаторите.
Предвид изложеното следва да откаже допускане на касационно обжалване на решението.
При този изход ответниците имат право на направените разноски в касационното производство, възлизащи на 200лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 81 от 20.03.2013г. на Габровски окръжен съд по гр.д. № 58/2013г. по касационната жалба на В. И. П. и Р. И. П. от [населено място].
ОСЪЖДА В. И. П. и Р. И. П. от [населено място], [улица], ет.* да заплатят на Ц. М. Р. и И. И. Р. от [населено място], [улица], ет.1, сумата 200/двеста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: