О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
гр. София 11.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4268/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. Н., подадена чрез адв. С. С., против въззивно решение № 1316/12.07.2018 г. по гр.д. № 1334/2018 г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 759/ 26.02.2018 г. по гр.д. № 4406/2017 г. по описа на Районен съд – Варна в частта, с която са отхвърлени обективно кумулативно съединените му искове с правно основание чл.128,т.2 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД срещу „Булминерал“ АД за заплащане солидарно с ответника „ВМ Интернешанъл“ ЕООД следните суми: 4857,14 щ.д., представляваща нетно трудово възнаграждение за месец декември 2014 г. и януари 2015 г., ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба – 6.06.2016 г. до окончателното й изплащане , както и 674,39 щ.д., представляваща мораторна лихва за забава върху вземанията за периода 22.01.2015 г. до 03.06.2016 г.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски..
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1/ „Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена в разпоредбата на чл. 199з К., отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатените трудови възнаграждения за службата им на кораба?“; 2/ „Допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 К. да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице да бъде наемател, респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?“; 3/ Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?“. Счита, че първите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като излага обосновани съображения, а третият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 411/27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. № 1656/2013 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 10/01.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 341/11.11.2011 г. по гр.д. № 992/2010 г. по описа на ВКС, I г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по касация – „Булминерал“ АД.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съдът констатира, че по данни от Търговския регистър, ответникът по касационната жалба „Булминерал” АД е обявено в несъстоятелност с решение № 150/27.06.2018 г. на Софийски апелативен съд. Назначен е синдик Я. Н. С. от [населено място], ул. „Х. С. № 32, ет.2, ап. 4.
Съгласно чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ и чл. 691 ТЗ, синдикът следва да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника. Назначеният в производството по несъстоятелността синдик на търговското дружество – ответник по касационната жалба не е участвал в касационното производство, поради което синдика на дружеството следва да бъде конституиран като страна в производството по делото.
За да се произнесе с обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства : Н. С. Н. предявил обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.86 ,ал.1 ЗЗД против „Булминерал“ АД и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за солидарното им осъждане за заплащане на неизплатеното му трудово възнаграждение за месеците декември 2014 г. и януари 2015 г. , в които полагал труд на кораба м/к „Батя“ по силата на сключения на 28.07.2014 г. трудов договор между него и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за изпълнение на длъжността „трети механик“. Съдът е посочил, че страните не спорят относно обстоятелството, че ищецът е престирал труда си; уговореното в договора месечно трудово възнаграждение било в размер на 2764,77 щ.д., а трудовото правоотношение било прекратено на 21.01.2015 г. По отношение размера на дължимите суми – неизплатено трудово възнаграждение и лихвата за забавено плащане е приета съдебно-счетоводна експертиза.По спорният въпрос между страните дали „Булминерал“ АД като работодател е солидарно отговорен с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД,т.е. приложима ли е нормата на чл.123а,ал.3 КТ съдът е посочил,позовавайки се на разпоредбата на чл.121 ЗЗД,че солидарност между двама или повече длъжници възниква,само когато е уговорено,а по пътя на тълкуване на закона не би могло да се направи извод за наличието й,респективно в настоящия случай тълкувайки волята на страните по договора.С оглед представените по делото договори от 7.05.2013 г. между „Шипинг лоджистик”С.А и „Булминерал“ АД за предоставяне за ползване на кораба”Батя” и за мениджмънт на кораба между „Шипинг лоджистик”С.А и „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, съдът е приел , че корабопритежател на кораба „Батя“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 К. е „Шипинг Лоджистик С.А.“,а„ВМ Интернешанъл“ ЕООД е назначил екипаж на кораба за сметка на „Шипинг Лоджистик С.А .Позовавайки се на легалните дефиниции в К. на понятията „корабособственик” и „корабопритежател”,както и на разпоредбата на чл.199ж К. съдът е приел,че наемателят комплектова кораба с екипаж като търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър и всички разходи свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа са за негова сметка,поради което „Булминерал“ АД не е солидарно отговорен с работодателя „ВМ Интернешанъл“ ЕООД за заплащане на претендираните суми. Не са налице основания за приложението на чл. 199 з К. за ангажиране отговорността на „Булминерал”АД. Приел е за недоказано твърдението за наличие на симулация при реализирането на втория договор за беърбоут чартър между „Шипинг Лоджистик С.А“ и „Булминерал“ АД. С тези съображения е потвърдил първоинстанционното решение, с което обективно съединените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД против „Булминерал“ АД са отхвърлени.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Първият въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Той не е обуславящ изхода на делото, респективно не отговаря на изискванията за общо основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият въпрос се отнася до правните последици на вписването в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 К. и корабът е плавал под българско знаме и отговаря на изискванията за общо основание. Същият не е намерил разрешение в установената съдебна практика и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
Третият въпрос относно задълженията на съда при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните също е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Липсата на мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания и доводи за неправилност на решението е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1316/12.07.2018 г. по гр.д. № 1334/2018 г. по описа на Окръжен съд-Варна .
КОНСТИТУИРА като страна в производството по делото синдика на АД „Булминерал” в несъстоятелност Я. Н. С. от [населено място], ул. „Х. С. № 32, ет.2, ап. 4.
Да се изпрати препис от касационната жалба ,ведно с приложенията към нея на „Булминерал” АД” чрез синдика Я. Н. С. с адрес гр. Варна, бул. „Сливница“ № 28 за писмен отговор в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Касаторът не дължи държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Насрочва делото за открито съдебно заседание за 16.09.2019 г.,10 ч.,за която дата се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: