О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№331
гр.София, 18.07.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 229/2012 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 2046 от 19.03.2012 год. на М. П. Д., Д. П. Д., Ф. Н. П., М. Н. Х. и Х. Х. Д. срещу определение № 47 от 05.03.2012 год. по ч.гр.дело № 59/2012 год. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 4249 от 29.11.2011 год. по гр.дело № 1605/2011 год. на Бургаския окръжен съд за прекратяване на производството по предявения срещу [фирма], [населено място], иск за приемане за установено, че частните жалбоподатели са собственици на недвижим имот, представляващ нива с площ * дка, находящ се в землището на [населено място], м.”М.”, с пл.№ * по помощен комбиниран кадастрален план, който имот е част от поземлен имот с идентификатор * съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за [населено място], одобрени със заповед № РД-18-60/04.10.2007 год. на изпълнителния директор на А. с площ от * кв.м. и осъждане на дружеството-ответник да предаде владението върху описания имот.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/противоречие с практиката на ВКС, с позоваване на решение № 401 от 17.05.2010 год. по гр.дело № 510/2009 год., І г.о.; определение № 226 от 15.05.2009 год. по ч.гр.дело № 149/2009 год., ІІ г.о.; определение № 500 от 17.05.2010 год. по гр.дело № 135/2010 год., ІІ г.о.; определение № 85 от 12.12.2008 год. по гр.дело № 3302/2008 год., І г.о.; определение № 27 от 12.01.2011 год. по гр.дело № 834/2010 год., ІІ г.о.; решение № 279 от 01.06.2009 год. по гр.дело № 1165/2008 год., ІІ г.о.; определение № 659 от 27.07.2009 год. по гр.дело № 527/2009 год., ІІ г.о.; решение № 173 от 07.04.2010 год. по гр.дело № 527/2009 год., ІІ г.о. и решение № 282 от 27.03.2009 год. по гр.дело № 295/2008 год., І г.о. и б/ необходимост от отговор на въпроса: подлежи ли на правна защита по реда на чл.108 ЗС реституиран земеделски имот, който има необходимата индивидуализация – площ, граници и местонахождение по кадастрален план, изработен по реда на ЗСПЗЗ.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
За да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че липсва годен обект на претендираното право на собственост, тъй като индивидуализацията на имоти, намиращи се в територии с одобрена и влязла в сила кадастрална карта може да се осъществи само на базата на въведеното в картата. Посочено е, че недвижимият имот може да бъде защитаван с искове за собственост от момента на въвеждането му като самостоятелна кадастрална единица – след успешно провеждане на специалния иск по чл.53, ал.2 З., с който правоимащите могат да установят правата си към момента на изготвяне на картата, която ще бъде надлежно попълнена с липсващия имот.
В. съд е потвърдил определението, като е приел, че когато е пропуснато заснемането на даден имот по кадастралния план или границите му са заснети неправилно, индивидуализация не може да се направи и имотът не съществува като обособен обект на собственост. Според апелативния съд, наличието на спор за материално право е достатъчно основание за предявяване на иска по чл.53, ал.2 З. – непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се отстраняват след решаването на спора по съдебен ред.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция, поради следните съображения:
Не е налице противоречие между обжалваното определение и решение № 401 от 17.05.2010 год. по гр.дело № 510/2009 год. на ВКС, І г.о., в което е разгледана различна хипотеза и е прието, че когато процесните имоти се намират в територия с действащ регулационен/подробен устройствен план/, за да може да се проведе успешно иск за собственост на част от парцел/УПИ/, която е заснета в кадастралния план погрешно като част от друг съседен нему парцел/УПИ/, трябва предварително да е проведен успешно специалния иск по чл.53, ал.1 З. и да е завършила административната процедура за поправка в кадастралната основа на плана и съответно за изменение на дворищнорегулационния/подробния устройствен план/ чрез привеждане на вътрешните регулационни линии на двата парцела/УПИ/ в съответствие с имотните граници на имотите, за които са били отредени тези парцели. В настоящия случай, както се сочи и от частните жалбоподатели в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, липсва хипотезата на погрешно заснемане в кадастралния план на част от парцел /УПИ/ като част от друг съседен нему парцел/УПИ/. Ето защо, не би могло да се приеме, че изводът на въззивния съд за недопустимост на ревандикационния иск, когато е невъзможна индивидуализацията на имота поради пропуск да бъде заснет по кадастралния план, противоречи на решение № 401 от 17.05.2010 год. по гр.дело № 510/2009 год. на ВКС, І г.о. Обстоятелството, че на това решение на ВКС, І г.о. се е позовал първоинсвтанционният съд в определението си за прекратяване на производството, не е достатъчно само по себе си, за да обоснове наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаския апелативен съд.
Определението на апелативния съд не е постановено в противоречие и с определение № 226 от 15.05.2009 год. по ч.гр.дело № 149/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., съгласно което спорът относно правоотношението, предмет на иска по чл.53, ал.2, изр.второ З. не е преюдициален спрямо спорното право, предмет на производството по иска по чл.108 ЗС и не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на делото по претенцията за ревандикация. При разграничението между иска за собственост по чл.108 ЗС и иска по чл.53, ал.2 З., в определение № 226/15.05.2009 год. е посочено, че конститутивно действие на решението по иска за грешка или непълнота в кадастралната основа ще възникне само при условие, че констатираната грешка или непълнота е от значение за регулационните предвиждания. Посочено е, че докато подробният устройствен план е в сила, собственикът на упълномеримия поземлен имот е собственик на имота, за който последният е отреден, като е невъзможно в очертанията на един упълномерим поземлен имот, отреден за определен имот, правото на собственост на един правен субект да обхваща реална част от съответния имот, а останалата част да принадлежи на друг правен субект по силата на притежавано от последния право на собственост върху част от кадастралната основа към момента на одобряване на подробния устройствен план. Според определението, предмет на иска по чл.53, ал.2 З. са грешки или непълноти в кадастъра, които са свързани със спор за имуществено право, който трябва предварително да бъде разрешен по съдебен ред, така че с оглед приетото от съда при неговото уважаване да се извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания, да се извърши и изменение на плана по съответния ред. В същия смисъл е и определение № 100 от 01.03.2012 год. по ч.гр.дело № 92/2012 год. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Изводът е, че споменатите две определения не са пряко относими към настоящия казус и не може да се приеме, че възприетото от въззивния съд разрешение им противоречи.
По отношение на решение № 279 от 01.06.2009 год. по гр.дело № 1165/2008 год. на ВКС, ІІ г.о. важи в пълна степен казаното във връзка с решение № 401 от 17.05.2010 год. по гр.дело № 510/2009 год. на ВКС, І г.о., тъй като и в него е разгледана хипотеза на уважен иск по чл.32, ал.1, т.2 З./отм./, като е признато за установено, че при заснемане на кадастралния план е допусната грешка, вследствие на която неправилно е нанесена границата между два имота.
Н. към изводите на въззивния съд е и решение № 173 от 07.04.2010 год. по гр.дело № 527/2009 год. на ВКС, ІІ г.о., касационното обжалване по което е допуснато, за да се отговори на въпроса: дали административният акт за одобряване на кадастрален план се отразява на правото на собственост на заснетите с този план имоти и има ли правно значение при предявен спор за собственост, по който всяка от страните твърди, че й е възстановено правото на собственост върху различен имот в старите му реални граници. Прието е, че отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта нямат пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставляват пречка за тяхната защита по съдебен ред, тъй като съгласно чл.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър кадастралната карта и кадастралния регистър имат чисто информативно значение, но когато грешките са свързани със спор за материално право се отстраняват по реда на л.53, ал.2 З. след решаването на спора по съдебен ред.
Различна хипотеза е разгледана и в решение № 282 от 27.03.2009 год. по гр.дело № 295/2008 год. на ВКС, І г.о., отнасящо се до уважен иск по чл.108 ЗС срещу ползвателя на земеделски имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, намиращ се в местност, за която през 1992 год. първоначално бил изготвен кадастрален план, а през 2004 год. бил одобрен план на новообразуваните имоти, част от който е и спорния имот. Решението се позовава на § 4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и приема, че при спор за материално право, страните осъществяват правата си по съдебен ред /срвн., реда по чл.53, ал.2 З./, който може да се предяви както с иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, така и с иск по чл.108 ЗС. Приликата с настоящия казус е само в приключилата реституционна процедура по ЗСПЗЗ, но различията правят решението на ВКС, І г.о. неотносимо.
Определение № 500 от 17.05.2010 год. по гр.дело № 135/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., както и определение № 85 от 12.12.2008 год. по гр.дело № 3302/2008 год. на ВКС, І г.о. и определение № 27 от 12.01.2011 год. по гр.дело № 834/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. са постановени в производства по чл.288 ГПК, по които не е допуснато касационно обжалване на въззивните решения, поради което с тях не е разрешен материалноправен спор по същество и не могат да бъдат преценявани в контекста на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Така, както е формулиран порцесуалноправният въпрос с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не е обоснована необходимост от допускане на касационно обжалване и произнасяне по реда на чл.274, ал.3 ГПК, доколкото липсват твърдения за наличието на непълноти, неясноти или противоречия в правната уредба. Разглеждането на частната касационна жалба не би имало приносен характер за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съобразно разясненията, дадени с т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 47 от 05.03.2012 год. по ч.гр.дело № 59/2012 год. на Бургаския апелативен съд, по частна касационна жалба вх.№ 2046 от 19.03.2012 год., подадена от М. П. Д., Д. П. Д., Ф. Н. П., М. Н. Х. и Х. Х. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/