О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
гр. София, 25.06.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2953 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба на „Атлас-49”ООД и Запрян Я. А. срещу решение № 211/09.07.2018г. по в.т.д. № 264/2018г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 34/26.02.2018г. по т.д. № 55/2015г. на ОС-Кърджали за признаване за установено, че по заявление А4 № 20150603152332 в ТР по партида на „Атлас-49“ООД под № 20150609145349 са вписани следните несъществуващи обстоятелства: прехвърляне на 17 400 дружествени дяла от капитала на „Атлас-49“ООД от съдружника „А. Тур“ЕООД на Запрян Я. А.; заличаване на „А. Тур“ЕООД като съдружник и вписване на Запрян Я. А. като нов съдружник, по иска на „А. Турд“ЕООД / в ликвидация/ с правно осн. чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ.
В касационната жалба се излагат съображения за недопустимост, евент. за неправилност на обжалваното въззивно решение и за наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
В писмения отговор ответникът по касацията „А. Тур”ЕООД /в ликвидация/ оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по т.д. № 306/2016г. на КРС е прогласена нищожността на договор от 03.06.2015 за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Атлас-49“ООД от „А. Тур”ЕООД на Запрян А., поради подписване на договора не от ликвидатора на продавача, а от лице, което няма представителна власт. Тази нищожност е установена и от въззивната инстанция и е била счетена за изначална, поради което обстоятелствата, които са били вписани в ТР по партида на „Атлас-49”ООД въз основа на представен нищожен договор по чл.129, ал.2 ТЗ са приети за несъщeствуващи. За неоснователни са намерени възраженията на въззивниците, че искът е недопустим. Ищецът „А. Тур”ЕООД / в ликвидация/ надлежно е бил представляван от своя ликвидатор, като липсва законово изискване той да е повече от един в случаите на служебно назначаване на ликвидатор от АВ.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ При предявяване на иск за нищожност /несъществуване на вписване в ТР, основано на решение на ОС на търговското дружество, следва ли това решение да бъде отменено по надлежния ред?; 2/Какъв е минималният брой ликвидатори, който е изискуем от закона при откриване на процедура по гл. XVII от ТЗ? Има ли ликвидаторът правомощие да води процеси от името и за сметка на дружеството в ликвидация? По първи въпрос касаторите се позовават на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на даденото от въззивния съд разрешение по него със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, а по втори въпрос се сочи допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване -правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, на КС или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай първият въпрос не покрива изискването към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е разгледал хипотеза на вписване, основано само на решение на ОС на съдружниците в ООД /като в конкретния случай не се и твърди нищожност или незаконосъобразност на това решение/, а и въз основа на договор за прехвърляне на дружествени дялове. Последният може самостоятелно като елемент от фактическия състав на чл.129, ал.2 ТЗ да е нищожен, в който случай, целият фактически състав на посочената норма няма да прояви действие независимо от законосъобразността и валидността на решението на ОС на съдружниците за приемане на нов съдружник по чл.129, ал.1 вр. чл.122 ТЗ. Последователно в съдебната практика ВКС приема, че произнасянето по иска с правно осн. чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписано въз основа на договор по чл.129, ал.2 ТЗ обстоятелство – прехвърляне на дружествени дялове и произтичащите от този факт промени по отношение на съдружниците, собствеността и разпределението на капитала, включва имплицитно произнасяне и по валидността на договора за прехвърляне на дружествени дялове / Решение № 74/18.07.2016г. по т.д. № 1113/2015г. на ВКС, II т.о. и Решение № 87/02.08.2013г. по т.д. № 68/2012г. на ВКС, I т.о./. Поради което произнасянето на ПАС не е и в отклонение от така даденото разрешение.
По отношение на втория въпрос, свързан с доводи за недопустимост на исковата молба, а оттук и на въззивното решение, не се установява соченото от касаторите допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбите на глава XVII от ТЗ не съдържат изискване за определяне на повече от един ликвидатор на едно дружество в ликвидация. Използването на множествено число при липса на конкретизиране на точен брой означава, че законовата регулация обобщава всички случаи на назначаване на ликвидатори на прекратени търговски дружества, които са в производство по ликвидация. Още повече, че в разпоредбите на чл.268, ал.4 и чл.626, ал.2 ТЗ изрично е посочено, че ликвидаторът / а не ликвидаторите / е длъжен да полага грижата на добрия търговец, респ. е компетентен да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, което представлява. По отношение на правомощията на назначения ликвидатор при ООД и ЕООД е налице съдебна практика на ВКС и тя не се нуждае от промяна. С Решение № 46/19.04.2011г. по т.д. № 455/2010г. на ВКС, I т.о. е прието, че в производството по ликвидация ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган – чл.269, ал.1 ТЗ. По силата на чл.268, ал.1 от ТЗ ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество на дружеството в ликвидация в пари и да удовлетворят кредиторите, като могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията. Изброяването на функциите на ликвидаторите в законовата норма представлява регламентация на целите на ликвидационното производство. Относно правата и задълженията на ликвидаторите е направено препращане към правата и задълженията на изпълнителния орган на дружеството, т.е. при дружеството с ограничена отговорност – към управителния съвет и управителя. Компетентността на Общото събрание, респ. на едноличния собственик на капитала, не е изключена изрично от законодателя, но правомощието им по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ е несъвместимо с целите на ликвидацията. При изпълнение на функциите на ликвидаторите, свързани с целите на ликвидационното производство, освен правата и задълженията на изпълнителните органи, ликвидаторите разполагат и с правомощието на Общото събрание, респ. на едноличния собственик на капитала, да извършват отчуждителни сделки с недвижими имоти по силата на задължението им по чл.268, ал.1 ТЗ да превърнат останалото имущество на дружеството в ликвидация в пари. В заключение е даден отговор, че с отриване на производство по ликвидация по чл.156 ТЗ правомощията на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, респ. на едноличния собственик на капитала в еднолично дружество с ограничена отговорност по чл.137, ал.1, т.7 вр. чл.147, ал.2 ТЗ, следва да се считат за отпаднали, като ликвидаторите заместват органите на дружеството при вземането на решение за извършване на отчуждителни сделки с недвижими имоти.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на ПАС.
В полза на «А. Тур»ЕООД /в ликвидация/ касаторите дължат заплащане на сумата от 800лв., представляваща сторените от ответника разноски за касационна инстанция, на осн. чл.78 , ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 211/09.07.2018г. по в.т.д. № 264/2018г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Атлас-49”ООД и Запрян Я. А. да заплатят на «А. Тур»ЕООД /в ликвидация/ сумата от 800лв., представляваща сторените от последното разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ