4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 30.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 3346 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №433, постановено на 26.03.2015г. от тричленен състав на ВКС, ІV ГО по гр.д.№7368/2014г. е оставена без разглеждане касационната жалба на В. М. Д. срещу решението на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV гр. въззивен състав от 28.V.2014г. по гр.д.№307/2014г. в частта по претенцията по чл.244, ал.1 ГПК, а в частта по претенциите по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 28.V.2014г. по гр.д.№307/2014г. не е допуснато.
Определението е обжалвано от В. М. Д. от [населено място] с оплаквания, че е неправилно – противоречиво е с изложените факти на основание чл.224, ал.1 ГПК, като не е обосновано на какво основание не е допусната касационната жалба и не е взета под внимание представената от касатора и преподписана от адв.И. касационна жалба. Моли определението да бъде отменено и подадената от нея касационна жалба бъде разгледана по същество. Тези оплаквания и искания са изложени в частна жалба вх.№5028/29.04.2015г.
Постъпила е и частна жалба с вх.№5037/29.04.2015г., подадена от процесуалния представител на В. М. Д., съдържаща доводи, че по причина постановеното от ІV ГО на ВКС определение по гр.д.№7368/2015г. жалбоподателката е лишена от правова защита.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски според списък, представляващ част от отговора.
В частта, с която подадената от В. М. Д. касационна жалба е оставена без разглеждане, настоящата частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от В. М. Д. касационна жалба срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, постановено на 28.V.2014г. по гр.д.№307/2014г. в частта по предявената по реда на чл.224, ал.1 КТ претенция следва да бъде оставена без разглеждане ,тричленният състав на ІV ГО на ВКС е приел, че в случая цената на иска е под 5000лв., което обуславя недопустимостта на касационното обжалване.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице – предявеният по реда на чл.224, ал.1 КТ иск е с цена 1380лв.
В тази част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
В частта срещу определението на тричленния състав на ІV ГО на ВКС, с която постановеното от Плевенския окръжен съд решение не е допуснато до касационно обжалване настоящата частна жалба е процесуално недопустима поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби само когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото или когато това е изрично посочено в закона. Определенията, които не са преграждащи по смисъла на тази разпоредба или за които възможността за обжалване не е изрично предвидена, не подлежат на обжалване, вкл. когато са постановени от тричленен състав на ВКС и съдът не разполага с правомощия да осъществява контрол върху правилността на такива съдебни актове. Правомощията на съда се определят от процесуалния закон. Съдебни актове, чието обжалване е недопустимо, не могат да бъдат отменяни независимо от твърденията на страните за тяхната неправилност и наведените доводи за нарушено право на защита.
Определението по чл.288 ГПК представлява акт по проверка допустимостта на касационното обжалване, т.е. по проверка за наличието на предпоставките, установени в процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение, при постановяването на което касационният съд извършва специфична дейност извън правомощията си на трета съдебна инстанция по конкретно дело, тъй като тази дейност не е свързана с присъщата при инстанционния контрол проверка за валидност, допустимост и правилност на постановения съдебен акт. Постановеното по този ред определение не прекратява касационното производство на процесуално основание /поради липса на процесуални предпоставки или поради наличие на процесуални пречки за упражняване правото на иск или на касационна жалба. По своето естество това определение не е преграждащо по-нататъшния ход на делото, тъй като третата инстанция е уредена в ГПК като факултативна и тази уредба, съгласно Решение №4/16.06.2009г. на Конституционния съд на Република България съответствува на установените в Конституцията на Република България принципи и основни начала. По реда на чл.288 ГПК тричленният състав на ВКС извършва преценка дали в конкретния случай следва да се извърши уеднаквяване на съдебната практика чрез преодоляване на установено противоречие или даване на тълкуване на определена правна норма с оглед настъпили промени в обществения живот, т.е. извършва преценка за възможността по реда на чл.290 и сл. ГПК да упражни собствените си правомощия и тази преценка не касае възможността за упражняване на права от страните по спора. По този ред не се дава разрешение на конкретен процесуален или материалноправен спор между страните по делото, поради което и определението, с което не се допуска касационно обжалване не следва да се приема за преграждащо, доколкото процесуалният закон не установява принципа на задължителност на третата инстанция, т.е. не е предвидено, че всяка подадена до ВКС жалба следва да бъде разгледана по същество. Не е предвидена и изрична възможност за обжалване на постановения по реда на чл.288 ГПК съдебен акт, поради което подадената от В. М. Д. частна жалба срещу определение №433/26.03.2015г., постановено от тричленен състав на ІV ГО на ВКС по гр.д.№7368/2014г. в частта, с която не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 28.V.2014г. по гр.д.№307/2014г. следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №433/26.03.2015г. на тричленен състав на ВКС, ІV ГО, постановено по гр.д.№7368/2014г. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на В. М. Д. от [населено място] срещу решението на Плевенския окръжен съд, ГО, ІV гр. въззивен състав от 28.V.2014г. по гр.д.№307/2014г. в частта по претенцията по чл.224, ал.1 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№5028 от 29.04.2015г. и частна жалба вх.№5037/29.04.2015г., подадени от В. М. Д. срещу определение №433 от 26.03.2015г. по гр.д.№7368/2104г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение Плевенския окръжен съд от 28.V.2014г. по гр.д.№307/2014г. в частта по претенциите по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ.
ОСЪЖДА В. М. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на И. С. И., действащ като [фирма] сумата 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
В частта, с която подадената от В. М. Д. частна жалба е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението е окончателно.
Председател:
Членове: