О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 10.04.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3921 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба вх. № 108240/16.08.2017 г., подадена от ищеца П. В. Д., чрез адв. В. Т. от САК и касационна жалба вх. № 97845/20.07.2017 г., подадена от П. на Р. Б., чрез прокурор М. Ю. от Софийска градска прокуратура, против въззивно решение № 4754/29.06.2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 9699/2016 г.
Касаторът – ищец П. В. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която, като е искът му за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1000 лв., ведно с компенсаторната лихва. Иска отмяна в обжалваната част и уважаване на иска до пълния предявен размер от 10 000 лв., ведно с компенсаторна лихва върху главницата до окончателното издължаване. Излага съображения за неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски, а адв. В. Т. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Насрещната страна не отговаря в срока по чл. срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касаторът – ответник П. на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати на П. Д. обезщетение в размер на 1000 лв., ведно с компенсаторна лихва, по съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и отхвърляне на иска.
Насрещната страна отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на ответника.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
П. В. Д. е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ против П… на РБ за сумата от 10 000 лв. за причинени му неимуществени вреди. Първоинстанционният съд уважил иска в размер на 3000 лв.
Подадени са въззивни жалби и от двете страни. Въззивният съд е намерил за частично основателна само тази на ответника и е изменил първоинстанционното решение, като е намалил размера на обезщетението на 1000 лв.
За да постанови този резултат, второстепенният съд установил, че ищецът П. Д. търпял наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, наложено по НОХД № 23677/2011 г. по описа на Софийски районен съд, като същият е бил освободен един месец и три дни след изтичане срока на наложеното наказание.
От събраните по делото гласни доказателства съдът приел за установено, че Д. тежко преживял обстоятелството, че не е освободен след изтичане на срока на наложеното наказание, емоционалното му състояние се влошило.
Съдът намерил за недоказани твърденията на ищеца, че психическото му състояние трайно се влошило в резултат на задържането и, че в резултат на конкретното нарушение е бил препятстван да започне да води живот в съответствие с установените в страната норми.
Съдът достигнал до заключение, че е налице противоправно поведение на държавата, което попада във фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ. Д. е претърпял неимуществени вреди, за което следва да бъде овъзмезден. Размерът на паричното обезщетение съдът определил при преценка на периода, надлежан в затвора и конкретните негативни изживявания на пострадалия. Приел, че искът следва да бъде уважен в размер на 1000 лв.
В изложението на касатора – ищец П. Д. са поставени следните въпроси: как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ; по какъв начин съобразно обществения критерий за справедливост следва да се обезщетят вредите от съда, при приемане на обичайно търпимите вреди за подобни случаи; как следва да се съотнася размерът на обезщетението при обичайно търпените вреди, съобразно периода на надлежаване на определеното наказание лишаване от свобода, както и при приемане на търпени вреди над обичайните, накърняването на обичайната среда и психическото равновесие на личността; необходимо ли е въззивният съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решение.
В случая не са установени увреждания над обичайните за вида на нарушението и въпросът в тази връзка е неотносим. Когато има обстоятелства, установяващи интензивност и видове увреждания над обичайно търпените, те се вземат предвид при увеличаване размера на обезщетението и обратно, обстоятелства, които сочат на занижен интензитет или липса на увреждания от вида на обичайните, определят занижен размер на обезщетението. В случая, съдът е установил и преценил само обстоятелства, които сочат на занижен размер – личността на пострадалия – не е за първи път налагане на наказание „лишаване от свобода“.
Останалите въпроси, обобщени, сочат на поставен проблем за обстоятелствата, които се вземат предвид в хипотезата на чл. 52 ЗЗД и в частност по чл. чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ. Така преформулиран въпросът е от значение за постановения резултат. Установява се и поддържаното противоречие в съдебната практика при определяне размера на обезщетенията в сходни хипотези – в решение от 12.05.2014 г. на СГС по гр.д. № 11603/2012 г., за пет дена надлежаване е присъдено обезщетение от 300 лв. и само от изходната позиция, че се търпят болки и страдания, без доказателства от ищеца; в решение № 219 от 04.06.2012 г. на ВКС по гр.д. № 677/2011 г. на IV г.о. – за 26 дни надлежани в затвора в периода 25.10.2007 – 19.11.2007 г. е определено обезщетение от 2 000 лв., в решение № 103 от 27.11.2009 г. на ВтАС по в.гр.д. № 552/2009 г. за надлежани 29 дни през 2003 г. е присъдено обезщетение от 3000 лв. По настоящото дело за надлежани 34 дни е присъдено обезщетение от 1000 лв.
Касаторът – ответник поставя материалноправния въпрос – как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди.
Въпросът е принципно значим, но не се установява поддържаното противоречие с посочената съдебна практика относно размера на присъденото обезщетение. Няма никакво съмнение, също така, че при осъществен фактически състав по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ винаги се дължи обезщетение от държавата за причинените на пострадалия неимуществени вреди и няма как да се достигне до извод за неоснователност на иска.
В заключение няма основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която искът е уважен в размер на 1000 лв. по касационната жалба на П… на РБ.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 4754/29.06.2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 9699/2016 г. по касационна жалба вх. № 108240/16.08.2017 г., подадена от ищеца П. В. Д. в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 1000 лв., ведно с компенсаторната лихва, както и в частта относно съдебноделоводните разноски.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 4754/29.06.2017 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 9699/2016 г по касационна жалба вх. № 97845/20.07.2017 г., подадена от П… на Р… Б… в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 6 ЗОДОВ е уважен в размер на 1000 лв., ведно с компенсаторната лихва, натрупана до окончателното издължаване.
УКАЗВА на П. В. Д. да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 05.00 лв. по сметка на ВКС, като представи доказателства за това в едноседмичен срок, считано от датата на уведомлението. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: