О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 28.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №649/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. П. от [населено място] срещу решение №310 от 19.11.2015г по гр.дело № 513/2015г. на Окръжен съд –Ловеч , с което е потвърдено решение от 25.08.2015г по гр.д. № 238/2015г на ЛРС. В трудов спор е отхвърлена искова претенция за изплащане на обезщетение в размер на девет брутни трудови възнаграждения в размер на 8523 лева , уговорено между страните за случай на прекратяване на индивидуалния трудов договор на определени основания.
Като основание за допускане се изтъква чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , по въпроса : при уговорено с трудовия договор допълнително обезщетение на работника извън предвидените в КТ, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя , заличава ли се с обратна сила и обезсилва ли се договореността между страните за обезщетението ,ако уволнението бъде отменено от съда и работникът бъде възстановен на работа . Според защитата, отговорът на въпроса е от значение за изхода на делото при иск , основан на изрично поето от работодателя в трудов договор задължение за обезщетение , поради прекратяване на индивидуалния трудов договор на основание чл. 328 ал.1 т.12 КТ, като едно допълнително и различно от уредените в КТ други обезщетения при прекратяване на конкретното основание включително.
Искът е отхвърлен въпреки прекратяването на трудовия договор на посоченото основание по чл. 328 ал.1 т.12 КТ, а съображението на въззивния съд е , че уволнението е било отменено от съда и работникът е възстановен на работа , поради това прекратяване по смисъла на условието в индивидуалния трудов договор не е налице. Съображението на съда се оспорва с довод ,че правата на работника не следва да се отнемат със задна дата, както принципно е постановено в реш. № 404/2010г по гр.д № 332/2009г на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, във връзка с получени обезщетения за неползван платен годишен отпуск ,при отменено уволнение .Според касатора тук следва да се приложи същото принципно разрешение и поради това се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК
Отговор не е постъпил .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставеният въпрос дали при уговорено с трудовия договор допълнително обезщетение на работника извън предвидените в КТ, като дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя , се заличава с обратна сила и обезсилва договореността,ако уволнението бъде отменено от съда и работника бъде възстановен на работа, няма отношение към решаващото съображение на съда по обжалваното решение . Съдът не е приемал ,че уговорката няма действие поради отпадане с обратна сила , а че договореното условие , основанието за дължимост на конкретното обезщетение по т.9.4 от индивидуалния трудов договор не е налице като факт .Тъй като уговорката за случай на прекратяване на индивидуалния трудов договор (на определени основания с предизвестие от работодателя), е имала за предмет обезщетение , прекратяването следва да е произвело действието , с което работодателят свързва задължението си да заплати конкретното обезщетение в размер на девет брутни трудови възнаграждения , съответно насрещното право то да бъда получено . Водещото съображение на съда е основано на изискуемото по общите правила на чл. 20 ЗЗД тълкуване на уговорките във връзка едни с други ,както и на последиците на постановеното съдебно решение в трудовия спор по чл. 344, ал.1 КТ , по които въпроси има трайно установена практика на ВКС. Предмет на тълкуване е съдържанието на допълнително споразумение към трудовия договор с ищеца ,в неговата т.9.4 ,според която при прекратяване на индивидуалния трудов договор на основание чл.328 ал.1 т.1-6 и т.11,т12 КТ работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на девет брутни трудови възнаграждения , определени по реда на чл.228 ал.1 КТ. В същото спорзумение отделно има уговорка (т.9.1,т.9.2 от ДС №101/2013г) за обезщетенията по чл. 222 ал.1 КТ и чл. 225 ал.1 КТ – първото уговорено в по- благоприятен за работника период , а второто за максимално допустимия шестмесечен срок Щом обезщетението по т.9.4 не се комулира с обезщетенията по чл. 222 ал.1 КТ и чл. 225 ал.1 КТ , то изключва онова „прекратяване на индивидуалния трудов договор”, което представлява отменено по съдебен ред незаконно уволнение. Формулираният в изложение въпрос е израз на теза, подкрепена с превратно и изолирано тълкуване на отразеното в трудовия договор. Касаторът поддържа различно от действителното му съдържание , изведено от въззивния съд съгласно общите правилата на чл. 20 ЗЗД и целта на клаузата . Освен , че при формулирането на правен въпрос не отговорено на общо изискване на чл. 280 ал.1 ГПК по изтъкнатите вече съображения , приложените решения от практиката на ВКС не са годни да обосноват доводите за липса на установена съдебна практика по решаващо произнесените от въззивния съд правни въпроси, нито подкрепят тезата на защитата за друго тълкуване относно предпоставките и условията на търсеното обезщетение , при съдържанието на конкретния трудов договор .
Касационно обжалване не следва да се допуска .
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №310 от 19.11.2015г по гр.дело № 513/2015г. на Окръжен съд –Ловеч
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .