О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
гр. София, 25.06.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря ……………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 2828 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса, срещу решение № 171/19.07.2018 г. по в.гр.д. № 240/2018 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 28/28.02.2018 г. по гр.д. № 36/2017 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова” АД, [населено място] следните суми: 41 833 лв., представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за месец декември 2016 г. по договор № 070250/20.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.07.2017 г. до окончателното й изплащане; 1 979,40 лв., мораторна лихва върху главницата, считано от 01.02.2017 г. до 20.07.2017 г., на основание чл.86 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД, [населено място] оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 20.02.2015 г. между страните е сключен договор, по силата на който МБАЛ „Д-р Тота Венкова” АД е поело задължение да оказва на здравноосигурени лица, здравнонеосигурени лица по пар.2, ал.1 и пар.7, ал.1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2014 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Действието на договора е продължено с допълнително споразумение № 1/30.05.2016 г., на основание чл.59, ал.3 ЗЗО, в съответствие с Решение № РД–НС–04–24–1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК (ДВ, бр.25 от 31.03.2016 г., в сила от 01.04.2016г.). С допълнително споразумение № 14/23.12.2016 г., считано от 20.12.2016 г., е утвърдено Приложение № 2Б към договора за 2017 г. В приложението е посочена сума за плащане през месец януари в размер на 638 470 лв. за извършена дейност през месец декември 2016 г. Констатирано е, че за месец декември 2016 г. лечебното заведение е отчело дейност по клинични пътеки на стойност по – голяма от определената в приложението. Предмет на претенцията е неплатената сума от 47 558 лв., представляваща извършена болнична помощ по 69 клинични пътеки, оказана на здравноосигурени лица през месец декември 2016 г. Въззивният съд е приел, че изпълнителят е изправна страна по договора, тъй като в изпълнение на задълженията си по чл.1 и чл.5 е оказал болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица по клинични пътеки, посочени в спецификацията и включени в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Във връзка с възражението на ответника, че ищецът е следвало да формира листа на чакащите, е изложил съображения, че с оглед късното определяне на стойността за месец декември по Приложение № 2 към договора – на 23.12.2016 г., лечебното заведение не е имало възможност да следи дали надвишава определения лимит и съответно да формира листа на чакащите, когато е извън лимита. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата по делото медицинска експертиза, апелативният съд е приел, че от проверените 82 случая, само за 4 лечението е било планово и е било необходимо да се формира листа на чакащите, докато за останалите 71 лечението е било по спешност и лечебното заведение не е могло да откаже оказването на болнична медицинска помощ, дори и тя е над определената стойност за месец декември 2016 г. по Приложение № 2 към договора. Посочил е, че в нормативната уредба не е предвидена възможност изпълнителят да поиска и да получи плащане за извършената от него дейност от друго лице или същата да остане за негова сметка, включително и медицинските дейности осъществени извън определения лимит. Отхвърлената от плащане медицинска дейност следва да се заплати от възложителя, тъй като не е установено определените средства по бюджета на НЗОК за 2017 г. да са изчерпани. Счел е за неоснователен доводът на ответника, че спорът се отнася до вида и обема на оказаната болнична помощ. Посочил е, че относно обема е съобразено заключението на вещото лице по приетата по делото медицинска експертиза и от претендираните дейности са приспаднати стойностите на 13 случая, при които дейността не е била в пълен обем или има нарушения. С оглед на това апелативният съд е приел, че са спазени всички условия, предвидени в чл.210 на Решение № РД–НС–04–24–1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, възложителят да заплати на изпълнителя осъществената болнична медицинска помощ в размер на 41 833 лв. за месец декември 2016 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът въвежда основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като излага съображения за противоречие на въззивното решение с решение № 2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България. Поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. „Има ли колизия между правни норми от един и същ ранг?”; 2. Въпрос относно прилагането на йерархията между нормативни актове от различен ранг. Твърди наличие на противоречива съдебна практика на апелативни съдилища по идентичен правен казус.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В тази връзка разясненията, съдържащи се в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, относно противоречието на атакуваното решение с решение № 2/22.02.2007 г. по к.д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България не покриват изискването за поставен конкретен въпрос. Същите са свързани изцяло с довода, че по сключения между страните договор и според нормативната уредба НЗОК заплаща отчетени дейности от изпълнителя до размера на утвърдените месечни стойности по клинични пътеки. Съответно съставляват основания по чл.281, т.3 ГПК за касиране на въззивния акт като неправилен, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението.
Не отговарят на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК и въпросите, формулирани от касатора във връзка с твърдението за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същите са много общи и не съответстват на съображенията, изложени от въззивния съд. Апелативният съд е формирал крайния си извод относно присъждането на сумата от 41 833 лв. за извършени медицински дейности през месец декември 2016г., като е приел, че с оглед късното определяне на стойността за процесния месец по Приложение № 2 към договора, изпълнителят не е знаел какъв е определеният лимит за дейността, поради което не е могъл да формира листа на чакащите за дейностите, които ще се окажат над него. Изрично е посочил, че само за 4 от общо 82 проверени случая е било необходимо да се формира листа на чакащите, по аргумент на чл.157, ал.5 на Решение № РД–НС–04–24–1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК. За останалите 71 случая, които са спешни и лицата се нуждаят от незабавен прием, изпълнителят не е могъл да откаже оказването на болнична медицинска помощ, дори и тя да се окаже над определената стойност за месец декември 2016 г. по Приложение № 2 към договора. Посочил е още, че предоставената болнична медицинска помощ се заплаща от НЗОК, а не от трето лице или от изпълнителя, по аргумент на Закона за здравното осигуряване, Националния рамков договор за 2015г. и Решение № РД–НС–04–24–1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК. Тези съображения, изложени от въззивния съд и изразяващи неговата решаваща воля, не са обсъдени, нито се съдържат в така формулираните въпроси. Последните изразяват само защитната теза на касатора и искането за друг краен резултат по делото. Не е обоснована и релевантността на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед задължителните указания на т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Не следва да се обсъжда твърдяното от касатора наличие на противоречива съдебна практика по идентични дела. Съгласно действащата към момента на постъпване на касационната жалба редакция на чл.280 ал.1 от ГПК (обн. ДВ бр.86/2017 г.) противоречивата практика на съдилищата не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
По разноските. На основание чл.81 ГПК и според представения договор за правна защита и съдействие от 09.11.2018 г. и фактура № 0000002574/09.11.2018 г. касаторът следва да заплати направените от ответника разноски за касационното производство в размер на 720 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 171/19.07.2018 г. по в.гр.д. № 240/2018 г. на Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, [населено място], ул. „Кричим” № 1 да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Тота Венкова” АД, [населено място], ул. „Д-р Илиев Детски” № 1 сумата от 720 лв. (седемстотин и двадесет лева) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.