ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 332
гр. София, 08.08.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на първи август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2862/2019 г.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Д. Н. Д., вх. № 5075245/30.04.2019 г., уточнена с молба вх. № 5091267/28.05.2019 г., за отмяна на влязло в сила решение № 3631/25.05.2017 г. по гр. дело № 11099/2015 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 26.06.2015 г. по гр. дело № 48154/2012 г. на Софийски районен съд, 41 състав.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, като взе предвид изложените доводи във връзка с въведените основания за отмяна, съобразно правомощията си в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК приема следното:
С решение № 3631 от 25.05.2017 г. по гр. дело № 11099/2015 г. на СГС /Софийски градски съд/, гражданско отделение, IV – А въззивен състав е потвърдено решение от 26.06.2015 г. по гр. дело № 48154/2012 г. на СРС /Софийски районен съд/, 41 състав, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от Д. Н. Д. против „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София искове, както следва: отхвърлил е претенция за сумата 1790 лв., неустойка на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД; отхвърлил е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за възстановяване снабдяването с електрическа енергия в апартамент , находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]; отхвърлил е претенция за сумата 625 лв., обезщетение за причинени пропуснати ползи, морални вреди и притеснения от прекъснатото електроснабдяване на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД; уважил е претенцията на същия ищец срещу същия ответник на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 625 лв., обезщетение за неимуществени вреди; върнал е исковата молба в частта за исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване, че ищецът не дължи на ответника сумата 146.12 лв., потребена електрическа енергия през 2007 г., сумата 19.46 лв. – лихва и сумата 22.76 лв., лихва, считано от завеждане на гр. дело № 45713/2008 г. до 10.06.2009 г. С решение № 308 от 29.01.2019 г. по гр. дело № 4081/2017 г. състав на ВКС, IV г.о. е отменил цитираното въззивно решение в частта му по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за възстановяване снабдяването с електрическа енергия в апартамент 3, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и е уважил същият иск.
Предмет на молбата за отмяна е цитираното въззивно решение в отхвърлителната част, с която СГС се е произнесъл по исковете, предявени от Д. Н. Д. против „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София за сумата 1790 лв., неустойка на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата 625 лв., обезщетение за причинени пропуснати ползи, морални вреди и притеснения от прекъснатото електроснабдяване на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, както и в частта, с която е потвърдил решение № I – 41-25 от 26.06.2015 г. по гр. дело № 48154/2012 г. на СРС в частта, с която е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба, в частта на предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване, че Д. Н. Д. не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД заплащането на сумата 146.12 лв. – главница, произтичаща от непогасени задължения за потребена в имота ел. енергия за 2007 г., лихва върху сумата в размер на 19.46 лв. и допълнителна лихва в размер на 22.76 лв. от датата на завеждане на гр. дело № 45713/2008 г. до 10.06.2009 г. и е прекратено производството по гр. дело № 48154/2012 г. по описа на СРС, 41 състав в посочената част. При обосноваване на основанията за отмяна молителят се позовава на посоченото по – горе касационно решение, като поддържа, че то има характер на ново обстоятелство „за вината на доставчика ЧЕЗ Ел. относно неправомерното изключване на електрозахранването в дома ни на 28.08.2012 г. продължило също така неправомерно до 20.02.2019 г.“. Страната счита, че от „този новоустановен факт“ произтичат и „всички последствия и присъждания“. Изложеното се квалифицира от молителят като основание по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, а установената според него с цитираното касационно решение „неистинност на подвеждащите твърдения на ЧЕЗ Ел.“, че „изключването е законосъобразно“ се квалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Освен това молителят намира, че цитираното въззивно решение е основано на „Постановление на Първоинстанционния съд, препотвърдено от Въззивния“, което е било отменено с посоченото касационно решение. Тази част от изложението си ищецът Д. Д. квалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. Д. Д. поддържа и основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК с твърдението, че в заседанието по гр. дело № 48154/2012 г. на 21.05.2015 г., в което била докладвана и разглеждана съдебно – счетоводната експертиза не е могъл да участва лично или чрез повереник.
Молбата е процесуално недопустима в частта, с която се иска отмяна на цитираното решение на СГС в частта, с която е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е върната на основание чл. 130 ГПК искова молба, в частта на предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване, че Д. Н. Д. не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД заплащането на сумата 146.12 лв. – главница, произтичаща от непогасени задължения за потребена в имота ел. енергия за 2007 г., лихва върху сумата в размер на 19.46 лв. и допълнителна лихва в размер на 22.76 лв. от датата на завеждане на гр. дело № 45713/2008 г. до 10.06.2009 г. и е прекратено производството по гр. дело № 48154/2012 г. по описа на СРС, 41 състав в посочената част. В посочената част решението на СГС има характер на определение, с което се потвърждава преграждащо производството първоинстанционно определение. Съгласно т. 6 от TP № 7/2014 г. от 31.01.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, какъвто характер няма въззивното решение на СГС в частта, с която е потвърдил решението на СРС за връщане на исковата молба. Решението, чиято отмяна се иска в описаната част, е с характер на преграждащо определение. Преграждащите определения включват определения за прекратяване, спиране и отказ за възобновяване на спряно производство. Съгласно разрешенията в т. 6 от цитираното TP на ОСГКТК на ВКС, съдебният акт, предмет на молбата не подлежи на извънинстанционен съдебен контрол. Затова молбата за отмяна на решението на СГС в посочената част се явява процесуално недопустима и не следва да бъде допусната до разглеждане.
По молбата за отмяна на въззивното решение на СГС в останалата част, настоящият състав на ВКС намира следното:
Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е процесуално недопустима на две основания – като подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и въз основа на обстоятелствена част, която е относима към основанията за инстанционен контрол по чл. 281, т. 3 ГПК, които са извън приложното поле на основанията по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Срокът по чл. 305, ал.1, т. 5 ГПК е започнал да тече от обявяване на въззивното решение, което в частта, предмет на отмяната е необжалваемо, не се съобщава на страната, в случая ищеца Д. Д., който при тези обстоятелства е узнал за постановяване на решението на СГС на 25.05.2017 г. и е следвало да сезира ВКС до 25.08.2017 г. Спрямо същата дата молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т. 5 ГПК, като подадена на 30.04.2019 г. е просрочена. Другото съображение за недопустимост на молбата за отмяна е, че посоченото обстоятелство -нарушаването на процесуалните правила от СРС, свеждащо се до непроизнасяне по молба за отлагане на делото, не обуславя лишаване на страната от възможност да участва в делото, нито съставлява ненадлежно представителство, тъй като пълномощникът не се е явил, вследствие служебна заетост по друго дело. Поддържаните обстоятелства не съставляват основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ето защо в тази част молбата за отмяна не следва да се допусне до разглеждане.
Молбата за отмяна в останалата част съдържа изложение на основанията за отмяна, подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Относно характера на представеното като ново писмено доказателство съдебно решение на касационната инстанция и относимостта му към установеното с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отменително основание, същото е свързано с основателността на молбата за отмяна и подлежи на разрешаване при разглеждането й по същество. Тези съображения следва да се имат предвид и при останалите основания за отмяна, при които преценката на въпроса за относимостта на изложените обстоятелства към регламентираните в чл. 303, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК фактически състави подлежи на разрешаване при разглеждане на молбата по същество.
Налице са предпоставките за произнасяне по същество, поради което молбата за отмяна на решението на СГС в посочената част, следва да се допусне до разглеждане.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разглеждане молба вх. № 5075245/30.04.2019 г., уточнена с молба вх. № 5091267/28.05.2019 г. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от Д. Н. Д. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на влязло в сила решение № 3631 от 25.05.2017 г. по гр. дело № 11099/2015 г. на Софийски градски съд в отхвърлителната част, с която се е произнесъл по исковете, предявени от Д. Н. Д. против „ЧЕЗ Електро България“ АД, [населено място] за сумата 1790 лв., неустойка на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата 625 лв., обезщетение за причинени пропуснати ползи, морални вреди и притеснения от прекъснатото електроснабдяване на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молба вх. № 5075245/30.04.2019 г., уточнена с молба вх. № 5091267/28.05.2019 г. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от Д. Н. Д. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 3631 от 25.05.2017 г. по гр. дело № 11099/2015 г. на Софийски градски съд в отхвърлителната част, с която се е произнесъл по исковете, предявени от Д. Н. Д. против „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София за сумата 1790 лв., неустойка на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата 625 лв., обезщетение за причинени пропуснати ползи, морални вреди и притеснения от прекъснатото електроснабдяване на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молба вх. № 5075245/30.04.2019 г., уточнена с молба вх. № 5091267/28.05.2019 г. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от Д. Н. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 3631 от 25.05.2017 г. по гр. дело № 11099/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдил решение № I – 41-25 от 26.06.2015 г. по гр. дело № 48154/2012 г. на Софийски районен съд, гражданска колегия, 41 състав в частта, с която е върната на основание чл. 130 ГПК исковата му молба в частта на предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване, че Д. Н. Д. не дължи на ЧЕЗ Електро България АД заплащането на сумата 146.12 лв. – главница, произтичаща от непогасени задължения за потребена в имота ел. енергия за 2007 г., лихва върху сумата в размер на 19.46 лв. и допълнителна лихва в размер на 22.76 лв. от датата на завеждане на гр. дело № 45713/2008 г. до 10.06.2009 г. и е прекратено производството по гр. дело № 48154/2012 г. по описа на СРС, 41 състав в посочената част.
Определението може да се обжалва в частта, с която не е допусната до разглеждане молбата за отмяна с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Определението в останалата част не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на трето
гражданско отделение след влизане в сила на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: