О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София, 28.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №455/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение №2242 по гр.дело № 2427/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 15.04.2015г по гр.д № 14438/2013г на Софийски градски съд , по частично уважен иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 4000 лева от незакононно обвинение , по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда .
Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение в частта , с която е потвърдено частичното уважаване на иска .Приложено е изложение , поддържа се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с указания по т.4 от ТР №3/ 22.04.2005г ОСГК.
В отговор ответникът по касационната жалба Г. Т. Л. оспорва същата като недопустима Размерът , който касаторът обжалва, е под зададения в чл. 280 ал.2 ГПК . Присъдата е приложена по делото в копие и от ответника не е имал възражение ,или оспорване относно факта ,че е влязла в сила . Претендира разноски
Касационната жалба е допустима съгласно чл. 280 ал.2 ГПК с оглед цената на иска . След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване
В изложението на Прокуратурата липсва ясно формулиран правен въпрос , общо изискване на чл. 280 ал.1 ГПК. Като въпрос от процесуално естество в изложението се възприема обосноваването на спорното право на обезщетение и основателността на иска по чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ , съответно отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи , която отговорност законът свързва с влязла в сила оправдателна присъда..
Процесната оправдателна присъда безспорно е постановена по н.о.х.д № 3077/2008г на СРС,108 състав , по обвинението спрямо ищеца ,че е извършил престъпление по чл. 291, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 НК. Тя е дала основание на претенцията за обезщетение по реда на ЗОДОВ срещу ответната Прокуратура на РБ за незаконно обвинение , като искът е приет за основателен. Поддържа се , че делото е решено без доказателства за влизане в сила на присъдата. Поради това се изтъква основание по чл. 280 ал.1, т. 1 ГПК, поради противоречие с т.4 от ТР №3/ 22.04.2005г ОСГК.
Въпреки че влизането в сила на постановена оправдателна присъда по повдигнато от Прокуратурата обвинение е факт от процесуално естество , касае се за материалноправна предпоставка, която законът свързва с основанието за отговорност на държавата по чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ . Фактът е от значение за решаване на делото и е от категорията подлежащи на доказване обстоятелства в доказателствена тежест на ищеца , както съдът съответно е приел по доклада По отношение на този факт обаче важи общото правило на чл. 153 ГПК и същият ще подлежи на доказване , само ако е спорен. Първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните, че приложената по делото оправдателна присъда е влязла в сила .Този извод на съда е бил евентуално оспорим от гледна точка на процесуалната му законосъобразност , но не е подлежал на служебна проверка от въззивния съд (ТР № ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1 2013г на ОСГТК). В жалбата си срещу първоинстанционното решение , Прокуратурата на РБ не е поддържала оплаквания по отношение на горния извод,както и по отношение на процесуалните действия, довели до формирането му. Фактът на влизане в сила на оправдателната присъда дори е предпоставил някои от доводите на ответника, като жалбоподател. В хода на въззивното производство , с нарочно определене на САС от 12.11.2015г допълнително е приет като безспорен и фактът каква е била продължителността на незаконното наказателно преследване спрямо ищеца , предвид броя проведени по делото съдебни заседания до приключването му в съдебна фаза , считано от повдигане на обвинението до влизане в сила на присъдата на наказателния съд. Така въззивният съд е съобразил очертания с въззивната жалба спорен предмет и правомощията си като съдебна инстанция съобразно указаното в т.1 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1 2013г на ОСГТК .
При така обективирана решаваща дейност на Софийски апелативен съд , освен че в изложението правен въпрос не е формулиран , такъв не може да бъде допустимо изведен и от оплакване за неправилно отделяне на спорно от безспорно от първоинстанционния съд , изтъквано за първи път едва пред касационната инстнация. Не е правен въпрос твърдението, че при липса на проведено по делото доказване на правнорелевантен факт, същият е бил приет от съда за установен между страните .Не е налице и противоречие с постановките на ТР №3/ 22.04.2005г ОСГК . Противоречие с изтъкнатата в изложението на касатора задължителна практика би имало например , ако въззивният съд бе приел влизането на оправдателната присъда в сила за неотносим факт , или ако е игнорирал значението му като материалноправна предпоставка, но случаят не е такъв. Прокуратурата игнорира решаващо съобразените от въззивния съд негови правомощия като втора инстанция .
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски ,в размер на 600 лева .
Воден от горното ,Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №2242 по гр.дело № 2427/2015г. на Софийски апелативен съд
Осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Г. Т. Л. ,[ЕГН] сумата 600 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .