4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№330
С., 29.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1236/2016 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Л Капитал Л.”, регистрирано при Регистъра на дружествата, отдел за икономическо развитие на остров М., с рег. № 128263С, чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 269 от 25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 4256/2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е отменено обезпечението на бъдещ иск, допуснато с определение № 2973 от 28.10.2015 г. по молбата на дружеството срещу бъдещия ответник М. Г. С., британски гражданин, с постоянен адрес в [населено място],[жк], като е обезсилена издадената в полза на молителя обезпечителна заповед, с която е наложена възбрана върху ? ид.част от описания недвижим имот в [населено място] и е наложен запор върху банкови сметки на М. С. в [фирма].
В частната жалба се поддържат доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствени правила и за противоречие на определението на разпоредби на Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета. Твърди се, че даденият от съда срок за отговор на втората молба на С. за отмяна на обезпечението, е изтичал на 29.01.2016 г., а съдът е постановил атакуваното определение на предходна дата – 25.01.2016 г., като по този начин са нарушени принципите на състезателното начало и на равенството на страните в процеса. По съображения в жалбата, се претендира отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба М. Г. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита определението за правилно, по съображения в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок, срещу подлежащо на обжалване определение. Тъй като частната жалба е по чл.274, ал.2 ГПК, не следва да се преценяват основанията за допускане на касационно обжалване, съответно становището на ответника по тези основания.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
При постановяване на атакуваното определение съдебният състав на Апелативен съд – С. е взел предвид, че в едномесечен срок от получаване на обезпечителната заповед от дружеството молител е приложено копие от иск № HQ15X03361, заведен във Висшия съд по правосъдие – отделение на кралския състав за сумата 187 931.51 британски лири – главница и лихви по договор за заем от 18.09.2013 г., без обаче да е посочена дата на предявяване на иска пред компетентния британски съд.
Въззивният съд е преценил и доводите на ответника, поддържани в постъпила молба и допълнение към нея, както и приложените по делото доказателства за завеждането на въпросната искова молба още на 03.08.2015 г. – преди сезирането на българския съд с молбата за обезпечение на „бъдещия” иск. Констатирано е, че компетентността на българския съд за налагане на исканите обезпечителни мерки произтича от разпоредбата на чл.35 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета, но в случая е допуснато обезпечение на бъдещ иск, без българският съд да бъде уведомен от молителя, че искът е вече предявен и без да е преценявано дали е допустимо налагане на обезпечение по исково производство, образувано и висящо пред друг съд в държава-членка на ЕС. Преценено е, че липсват данни за предявяване на иск, последващ спрямо обезпечителното производство.
Определението е правилно.
За отмяна на допуснатото от Софийски апелативен съд обезпечение е достатъчна констатацията на съда, че върху представената от молителя искова молба не е отразена дата на постъпването й в компетентния британски съд. В тази насока са дадени изрични указания на дружеството молител с определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от „Л Капитал Л.” срещу М. С.. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 6/2013 от 14.03.2014 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът по обезпечението няма задължение да извършва служебна проверка дали бъдещият иск е предявен своевременно, а проверката му е ограничена върху това дали по делото са представени доказателства за предявяване на иска в определения срок по чл.390, ал.3 ГПК. Предвиденият в ГПК процесуален ред за налагане на обезпечителните мерки по бъдещия иск, така и за тяхната отмяна е изцяло приложим, предвид разпоредбата на чл.35 от Регламент № 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета. Не би могло да се сподели становището на частния жалбоподател за противоречие на атакуваното определение на разпоредби на посочения Регламент, тъй като то е мотивирано с доводи, относими към определението за допускане на обезпечителни мерки по бъдещия иск и съответно към компетентността на българския съд по молбата за налагане на обезпечителните мерки. В случая се касае за неизпълнени указания за представяне, от страна на молителя, на надлежни доказателства, удостоверяващи предявяване на бъдещия иск в дадения едномесечен срок от получаване на обезпечителната заповед и съответно за прилагане на императивната разпоредба на чл.390, ал.3, изр.2 ГПК – за служебното задължение на съда по обезпечението да отмени допуснатото обезпечение при непредставяне на надлежни доказателства за предявяване на бъдещия иск в определения от съда срок. Именно затова са ирелевантни доводите на жалбоподателя, относими към допустимостта и вероятната основателност на иска.
Независимо от надлежно изпълненото служебно задължение на съда да отмени допуснатото обезпечение и съответно да обезсили издадената в полза на дружеството – молител обезпечителна заповед, съдебният състав на Апелативен съд – С. е взел предвид и молбите/ основна и допълнителна/, подадени от М. С., както и доказателствата, сочещи, че искът е бил предявен пред компетентния британски съд преди подаване на молбата за обезпечение пред Софийски градски съд по реда на чл.390, ал.1 ГПК, т.е., че не се касае за обезпечаване на бъдещ иск, по което искане е компетентен да се произнесе българският съд. Макар и да са основателни доводите в частната жалба, че атакуваното определение е постановено преди изтичане на срока за отговор по допълнителната молба на С., тези доводи са относими единствено към допълнителните съображения на съда по обезпечението, а не към регламентираното в чл.390, ал.3, изр.2 ГПК служебно задължение на съда за отмяна на обезпечителните мерки. Още повече, че в случая и от представените с частната жалба доказателства във връзка с връчването на съдебни книжа на ответника по образуваното пред британския съд дело, може да се направи категоричен извод за предявяването на иска преди допускане на обезпечението по реда на чл.390, ал.1 ГПК.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 269 от 25.01.2016 г. по ч.гр.д. № 4256/2015 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: