4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№333
С., 10.10.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 5819 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез управителя му Н. С. Д. и пълномощника адвокат В. В. против определение № 65 от 18.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 161 по описа за 2013 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 4683/30.11.2012 г. по гр.д. № 1276/2012 г. на Районен съд-Ботевград за прекратяване на делото, поради неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба.
Ответниците по частната жалба А. С. С., Л. Д. К. и Л. М. М. не са изразили становище в настоящото производство.
Доколкото делото е прекратено поради неотстраняване неродовност на исковата молба – неуточняване дали се предявяват установителен и осъдителен иск или само осъдителен, както и дали искът е частичен или за цялата сума, то следва да се приеме, че при липса на яснота относно спорното право и частната жалба е процесуално допустима при условията на чл.280, ал.2 ГПК.
За да постанови атакуваното определение, Софийски окръжен съд е констатирал, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на [фирма], [населено място], чрез управителя му Н. С. Д., с която ищецът претендира съда след като се убеди и признае за установено, че представляваното от него дружество е собственик на ограда на УПИ *, в кв.* по плана на гр. Ботевград, да приеме, че същото е претърпяло вреди в общ размер от 15 790 лева от поведението на ответниците А. С. С., Л. Д. К. и Л. М. М., изразяващо се в премахване и отнемане на 39 бр. платна, 38 бр. метални колове, 19 бр. метални подпори, направени разходи по възстановяване на премахнатата част от процесната ограда, като предявява частичен иск и претендира заплащане на 10% от тези вреди в размер на 1 579 лева. С определение от 15.10.2012 год. районният съд е оставил без движение исковата молба с указания до ищеца уточни предявен ли е установителен иск за собственост по отношение на процесната ограда или само осъдителен иск във връзка с причинените вреди по същата; ако е предявен установителен иск, ищеца да индивидуализира в петитума на иска оградата, за която претендира, че е негова собственост по вид, размери, местоположение и други индивидуализиращи белези; да посочи цена на установителния иск и внесе държавна такса, да посочи по отношение на кого иска да бъде признато, че [фирма] е собственик на оградата, както и да посочи всеки от ответниците по кой от исковете е легитимиран да отговаря. С уточняваща молба на 26.10.2012 г.. ищецът е заявил, че установителен иск за собственост на ограда не е предявявал, тъй като никой не е заявявал претенции по отношение на собствеността на процесната ограда, като въвежда и твърдения, че представляваното от него дружество е придобило правото на собственост върху нея на основание изтекла придобивна давност. С определение от 02.11.2012 г. районният съд отново е оставил исковата молба без движение, като е предоставил повторна възможност на ищеца да конкретизира петитума на иска съобразно с изложението в обстоятелствената част на исковата молба. Определението е получено от ищеца на 20.11.2012 год. и същият е депозирал уточняваща молба на 26.11.2012 год., с която е уточнил петитума на иска като моли съда, след като се убеди, че представляваното от него дружество е собственик на оградата в УПИ * в кв.* по плана на [населено място], да приеме, че дружеството е претърпяло вреди в размер на 15 790 лева вследствие на премахване на част от нея от ответниците, като е заявено, че с исковата молба е предявен частичен иск и ищецът претендира заплащане на 10 % от тези вреди в размер на 1 579 лева и същевременно моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят в пълен размер претърпяните от дружеството вреди. При тези данни въззивният съд е намерил, че петитума на исковата молба и допълнителните уточняващи молби, не е конкретизиран съобразно с изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, така че от него да става ясно искането, което ищецът отправя към съда. На първо място не е ясно дали ищецът претендира представляваното от него дружество да бъде признато за собственик на оградата в УПИ * в кв. * и като такъв е претърпяло вреди в резултат на премахването на част от нея от ответниците, за заплащането на които последните следва да бъдат осъдени. На второ място не е ясно дали твърдението за правото на собственост върху процесната ограда (за придобиването на което се въвежда като основание и изтекъл в полза на ищеца давностен срок) се съдържа в искането за осъждане на ответниците за заплащане на причинени вреди върху вещта в резултат на тяхно противоправно поведение, изразяващо се в премахването на част от нея без съгласието на собственика. На последно място не е ясно и какъв е размера на вредите, които ищеца претендира да му бъдат заплатени от ответниците – в исковата молба и в допълнителните такива се твърди, че искът е предявен като частичен за сумата от 1 579 лева, а във втората допълнителна молба е отправено искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца пълния размер на претърпяните от дружеството вреди. С оглед това районния съд законосъобразно е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че частната жалба засяга въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В частната жалба и преповтарящото я изложение на основанията за допускане на касационно обжалване обаче липсва формулиран правен въпрос. Такъв не може да бъде уточнен и от наведените доводи /че са изпълнени указанията на съда, като първоначално е уточнено, че не е предявен установителен иск за собственост, като с второ определение, съдът поискал промяна в петитума, с която ищецът се е съобразил, като в молбата от 26.11.2012 г. е уточнил, че моли съда, след като се убеди, че ищцовото дружество е собственик, т.е. отпаднало е искането да се признае за установено, които обстоятелства не са обсъдени от въззивната инстанция/, които са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, въз основа на които се преценява правилността на атакувания съдебен акт, но които са неотносими в производството по допускане на касационно обжалване.
След като не е формулиран правен въпрос въз основа на който да се прецени приложимостта на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то не са налице предпоставки и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 65 от 18.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 161 по описа за 2013 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: