1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
[населено място], 04.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 404 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № ІІІ-165 от 12.01.2012г. постановено от Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1718/2011г., с което е обезсилено решение № 92 от 20.06.2012г. по гр.д. № 895 /2010г. на Айтоски районен съд и делото е върнато на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С обезсиленото първоинстанционно решение са приети за недопустими предявените искове по чл. 124, ал.1 ГПК, чл. 537, ал.2 ГПК и чл. 341 и сл. ГПК, предявени от А. Я., Х. Я., А. Й., П. Я., А. Я. и В. Я. против Д. В. Б., В. Д. Б. и Д. Д. Б. за установяване, че ищците са собственици на общо * ид.ч. от недвижим имот – апратамент в [населено място] на [улица]; за отмяна на нотариален акт № *, том *, рег.№ *, нот.д.№ */*г. на нотариус рег. № * относно прехвърлените * ид.ч. от същия имот от Д. Б. в полза на В. Б. и Д. Д. Б., както и за допускане на съдебна делба на същия този имот при квоти * ид.ч. за първия ищец, по * за останалите ищци и по * ид.ч. за В. Д. Б. и Д. Д. Б..
Касационната жалба е подадена от ответниците по исковете Д. В. Б., В. Д. Б. и Д. Д. Б. чрез пълномощника им адв. П.. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – ищци в процеса са представили чрез пълномощника си адв. Г. писмен отговор, в който изразяват становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал.1, чл. 537, ал.2 ГПК и чл. 69 ЗН. Ищците са немски граждани и са част от наследниците на Р. Я., роден през 1999г. и починал на 15.08.2003г. при пътнотранспортно произшествие в България, заедно с родителите си М. Р. Я., М. Д. Я. и баба си Я. Н. Я.. Тъй като е било невъзможно да се установи последователността на смъртта им то съгласно чл. 10а ЗН се счита, че последен е починал Р. Я.. В наследството му се включва апартамент в [населено място], който е бил притежание на майка му М. Я.. Ответникът Д. В. Б. – баща на М. Я. се е легитимирал като единствен собственик на жилището по наследство от дъщеря си и с нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.д.№ */*г. на нотариус № * го е продал на синовете си В. Д. Б. и Д. Д. Б. – също ответници по иска. С оглед това и тъй като наследници на Р. Я. са: дядо му А. Я., дядо му Д. В. Б. и баба му Е. Я., починала през 2007г. и заместена от наследниците си Х. Я., А. Й., П. Я., А. Я. и В. Я., при равни дялове между тримата, то на първо място е поискано установяване, че ищците са собственици на * ид.ч. от апартамента, отмяна на нотариалния акт за извършено отчуждаване на тези * ид.ч., както и съдебна делба на имота между наследниците.
Първоинстанционният съд е счел, че извършеното съединяване на искове е недопустимо, тъй като в делбеното производство могат да се разглеждат само оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Поради това е счел исковете по чл. 124, ал.1 и чл. 537, ал.2 ГПК за недопустими. Искът за делба също е намерил за недопустим, тъй като с оглед валидния нотариален акт за покупко-продажба на имота между страните не съществува съсобственост и ищците не са процесуално легитимирани да искат делба. Затова Айтоски районен съд с решението си е прекратил производството по предявените искове.
Бургаски окръжен съд в обжалваното решение е изтъкнал на първо място, че по въпроса за допустимостта на исковете районният съд е следвало да се произнесе не с решение, а с определение. На второ място е изложил съображения, че предприетото съединяване на искове не е недопустимо, а и че дори при наличие на такова съдът следва да раздели производството, а не да го прекратява. Поради това е намерил съдебния акт за недопустим; обезсилил го е и е върнал делото на Айтоски районен съд за ново разглеждане.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Според касаторите съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на съединяването на исковете в настоящия случай и по-конкретно: дали може да бъде заведен иск за делба, ако съсобственик е отчуждил имота в полза на трети лица и може ли да се разглежда съвместно с иска за делба иск за установяване на правата в съсобствеността, ако ответници по двата иска не са едни и същи лица? Позовават се на противоречие на обжалваното решение с Решение № 567 от 26.09.2002г. по гр.д. № 71/2002г. на І г.о. на ВКС. В него се приема, че делба може да се иска на съсобствени вещи, които по време на предявяване на иска съществуват, но не и на вещи, които са съществували или са били съсобствени в миналото. Според решението когато съсобственик се е разпоредил с общите вещи, останалите съсобственици разполагат с други процесуални възможности, но не с иск за делба. Видно обаче, че тази част от мотивите на решението се отнася не за делба на недвижими имоти, а на движими вещи, за които е от съществено значение да съществуват към момента на делбата и да са в държание на някой от съделителите – чл. 344, ал.1, пр.2 ГПК. С оглед на това сочената практика е неотносима към настоящия случай. В. съд е разрешил въпроса за допустимото съединяване на иска за делба с други искове като се е съобразил с указанията в ППВС № 7/1973г., т.3а, че с иск за делба не могат да се съединяват искове за създаване на съсобственост и за дялове, различни от законовите, т.е. конститутивни искове. В случая е предявен установителен иск за установяване дела на ищците в съсобствеността предвид извършено от единия ответник еднолично разпореждане със съсобствената вещ. Това не е иск за създаване на съсобственост както неправилно е счел първоинстанционния съд. Извършената сделка и произтичащата от нея легитимация на ответниците не са пречка за предявяване на иска предвид наведените от ищците твърдения, че са сънаследници и че е извършено разпореждане с тяхната част без съгласието им.
В обобщение липсва противоречие с цитираното решение и съответно не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата имат право да получат направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение, които възлизат на 200лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ-165 от 12.01.2012г. постановено от Бургаски окръжен съд по гр.д. № 1718/2011г. по касационната жалба на Д. В. Б., В. Д. Б. и Д. Д. Б., всички от [населено място].
ОСЪЖДА Д. В. Б., В. Д. Б. и Д. Д. Б., всички от [населено място], [улица] да заплатят на А. Я., Х. Я., А. Й., П. А. Я., А. Т. Я. и В. К. Я., всички германски граждани, чрез пълномощника им в страната адв. И. Т. Г. от [населено място], [улица] сумата 200/двеста/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.