5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
гр. София, 23.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 256/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Я. К. Г. от [населено място] срещу въззивно решение № 6285 от 09.10.2018 г. по в. гр. д. № 7196/2018 г. на Софийски градски съд, потвърждаващо първоинстанционно решение на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, гр. София, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и иск по чл. 200, ал. 1 КТ.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. Поддържа се, че въззивната инстанция е стигнала до извода за реално съкращаване на щата и законосъобразност на извършения подбор, без по делото да е била изяснена действителната трудова дейност, която е осъществявал ищецът. Въпреки че бил назначен на длъжност „механик-бояджия“, ищецът реално полагал труд като „колорист“, както се установявало от показанията на свидетелите Р. и А.. Поддържа се, че свидетелят К., като член на комисията по подбора, пряко подчинен на работодателя, бил заинтересован от изхода на делото; че работодателят не е доказал реалната необходимост от съкращаване на щата; че подборът не е бил извършен между лица, изпълняващи еднородни задължения. Изложени са твърдения, че въззивният съд е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото, като не е обсъдил доводите на ищеца, въведени както с исковата молба, така и с въззивната жалба.
Ответникът по жалбата – Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, възразява срещу допускането на касационно обжалване.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Следва ли въззивният съд да цени на показанията на свидетел, намиращ се в служебна зависимост със страна по спора, с оглед на всички други доказателства по делото?; 2. Следва ли при преценката на идентичността на трудовите функции на лицата, между които се прави подбор, и при запазено естеството на основните трудови функции, да бъдат отчетени и функциите, които са допълнително възложени и изпълнявани от работника или служителя и които са свързани с допълнителни трудови задължения, които пък следват от естеството на допълнително възложената му работа?; 3. Следва ли квалификацията да се изразява в придобитото по степен и вид образование, допълнителна квалификация, професионален опит и трудов стаж, а справянето с работата да включва нивото, на което се изпълнява конкретно осъществяваната трудова дейност, а не тази, посочена в трудовия договор, както и индивидуалния принос на работника или служителя за работата на търговското дружество с оглед именно възложената му трудова дейност?; 4. Следва ли работодателят, който представя заповедта за съкращение в щата, представляваща частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на уволнения работник, който го оспорва, да установи пълно и главно верността на посочената в него дата?; 5. Следва ли по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК работодателят да установи пълно и главно извършеното съкращение на щата към същия или следващ ден на прекратяването на трудовия договор на работника или служителя, а в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и извършения подбор по критериите, определени в чл. 329 КТ, когато съкращението касае еднородни длъжности?; 6. Трябвало ли е да бъдат обсъдени всички доводи на страните, които имат значение за формиране на изводите на решението по делото и които да са съобразени с приобщения доказателствен материал? Изложени са доводи за наличие на основания по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК -очевидна неправилност на въззивното решение поради нарушение на императивна материалноправна норма (чл. 329 КТ), както и за вероятна недопустимост на решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение, тъй като съдът се произнесъл по непредявен иск (чл. 200, ал. 1 КТ), а предявеният иск бил по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е прието за установено, че ищецът е заемал длъжността „механик-бояджия“ при ответника, като част от задълженията му е било смесването на бои. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 74/09.02.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. Установено е, че от предвидените 22 бройки за длъжността „механик-бояджия“ е била премахната 1 бройка, като е бил извършен подбор по следните критерии: квалификация и справяне с работата. Във връзка с възраженията на ищеца за незаконосъобразност на подбора е извършена съпоставка на длъжностите „механик-бояджия” и „колорист”, въз основа на която е установено, че те се различават съществено, доколкото колористът е материално отговорно лице, което няма задължение за въвеждане в изправност на автомобилите, нито за проверка на общото състояние на превозните средства. Единственото съвпадение във функциите на заемащите двете длъжности е приготвянето на разтвори за боядисване, но е прието, че това обстоятелство не води до извод за незаконосъобразност на подбора. Установено е, че ищецът е преминавал различни курсове за повишаване на квалификацията, включително и за „колорист“, но получаването на сертификат за преминат курс по квалификация не означава, че служителят е изпълнявал задълженията на длъжността „колорист”. При тези данни, въззивният съд е стигнал до извод, че в случая е било налице реално съкращаване на щата, като уволнението е било извършено законосъобразно, от компетентен орган на работодателя, след извършване на подбор по реда на чл. 329 КТ между всички необходими участници, като комисията е направила преценката си въз основа на определените от работодателя критерии, при съответствие на оценката по отделните показатели с обективно проявените професионални качества и квалификация на работника с оглед на възложената работа. По тези съображения е отхвърлен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и обусловените от него чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. За неоснователна е приета и претенцията за неимуществени вреди, тъй като не са налице данни за влязъл в сила индивидуален административен акт на компетентния орган, който да установява професионалния характер на заболяването на ищеца. Прието е, че е изключена възможността за установяване професионалния характер на една болест по исков ред от гражданския съд, доколкото в закона е предвиден специален административен ред за установяването му.
Предвид обхвата на правния спор между страните, мотивите на въззивния съд, посочените касационни основания за неправилност и основания за допускане на касационно обжалване, ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 ГПК, е необходимо касаторът да е формулирал въпрос по тълкуване на правна норма и по този въпрос въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или по този въпрос да е формирана неправилна практика или да е необходимо създаване на практика на ВКС по тълкуване на неясна, непълна или противоречива правна норма (т. р. № 1-2010-ОСГТК).
Първият въпрос относно преценката на свидетелските показания не е разрешен в противоречие с практиката по приложението на чл. 172 ГПК, съгласно която съдът преценява свидетелските показания по вътрешно убеждение, вземайки предвид всички фактори, от които зависи тяхната достоверност. В този смисъл са и посочените от касатора решения № 34-2016-IГО и № 338-2013-IVГО. В случая въззивният съд е формирал изводите си след преценка за годността и обективността на показанията на свидетеля К., извършена с оглед останалите доказателства по делото, като е прието, че показанията са конкретни, точни, излагащи лични впечатления от работата на ответника и неопровергани от останалите доказателства по делото.
Вторият въпрос от изложението не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, доколкото в решението не е прието за установено, че на работника са били допълнително възложени трудови функции. Въз основа на доказателствата е прието, че задължението за приготвяне на разтвори за боядисване е било единственото съвпадение между заеманата от ищеца длъжност и длъжността „колорист“, която той твърди, че е съвместявал с длъжността „механик-бояджия“, но между двете длъжности са налице съществени различия във функциите.
Не се констатира твърдяното във връзка с третия поставен въпрос противоречие с т. р. № 3-2012-ОСГК. Съобразявайки тази практика на ВКС, въззивният съд е обсъдил в съвкупност доказателствения материал по делото и е установил, че оценката на служителите е извършена по законовите критерии и оценките, дадени от работодателя, съответстват на действителното ниво на изпълнение на работата.
Четвъртият и петият въпрос са поставени във връзка с оплакванията на касатора, че работодателят не е доказал действителното съкращаване на щата; че представената заповед, с която е извършено съкращаването на щата, както и протоколът за извършения подбор са с недостоверни дати. Практиката на ВКС е, че свидетелски показания за установяване на достоверна дата са недопустими, но са допустими свидетелски показания за установяване на факти, от които може да се направи извод за датата на съставяне на оспорения документ. В съгласие с тази практика и въз основа на свидетелските показания, въззивният съд е приел за установени факти, от които е направил извод, че заповедта за съкращение на щата и протокола за подбор са документи, които са съставени преди извършване на уволнението.
Налице е формирана практика на ВКС и по шестия въпрос от изложението, съгласно която въззивният съд е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. В случая съдът е обсъдил всички относими и допустими доказателства по делото, като се е произнесъл по възраженията на страните и е посочил кои факти приема за установени и кои не.
Не се установява наличие на очевидна неправилност на обжалвания акт, доколкото въззивният съд не се е отклонил от установената практика по приложението на чл. 329 КТ.
Не са налице и условията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради вероятната му недопустимост, съгласно становището на касатора в касационната жалба за произнасяне на съда по непредявен иск. Изводите на въззивният съд относно правната квалификация на предявения иск за обезщетение са съобразени с установената практика, съгласно която искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на професионално заболяване с правно основание чл. 200 КТ, уреждащ обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудово правоотношение. (т. р.№ 45-1990-ОСГК; решение № 45-1990-ОСГК; р. № 111-2011-IVГО;
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6285 от 09.10.2018 г. по в. гр. д. № 7196/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: