3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№331
[населено място],24.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3967 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Т. С. Р. – Т., И. А. Т., А. А. Т. и П. А. Т., действаща със съгласието на своята майка Т. С. Р. – Т., срещу решение №89 от 16.07.2013г. по в.т.д. № 188/2013г. на Бургаски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 23 от 19.04.2013г. по т.д. №46/2012г. на Сливенски окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен иск с правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ, предявен като частичен от Т. С. Р. – Т., И. А. Т., А. А. Т. и П. А. Т., действаща със съгласието на своята майка Т. С. Р. – Т., против [фирма] за сума в размера на 50 000 лева, представляваща част от пълната искова претенция в размер на 313 170 лева, във връзка с уреждане на имуществени отношения, възникнали по повод смъртта на починалия на 14.05.2007г. съдружник А. З. Т.. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Жалбоподателите поддържат,че оценката на активите на дружеството, при прекратяване на членствено правоотношение, следва да бъде по тяхната справедлива цена към датата на междинния отчет. Твърдят че, в случая съгласно приетото и неоспорено заключение на съдебно – икономическата експертиза пазарната стойност на Д. на дружеството [фирма] към 31.05.2007г. е 1 116 900 лева и след като същата се намали със задълженията на дружеството, се формира чист актив, като делът на техния наследодотал съставлява 33% от този чист актив или 313 170 лева.
Ответникът Е. – С.” Е. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че имуществото, въз основа на което следва да се определи делът на починалия съдружник, следва да се оцени по балансовата стойност на активите и пасивите, а не по справедливи пазарни цени. Приел е,че тъй като съгласно съставения междинен счетоводен баланс на [фирма] към 31.05.2007г. / края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение/ стойността на задълженията на дружеството превишават стойността на неговите активи, то за наследниците на починалия съдружник не е налице вземане за паричната равностойност на дружествения дял.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК жалбоподателите поставят следния материалноправен въпрос: Как следва да се определи стойността на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник – по историческата цена / цена на придобиване/, формираща балансовата стойност на имуществото към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение или по справедлива пазарна цена. Жалбоподателите поддържат, че са налице основанията по 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по този въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, а и е от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Поставеният в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос е от значение за изхода на делото. Неоснователни обаче са доводите на жалбоподателите за наличие на допълнителните предпоставки по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. На поставения правен въпрос е даден отговор в редица решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК от състави на ВКС, Търговска колегия, които формират задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и с които обжалваното решение е съобразено – решение №64/09.06.2009г. по т. д. №504/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №224/10.09.2010г. по т.д. №765/08г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №81/18.07.2011г. по т. д. №809/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №100/07.02.2013г. по т. д. №665/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. и други. В същите е възприето становището, че паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си съдружник се изчислява въз основа на междинния счетоводен баланс на дружеството, изготвен в края на месеца, през който е настъпило прекратяването, тоест по балансовата, а не по пазарната стойност на активите. Следователно дори и по прилагането на нормата на чл.125 ал.3 от ТЗ да е била налице противоречива съдебна практика, тя вече е уеднаквена чрез постановяване на решения по реда на чл.290 от ГПК. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Наличието на задължителна практика по значимите за делото правни въпроси изключва и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, доколкото с постановеното по чл.290 от ГПК решение на ВКС е установен точният смисъл на приложимите към спора правни норми.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №89 от 16.07.2013г. по в.т.д. № 188/2013г. на Бургаски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.