3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 21.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на 20 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 3260 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ю. Б. М. срещу определение № 75 от 11.03.2013 г. по ч.гр.д. № 195 по описа за 2013 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, Трети въззивен състав, с което е потвърдено определение от 30.01.2013 г. , постановено по гр. д. № 853 по описа за 2012 г. на Самоковския районен съд за отхвърляне на молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса за разглеждане на въззивната и жалба срещу решение № 221 от 3.12.2012 г. по гр. д. № 853 по описа за 2012 г. на Самоковския районен съд. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следния въпрос:
Дали при преценка за основателност на молбата за освобождаване от държавна такса следва да се вземе предвид заплатен от трето лице адвокатски хонорар и изцяло да бъде игнорирана декларацията относно материалното и семейното положение, подписана под страх от наказателна отговорност?
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на определението по този въпрос и това определение да бъде отменено.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:
За да потвърди отказа на първоинстанционния съд за освобождаване на частния жалбоподател Ю. М. от внасяне на държавна такса, въззивният съд е приел, че тя не е представила доказателства, обосноваващи извода за невъзможност да внесе такса в размер на 79 лв. Съдът е посочил, че разходите, които лицето е извършило за ангажиране на адвокатска защита сами по себе си не биха могли да послужат като основание за отказа. В случая обаче платеното адвокатско възнаграждение от 500 лв. многократно надвишава минималния размер и при съпоставката на тази сума с размера на дължимата държавна такса от 79 лв. съдът е достигнал до извода, че заплащането на таксата е по възможностите на частния жалбоподател. Както е видно от тези мотиви, въззивният съд не е възприел твърдението на частния жалбоподател във въззивната му жалба, че адвокатският хонорар е бил заплатен от трето лице. Това обстоятелство не е установено по делото, тъй като в договора за правна защита и съдействие от 2.10.2012 г. не е посочено, че трето лице е заплатило възнаграждението, нито такива доказателства са били представени с въззивната жалба. Ето защо така формулираният въпрос дали заплащането на адвокатско възнаграждение от трето лице може да послужи като основание за отказ от освобождаване от държавна такса не е относим към спора, поради което не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
По въпроса дали заплатеният от молителя адвокатски хонорар е основание за отказ да бъде освободен от заплащане на държавна такса е постановено определение № 318 от 12.07.2012 г. по гр. д. № 293/2012 г. на ІІ ГО на ВКС, според което разходите за адвокатска защита сами по себе си не могат да обосноват такъв отказ. Съдът следва да извърши преценката си с оглед на всички обстоятелства, изброени в чл.83, ал.2 от ГПК, включително като съпостави размера на платеното адвокатско възнаграждение с цената на иска/ дали същото е в минималния размер или значително го надхвърля/ и с размера на дължимата държавна такса, както и с възможностите на лицето наред с платеното адвокатско възнаграждение да заплати и съответно дължимата държавна такса. Точно такава преценка е извършил въззивният съд, поради което обжалваното определение съответства, а не противоречи на практиката на ВКС.
По тези съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 75 от 11.03.2013 г. по ч.гр.д. № 195 по описа за 2013 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, Трети въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: