1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№332
С., 10.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 5295 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Я. Д. против определение № 168 от 20.06.2013 г., постановено по гр.д. № 3936 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна от 13.05.2013 г. на Я. А. Д. на влязлото в сила решение от 15.12.2011 г. по гр.д. № 682/2011 г. на Окръжен съд-Враца и потвърденото с него решение от 13.07.2011 г. по гр.д. № 1645/2011 г. на Районен съд-Враца, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] не изразява становище в настоящото производство.
Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да постанови атакуваното определение съставът на ВКС е констатирал, че основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е обосновано от молителя с представени писмо от 10.04.2013 г. на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в отговор на негово запитване, изравнителна сметка за топлоенергия за период от м.април 2010 г. до месец януари 2011 г. и от месец ноември 2009 г. до месец март 2010 г., справка за използувана топлинна енергия от месец април 2010 г. до месец март 2011 г. от месец май 2009 г. до месец март 2010 г., справка за неплатени фактури от месец ноември 2009 г. до месец февруари 2011 г. и справка за начислена сума за получена от молителя топлинна енергия за същия период. Прието е, че не е налице мотивирано основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а само общи оплаквания за незаконосъобразност на влязлото в сила съдебно решение, които не могат да бъдат предмет на извънредно средство за контрол. Представеното към молбата писмо от 10.04.2013 г. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма в отговор на негово запитване, не представлява нищо друго освен писмено изложение на отговори по поставени от молителя въпроси, които биха могли да бъдат слушани по делото чрез разпит на експерт само при налични условия за допустимостта им. То не е писмено доказателство по смисъла на чл. 179 и чл.180 ГПК /чл.143 и 144 ГПК/отм./, защото тези разпоредби имат предвид официални документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форми и ред, и частни документи, подписани от лицата, участвуващи като страна по делото, годни да установят изявленията в тях, а не показания на експерт, недепозирани по реда и начина, предвиден в закона. Останалите представени справки към молбата са били на разположение на молителя още по време на разглеждане на спора по същество и не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
В частната жалба се поддържа, че при постановяване на атакуваното определение, съдът не се е произнесъл по част от становището на М., касаеща справка на институцията в държавния регистър на дружествата, извършващи услугата дялово разпределение и договора между „Б.” и „Т.-В.”, в която част становището на държавната институция е основание за отмяна на влязлото в сила решение по което е прието, че „Б.” е топлинен счетоводител за процесния по делото период.
Наведените доводи са неотносими към преценка допустимостта на молбата за отмяна с оглед изискванията на чл.306, ал.1 ГПК. В хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК твърдяното новооткрито обстоятелство следва да бъде подкрепено с писмени доказателства. В случая правилно е преценено, че писмото от 10.04.2013 г. на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма не съставлява писмено доказателство, доколкото не е официален документ, нито частен документ, изходящ от страна по спора. Същото съдържа изявления на служител на министерството, имащи характер на свидетелски показания за извършена справка за лицата вписани в публичния регистър по чл.139а от Закона за енергетиката. След като твърдяното ново обстоятелство не е подкрепено с писмени доказателства по смисъла на процесуалния закон, то молбата за отмяна не отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК и правилно с атакуваното определение е приета за процесуално недопустима.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 168 от 20.06.2013 г., постановено по гр.д. № 3936 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: