О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№330
Гр. София, 31.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело № 1218/2009 г
Производството е по чл.288 ГПК.
Институтът по м. б. при Българската академия на науките е обжалвал с касационна жалба вх. № 2* от 28.07.2009 г. въззивното решение № 66 от 15.06.2009 г. по в.гр.д. № 431/2008 г. на Б. окръжен съд. С това решение е оставено в сила решение № 4* от 26.08.2005 г. по гр.д. № 946/2004 г. на Б. районен съд: а/ в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора отрицателни установителни искове, че З. Г. А., М. С. И. , А. С. М. , М. С. М., Ж. П. О., С. П. К. и Г. П. К. не са собственици на имот пл. № 8* по кад.план на ІV-ти микрорайон на гр. Б. с площ 1237 кв.м., за който имот са отредени УПИ *, VІІ и VІІІ в кв.14, както и на имот пл. № 8* по същия план с площ 1550 кв.м. за който е отреден УПИ * в кв.14, а Е. В. Х., М. В. К., В. С. Д., Д. С. Г., Е. С. М. и К. С. В. не са собственици на имот пл. № 8* по кад. план на града с площ 1455 кв.м., за който са отредени УПИ * и V в кв.14, както и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост по наследство и реституция по ЗСПЗЗ, № 39, т.ІV, нот.дело № 1791/1996 г. на Б. районен съд /за имотите в т.3 – с пл. № 8* и т. 5 – с пл. № 8147/ и нотариален акт № 23, т. V, нот.дело № 2119/1997 г. /изцяло/; б/ в частта, с която са уважени предявените срещу ИМБ при БАН насрещни ревандикационни искове за имоти пл. №№ 8* и 8146 по кад.план на ІV-ти микр. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е потвърдено решението на първата истанция, с което е бил уважен насрещния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД и ИМБ при БАН е бил осъден да заплати на ищците по този иск сумата 2476 лева – обезщетение за ползването на имотите за периода от 15.08.2004 г. до 15.01.2005 г.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ; б/ незаконосъборазност на извода, че заповед № 744 от 20.06.1991 г. на председателя на ОбНС Б. е нищожна и в/ неправилна преценка по приложението на чл.59, ал.1 ЗЗД, предвид споменатата заповед. Касаторът се позовава на решение № 1* от 21.02.2002 г. по гр.д. № 317/2001 г. и на решение № 410 от 15.05.2000 г. по гр.д. № 1504/99 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответниците по касация Ж. П. О., С. П. К. и Г. П. К. са на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че по отношение на процесните имоти са били налице условията за възстановяване на собствеността в полза на ответниците по първоначалния иск, като наследници на А. М. Р. и С. Т. Г. ,които са притежавали земеделски земи, внесени в ТКЗС. От документите по делото и от заключението на съдебно-техническата експертиза е било установено, че съгласно решение № 195/06.08.1975 г. и заповед № 549 от 27.05.1976 г. имотите на ответниците попадат в терен, определен за изграждане на студенски общежития, няма данни да са провеждани процедури по отчуждаване на земята за отреждане за студентски общежития; процесните имоти не попадат в терена, за който е дадено разрешение за строеж за изграждане на студентски общежития и това мероприятие не е реализирано; върху процесните имоти били изградени постройки от Община Б., предоставени на текстилното училище за общежития, а след 1991 г. Лабораторията по антиметаболити към ИМБ при БАН била настанена в самостоятелните първа и втора части /бараки, ползвани за общежитие на училището/. Вещото лице е установило, че за постройките в процесните имоти няма строителни книжа; за тях няма отреждане в регулационния план от 2001 г.; същите не са предвидени в застроителния план, като на тяхно място е предвидено триетажно строителство с гаражи. От допълнителното заключение било установено, че липсват данни кой и кога е изградил процесните бараки, които към момента на огледа е било констатирано, че не се поддържат, а две от тях, както и хидрофорът са разрушени.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени първоначалните отрицателни установителни искове и са уважени насрещните ревандикационни претенции, въззивният съд приел, че към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила, върху процесните имоти не са реализирани мероприятия, които да препятстват възстановяването на собствеността върху бившите земеделски земи, респ. да намери приложение чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, както и че отсъстват пречки, съдържащи се в чл.24, ал.2-4 ЗСПЗЗ. Според въззивния съд, не е налице и изключението по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, доколкото построените в процесните имоти сгради не притежават строителни книжа /разрешително № 5/77 г. не се отнася до тях/, а мероприятието „студентски общежития” не ги е засегнало, тъй като е реализирано на място различно от имотите на ответниците-ищци по насрещните искове.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
На първо място, изложението по чл.280, ал.1 ГПК възпроизвежда в съкратен вид оплакванията срещу правилността на въззивното решение, които се поддържат с касационната жалба – за пороци по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение е необходимо да се установи наличието на поне едно от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК основания. В т.т. 2 и 3 от изложението се поддържат оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за противоречие с материалния закон. Твърди се, че въззивният съд не се е съобразил с заповед № 744 от 20.06.1991 г. на председателя на Общинския народен съвет Б. , с която било наредено да се предадат за безвъзмездно стопанисване и управление на ИМБ при БАН двата процесни имота с обща площ от 640 кв.м. и след като ответниците не оспорили успешно истинността на документа в производството по чл.154 ГПК /отм./, незаконосъобразно въззивният съд бил приел, че същата заповед е нищожна. Твърди се по-нататък, че неправилно е и приложението на чл.59, ал.1 ЗЗД, доколкото според касатора ИМБ при БАН ползва имотите на годно правно основание-споменатата заповед № 744 от 20.06.1991 г. Само въз основа на твърденията за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.1 ГПК обаче не може да се допусне касационно обжалване. За да е налице предпоставка по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК е необходимо произнасянето по материалноправния или процесуалноправния въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, което е възможно в три хипотези: а/ произнасянето на съда да е свързано с необходимост от тълкуване на закона, в резултат на което да се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или б/ когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или в/ когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Оплакванията срещу решението, формулирани в изложението по чл.284, ал. 3 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК не съставляват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Що се касае до позоваването на решение № 1* от 21.02.2002 г. по гр.д. № 317/2001 г. и на решение № 410 от 15.05.2000 г. по гр.д. № 1504/99 г. на ВКС, ІV г.о., въззивното решение не противоречи на приетото с тях, че при липсата на пряка дефиниция на понятието „проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността” в чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, смисълът на същото понятие следва да се извлече от разпоредби на закона и правилника за приложението му, съдържащи пречки за възстановяване на собствеността, каквито например предвижда чл.24, ал.ал.2,3 и 4 ЗСПЗЗ, както и че в тези случаи, за разлика от тези по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, не се изисква законност на строителството. Решаващ мотив на въззивния съд е ,че процесните бараки нито в един момент не са били отреждани за задоволяване на важни нужди по смисъла на чл.24, ал.2,3 и 4 ЗСПЗЗ – мероприятието „студентски общежития” не е засегнало процесните земеделски имоти; такова мероприятие било реализирано, но на място различно от процесните имоти, а бараките не са част от него.
В обобщение, липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 66 от 15.06.2009 г. по в.гр.д. №431/2008 т. на Б. окръжен съд по жалба вх. № 2* от 28.07.2009 г. на И. по м. б. при Българската академия на науките.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: